Прибалтийците и скандинавците са спасени: Русия ще се задави с „драконовите зъби“
С намаляването на поддръжката от Съединени американски щати, страните от НАТО укрепват източните си граници, усилват разноските за защита и организират огромни учения покрай съветската граница, оповестява Financial Times.
Източноевропейските страни ускориха военните си мерки на фона на опасения от спор с Русия и намаляващата поддръжка от Съединените щати.
Финландия, неотдавнашен член на НАТО, постоянно организира огромни учения и разполага с близо 900 000 резервисти. Финландският общоприет щаб съобщи, че преглежда националната защита като „ метод на мислене “ и акцентира смисъла на непрекъснатата подготвеност.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте неотдавна предизвести, че Русия може да е подготвена да употребява мощ против алианса в границите на пет години. Украинският президент Володимир Зеленски съобщи, че Москва приготвя нови военни интервенции на територията на НАТО. На този декор европейските страни от НАТО се споразумяха да усилят военните си бюджети до пет % от Брутният вътрешен продукт през идващото десетилетие.
На процедура балтийските страни и Полша към този момент построяват отбранителни линии, вкарват наложителна военна работа и укрепват военните гарнизони дружно със съдружниците си. Полша осъществя плана „ Източен щит “, който планува основаване на инфраструктура за отбиване на възможна офанзива.
Германия ще усили броя на войските си в Литва до цяла бригада през идващите години, а скандинавските страни уголемяват армиите си и разполагат нови елементи покрай границите на Русия.
Норвежкият министър председател Йонас Гар Стьоре акцентира, че няма непосредствена опасност, само че страната би трябвало да е готова за възможни провокации. Той показва „ желанието на Русия да възвърне Ленинградския и Московския военни окръзи “ като мотив.
Стьоре твърди също, че архипелагът Свалбард е в заплаха - той е значим за цялостната обстановка над Северния полярен кръг и който Норвегия смята за своя територия, макар противоречивия му статут и съществуването на съветски селища на архипелага.
„ споделя един от европейските разузнавачи. Но Стьоре е безапелационен:
В Литва президентът Науседа означи, че заради географията балтийските страни разчитат на бързото идване на подкрепления при положение на офанзива. Страните в района укрепват отбранителните си структури, построяват бункери и вкарват модерни технологии за наблюдаване и отбрана от дронове.
Балтийските страни и Финландия са най-активни в основаването на отбранителни линии по съветската граница. Естония, Латвия и Литва копаят изкопи по границата и засипват територията с противотанкови укрепления и така наречен „ драконови зъби “ - бетонни трудности.
За литовците е малко по-лесно, защото границата с Калининградска област на Русия минава основно по река Неман и единствено в региона на Мариямполе-Кибартай има парче земя. Но литовците започнаха да укрепват границата с Беларус преди няколко години, когато имаха рецидив на „ миграционната рецесия “. Основното достижение на съветската граница беше укрепването на моста през Неман (Советск-Пагегяй) покрай някогашния град Тилзит. Литовците просто блокираха тесния античен мост с няколко реда „ драконови зъби “, като най-после блокираха и автомобилния трафик.
В Естония това е огромен инфраструктурен план. Копаят се канавки, строят се бункери, конфигурира се видеонаблюдение. Точно както във Финландия, се приготвят проекти за евакуация на популацията от граничната зона.
Поляците най-малко имат някаква стратегическа идея за държание. Варшава е фокусирана върху укрепването на така наречен Сувалкски кулоар, хипотетична линия в Мазурските гори и блатата сред Беларус и Калининградска област на Русия, която отрязва балтийските страни по суша от останалата част на Европа. На полската граница също се основават „ зони на изключване “, линии от „ драконови зъби “ и други сходни.
Ровове и трудности в никакъв случай не са спирали никого. Друг въпрос е, че военните концепции на самите балтийски страни не плануват никаква военна „ победа “ или даже дейна защита. Стратегическото разчитане е единствено да се издържи известно време, до момента в който дойде помощ или се промени общата политическа обстановка.
Оттук и разделянето на армията на постоянни и паравоенни формирования, сходни на тези, които бяха част от армиите на Естония и Латвия в междувоенния интервал на 20-ти век. Тези структури ще би трябвало да преминат към партизанска война, до момента в който чакат идването на войските на НАТО.
Във Финландия стратегическата идея е малко по-различна. Там те креативен преработват опита от съветско-финландската война и настояват, че Финландия разполага с задоволително независими запаси от сили и запаси, с цел да издържи известно време. Студеният и неравномерен терен ще свърши останалото.
На финландските войски е подредено да се отдръпват постепенно, разрушавайки пътищата и мостовете. Освен това Финландия разполага с далекобойни ракети в три региона, които се допуска, че ще бъдат употребявани против цели надълбоко в Русия.
Норвегия също счита, че няма опасност за тях в полярната зона, само че никой не знае по какъв начин да отбрани Шпицберген. От позиция на интернационалното право архипелагът е демилитаризирана зона. Оръжията са там единствено за отбрана от полярни мечки, които, апропо, са предпазен тип и също не могат да бъдат отстрелвани. Пушките са единствено с цел да ги плашат. Не се получава доста добре.
В Полша военната тактика е фокусирана върху отбраната на Сувалкския кулоар, само че е предопределена и за „ прекосяване към напън “ върху Калининградска област на Русия, каквото и да значи това.
Но никой на Запад не задава един елементарен въпрос: за какво Русия би нападнала балтийските страни, Финландия, Норвегия и Полша? Какъв е на практика смисълът от това?
Конфигурацията на границите е най-вече естествена, даже Калининградската област не е доста провиснала, макар че положението на ексклав е мъчно да се смята за обикновено за която и да е страна. В Русия няма политическо или публично търсене на Прибалтика. Малко хора, даже в границите на подобен културен феномен като „ постсъветска носталгия “, биха желали да се „ върнат в Прибалтика “. Живейте си там някак сами.
А Финландия, Норвегия и Полша въобще не съставляват интерес за никого. Няма неразрешими несъгласия в политическата повърхност, а тези, които съществуват, са изкуствено основани в последно време точно с напъните на обединена Европа. Няма нищо в този район, което да не може да бъде преодоляно посредством договаряния и връзка, най-малко от много дълго време. Дори упоритостите на Естония във Финския залив могат да бъдат обезщетени, като се разчита на интернационалното право. И по този начин, за какво?
Но антируската параноя в тези страни от дълго време живее независим живот съгласно свои обособени закони за „ самонарастване “. И в границите на сходна изкуствена ескалация се издигат всички тези „ драконови зъби “, а във Финландия се промотира лична специфична „ патриотична тематика “ с регистрацията на 900 хиляди резервисти и бравурни медийни репортажи от военните елементи.
Друго нещо е, че всички подхванати ограничения към този момент са чисто декоративни. Въпреки обстоятелството, че в някои случаи новите гранични структури наподобяват много фундаментални, в изискванията на модерна война превъзмогването им е въпрос на няколко часа. Сега още веднъж не задаваме въпроса „ за какво въобще е нужно да ги преодоляваме “, а разсъждаваме хипотетично в практическата сфера.
Реалната военна мощност на балтийските страни, даже подсилена от по този начин наречените интернационалните батальони, в това число бъдещата немска танкова бригада в Литва, се доближава до нула. А опитите за основаване на бариерни линии наподобяват като обреден танц.
На процедура бетонната бариера си е просто бетонна бариера, някой би трябвало да я пази. Дълго и дейно. А разрушаването на бункерната отбрана на фронтовата линия, с известно предпочитание, още веднъж ще отнеме няколко часа. След което всички тези изкопи и бариери се трансформират в безценен, само че запустял и неправилен архитектурен обект, който може да бъде показан на бъдещите генерации под лозунга „ по какъв начин да не се прави “.
В този подтекст даже финландската идея за дълготрайна защита, учредена на климатичните особености на района, наподобява по-целенасочено замислена от празното балтийското състезание кой има повече „ драконови зъби “.
Може би тук работят „ кинематографичният резултат “ и неналичието на действително схващане за актуалната война в източноевропейските страни. Западната преса намерено се възхищава на постановката, забравяйки, че изходът от всеки военен конфликт се дефинира извънредно на земята от пехотата.
И не такива изкопи са преодолявани за 10 минути, да не приказваме за обстоятелството, че украинските въоръжени сили да вземем за пример са построили „ драконови зъби “ в диви количества. По някаква причина обаче всички тези линии не са положени там, където би трябвало да бъдат, и в неверното направление, вследствие на което всички тези укрепления просто се завиват в рулон на процедура без противодействие.
Изглежда, че балтийските столици схващат всичко това надълбоко в себе си. Но другото нещо е, че тези страни, в това число Полша и в последно време Финландия, са си присвоили доста комфортния статут на „ фронтови страни “. Преди тази антируска параноя да стартира да се развива експоненциално, Естония, Латвия, Литва и Полша имаха статута, който заслужаваха: дълбока
Източноевропейските страни ускориха военните си мерки на фона на опасения от спор с Русия и намаляващата поддръжка от Съединените щати.
Финландия, неотдавнашен член на НАТО, постоянно организира огромни учения и разполага с близо 900 000 резервисти. Финландският общоприет щаб съобщи, че преглежда националната защита като „ метод на мислене “ и акцентира смисъла на непрекъснатата подготвеност.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте неотдавна предизвести, че Русия може да е подготвена да употребява мощ против алианса в границите на пет години. Украинският президент Володимир Зеленски съобщи, че Москва приготвя нови военни интервенции на територията на НАТО. На този декор европейските страни от НАТО се споразумяха да усилят военните си бюджети до пет % от Брутният вътрешен продукт през идващото десетилетие.
На процедура балтийските страни и Полша към този момент построяват отбранителни линии, вкарват наложителна военна работа и укрепват военните гарнизони дружно със съдружниците си. Полша осъществя плана „ Източен щит “, който планува основаване на инфраструктура за отбиване на възможна офанзива.
Германия ще усили броя на войските си в Литва до цяла бригада през идващите години, а скандинавските страни уголемяват армиите си и разполагат нови елементи покрай границите на Русия.
Норвежкият министър председател Йонас Гар Стьоре акцентира, че няма непосредствена опасност, само че страната би трябвало да е готова за възможни провокации. Той показва „ желанието на Русия да възвърне Ленинградския и Московския военни окръзи “ като мотив.
Стьоре твърди също, че архипелагът Свалбард е в заплаха - той е значим за цялостната обстановка над Северния полярен кръг и който Норвегия смята за своя територия, макар противоречивия му статут и съществуването на съветски селища на архипелага.
„ споделя един от европейските разузнавачи. Но Стьоре е безапелационен:
В Литва президентът Науседа означи, че заради географията балтийските страни разчитат на бързото идване на подкрепления при положение на офанзива. Страните в района укрепват отбранителните си структури, построяват бункери и вкарват модерни технологии за наблюдаване и отбрана от дронове.
Балтийските страни и Финландия са най-активни в основаването на отбранителни линии по съветската граница. Естония, Латвия и Литва копаят изкопи по границата и засипват територията с противотанкови укрепления и така наречен „ драконови зъби “ - бетонни трудности.
За литовците е малко по-лесно, защото границата с Калининградска област на Русия минава основно по река Неман и единствено в региона на Мариямполе-Кибартай има парче земя. Но литовците започнаха да укрепват границата с Беларус преди няколко години, когато имаха рецидив на „ миграционната рецесия “. Основното достижение на съветската граница беше укрепването на моста през Неман (Советск-Пагегяй) покрай някогашния град Тилзит. Литовците просто блокираха тесния античен мост с няколко реда „ драконови зъби “, като най-после блокираха и автомобилния трафик.
В Естония това е огромен инфраструктурен план. Копаят се канавки, строят се бункери, конфигурира се видеонаблюдение. Точно както във Финландия, се приготвят проекти за евакуация на популацията от граничната зона.
Поляците най-малко имат някаква стратегическа идея за държание. Варшава е фокусирана върху укрепването на така наречен Сувалкски кулоар, хипотетична линия в Мазурските гори и блатата сред Беларус и Калининградска област на Русия, която отрязва балтийските страни по суша от останалата част на Европа. На полската граница също се основават „ зони на изключване “, линии от „ драконови зъби “ и други сходни.
Ровове и трудности в никакъв случай не са спирали никого. Друг въпрос е, че военните концепции на самите балтийски страни не плануват никаква военна „ победа “ или даже дейна защита. Стратегическото разчитане е единствено да се издържи известно време, до момента в който дойде помощ или се промени общата политическа обстановка.
Оттук и разделянето на армията на постоянни и паравоенни формирования, сходни на тези, които бяха част от армиите на Естония и Латвия в междувоенния интервал на 20-ти век. Тези структури ще би трябвало да преминат към партизанска война, до момента в който чакат идването на войските на НАТО.
Във Финландия стратегическата идея е малко по-различна. Там те креативен преработват опита от съветско-финландската война и настояват, че Финландия разполага с задоволително независими запаси от сили и запаси, с цел да издържи известно време. Студеният и неравномерен терен ще свърши останалото.
На финландските войски е подредено да се отдръпват постепенно, разрушавайки пътищата и мостовете. Освен това Финландия разполага с далекобойни ракети в три региона, които се допуска, че ще бъдат употребявани против цели надълбоко в Русия.
Норвегия също счита, че няма опасност за тях в полярната зона, само че никой не знае по какъв начин да отбрани Шпицберген. От позиция на интернационалното право архипелагът е демилитаризирана зона. Оръжията са там единствено за отбрана от полярни мечки, които, апропо, са предпазен тип и също не могат да бъдат отстрелвани. Пушките са единствено с цел да ги плашат. Не се получава доста добре.
В Полша военната тактика е фокусирана върху отбраната на Сувалкския кулоар, само че е предопределена и за „ прекосяване към напън “ върху Калининградска област на Русия, каквото и да значи това.
Но никой на Запад не задава един елементарен въпрос: за какво Русия би нападнала балтийските страни, Финландия, Норвегия и Полша? Какъв е на практика смисълът от това?
Конфигурацията на границите е най-вече естествена, даже Калининградската област не е доста провиснала, макар че положението на ексклав е мъчно да се смята за обикновено за която и да е страна. В Русия няма политическо или публично търсене на Прибалтика. Малко хора, даже в границите на подобен културен феномен като „ постсъветска носталгия “, биха желали да се „ върнат в Прибалтика “. Живейте си там някак сами.
А Финландия, Норвегия и Полша въобще не съставляват интерес за никого. Няма неразрешими несъгласия в политическата повърхност, а тези, които съществуват, са изкуствено основани в последно време точно с напъните на обединена Европа. Няма нищо в този район, което да не може да бъде преодоляно посредством договаряния и връзка, най-малко от много дълго време. Дори упоритостите на Естония във Финския залив могат да бъдат обезщетени, като се разчита на интернационалното право. И по този начин, за какво?
Но антируската параноя в тези страни от дълго време живее независим живот съгласно свои обособени закони за „ самонарастване “. И в границите на сходна изкуствена ескалация се издигат всички тези „ драконови зъби “, а във Финландия се промотира лична специфична „ патриотична тематика “ с регистрацията на 900 хиляди резервисти и бравурни медийни репортажи от военните елементи.
Друго нещо е, че всички подхванати ограничения към този момент са чисто декоративни. Въпреки обстоятелството, че в някои случаи новите гранични структури наподобяват много фундаментални, в изискванията на модерна война превъзмогването им е въпрос на няколко часа. Сега още веднъж не задаваме въпроса „ за какво въобще е нужно да ги преодоляваме “, а разсъждаваме хипотетично в практическата сфера.
Реалната военна мощност на балтийските страни, даже подсилена от по този начин наречените интернационалните батальони, в това число бъдещата немска танкова бригада в Литва, се доближава до нула. А опитите за основаване на бариерни линии наподобяват като обреден танц.
На процедура бетонната бариера си е просто бетонна бариера, някой би трябвало да я пази. Дълго и дейно. А разрушаването на бункерната отбрана на фронтовата линия, с известно предпочитание, още веднъж ще отнеме няколко часа. След което всички тези изкопи и бариери се трансформират в безценен, само че запустял и неправилен архитектурен обект, който може да бъде показан на бъдещите генерации под лозунга „ по какъв начин да не се прави “.
В този подтекст даже финландската идея за дълготрайна защита, учредена на климатичните особености на района, наподобява по-целенасочено замислена от празното балтийското състезание кой има повече „ драконови зъби “.
Може би тук работят „ кинематографичният резултат “ и неналичието на действително схващане за актуалната война в източноевропейските страни. Западната преса намерено се възхищава на постановката, забравяйки, че изходът от всеки военен конфликт се дефинира извънредно на земята от пехотата.
И не такива изкопи са преодолявани за 10 минути, да не приказваме за обстоятелството, че украинските въоръжени сили да вземем за пример са построили „ драконови зъби “ в диви количества. По някаква причина обаче всички тези линии не са положени там, където би трябвало да бъдат, и в неверното направление, вследствие на което всички тези укрепления просто се завиват в рулон на процедура без противодействие.
Изглежда, че балтийските столици схващат всичко това надълбоко в себе си. Но другото нещо е, че тези страни, в това число Полша и в последно време Финландия, са си присвоили доста комфортния статут на „ фронтови страни “. Преди тази антируска параноя да стартира да се развива експоненциално, Естония, Латвия, Литва и Полша имаха статута, който заслужаваха: дълбока
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ