Съживиха старите градски часовници в Лом
С вярата да разсънят града за нов живот, поданици на Лом решават да ремонтират старинните градски часовници. Монтираните още при започване на предишния век на две от емблематичните здания в крайдунавския град часовници, днес отново работят. След повече от 20 години сън, стрелките им отново отмерват времето.
В близкото минало градският часовник е бил считан за най-популярното място в града. Поставяни на значими публични здания, те са били акцент в архитектурната среда и място, където хората са се срещали. И през днешния ден часовниците продължават да красят старинните здания из цяла България, само че стрелките на доста от тях са застинали, а механизмите им от дълго време са спрели да отмерват времето. Така било повече от 20 години и в крайдунавския град Лом, до момента в който неотдавна локални поданици вземат решение да разсънят часовниците, с вярата, че по този начин ще върнат и живота в града. Идеята хрумва на Жана Замфирова, която живее тъкмо против един от градските часовници.
Старинните градски часовници в Лом са два. По–големият е инсталиран на тогавашната банка в града още при строителството на солидната триетажна постройка през 1933 година. Сградата е строена от австрийска компания, а часовникът евентуално е немска направа, спомнят си през днешния ден локалните поданици.
Другият часовник е подложен на една от най-емблематичните къщи в града, известна като аптека „ Тодор Велев ”. Строена още през 1929 година в жанр сецесион и през днешния ден постройката с островърха часовникова кула излъчва аристократизъм и елеганстост.
С ремонта и реставрацията на двата часовника се захваща един от дребното останали часовникари в града Теодор Генадиев. Помага му неговият татко – Димитър Русинов, от който е наследил занаята, написа ``Дарик``.
Ремонтът на огромния часовник лишава повече време, другият - на аптеката съумяват да възстановят по-бързо, споделя синът Теодор.
Съживени, двата градски часовника в Лом още веднъж отмерват времето. А майсторите, погрижили се те да проработят, не пропущат да ревизират стрелките дали се движат.
В близкото минало градският часовник е бил считан за най-популярното място в града. Поставяни на значими публични здания, те са били акцент в архитектурната среда и място, където хората са се срещали. И през днешния ден часовниците продължават да красят старинните здания из цяла България, само че стрелките на доста от тях са застинали, а механизмите им от дълго време са спрели да отмерват времето. Така било повече от 20 години и в крайдунавския град Лом, до момента в който неотдавна локални поданици вземат решение да разсънят часовниците, с вярата, че по този начин ще върнат и живота в града. Идеята хрумва на Жана Замфирова, която живее тъкмо против един от градските часовници.
Старинните градски часовници в Лом са два. По–големият е инсталиран на тогавашната банка в града още при строителството на солидната триетажна постройка през 1933 година. Сградата е строена от австрийска компания, а часовникът евентуално е немска направа, спомнят си през днешния ден локалните поданици.
Другият часовник е подложен на една от най-емблематичните къщи в града, известна като аптека „ Тодор Велев ”. Строена още през 1929 година в жанр сецесион и през днешния ден постройката с островърха часовникова кула излъчва аристократизъм и елеганстост.
С ремонта и реставрацията на двата часовника се захваща един от дребното останали часовникари в града Теодор Генадиев. Помага му неговият татко – Димитър Русинов, от който е наследил занаята, написа ``Дарик``.
Ремонтът на огромния часовник лишава повече време, другият - на аптеката съумяват да възстановят по-бързо, споделя синът Теодор.
Съживени, двата градски часовника в Лом още веднъж отмерват времето. А майсторите, погрижили се те да проработят, не пропущат да ревизират стрелките дали се движат.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ