Има ли алтернатива руският газ
С вярата да понижи зависимостта си от съветския газ, Европа гради проекти освен за ирански, само че и за азербайджански газ. Трансадриатическият газопровод (ТАП) бе на границата на неуспеха, само че в стагнираща Европа ненадейно се откри нов вложител. Само че Русия надали си коства мощно да се тревожи по този мотив.
Наскоро се появи неофициална информация, че Евросъюзът се надява да ограничи зависимостта си от съветския газ благодарение на иранското синьо гориво. Техеран обаче, оказал се в обща „ санкционна лодка ” с Москва, води двойна игра. От една страна се сближава с Русия, а от друга – се надява да стане енергиен снабдител на Европа.
Едновременно с това Европа си спомни за още една опция на съветския газ – азербайджанския от находището Шах Дениз, чиито ресурси се правят оценка на повече от 1 трлн. куб. м. природен газ. Идеята е от него да се вършат доставки през Трансадриатическия газопровод, заобикаляйки Русия.
Само че, както и да успокоява Европа своите консуматори, нито Иран, нито Азербайджан са в положение да бъдат съществени съперници на съветския газ в Европа. И то даже при положение, че Европейски Съюз дефинитивно забие последния гвоздей в ковчега на плана за построяването на „ Южен поток ”. Строителството на този газопровод въобще не е обвързвано със зависимостта от Русия и нейното синьо гориво. То е директно обвързвано със зависимостта на Европейски Съюз от Украйна и нейните директни мощности.
Новата вяра Шах Дениз
Колкото до азербайджанския газ, за Европа се появи нов късмет той въпреки всичко да се добере до нея. Заобикалящият Русия план за Трансадриатически газопровод (TAП) бе съвсем заровен откакто немският тръст E.Оn и френският Total оповестиха през февруари тази година желанията си да излязат от плана. Total държеше 10% от TAP, E.On – 9%. В края на септември двете компании извършиха желанието си и финансирането на газовия кулоар се оказа застрашено.
Неочаквано, обстановката бе избавена от компанията Enagas – един от най-големите газови снабдители в Испания.
Enagas съвсем напълно изкупи дяловете на E.On и Total като стана собственик на 16% от акциите на TAP. Останалите 3% акции купи различен акционер – европейският газопреносен оператор Fluxys, който по този метод усили каузи си в TAП от 16 на 19%. Акционерните дялове в ТАП в този момент са разпределени по този начин: английската Вербовъчна разработка (20%), азербайджанската нефтено-газова компания SOCAR (20%), норвежската Statoil (20%), Fluxys (19%), Enagas (16%) и швейцарската AXPO (5%).
„ Безспорно, съжаляваме за излизането на E.On и Total от плана. Разбира се, всяка компания е в правото си да реши дали дадени активи са подобаващи за капиталовия й портфейл ”, показва финансовият шеф на TAП Лутц Ландвер. Според него испанският снабдител Enagas е не по-малко скъпа облага за плана, изключително като се има поради нейният „ съответен тясноспециализиран опит ”. Така че, „ в последна сметка планът единствено печели от промяната на вложителите ”, счита немският му началник.
Предполага се, че Европа ще получи първия азербайджански газ през 2020 година (макар по-рано да се планираше това да стане през 2018–2019 г). Стартовата точка на газопровода е на гръцко-турската граница, където TAП ще се свързва с прекосяващия Турция Трансанадолски газопровод (TANAP). Оттам нататък TAП би трябвало да продължи 550 км по територията на Гърция, 210 км – по територията на Албания, да пресече Адриатическо море (105 км) и да излезе на сушата в южната част на Италия. Първите капиталовложения се чака да бъдат направени още през 2015 година, разгласи неотдавна Ландвер.
Проектът за Трансадриатическия газопровод е прелъстителен за Гърция, Албания и Италия освен тъй като обезпечава достъп до запасите на каспийски газ.
Наскоро се появи неофициална информация, че Евросъюзът се надява да ограничи зависимостта си от съветския газ благодарение на иранското синьо гориво. Техеран обаче, оказал се в обща „ санкционна лодка ” с Москва, води двойна игра. От една страна се сближава с Русия, а от друга – се надява да стане енергиен снабдител на Европа.
Едновременно с това Европа си спомни за още една опция на съветския газ – азербайджанския от находището Шах Дениз, чиито ресурси се правят оценка на повече от 1 трлн. куб. м. природен газ. Идеята е от него да се вършат доставки през Трансадриатическия газопровод, заобикаляйки Русия.
Само че, както и да успокоява Европа своите консуматори, нито Иран, нито Азербайджан са в положение да бъдат съществени съперници на съветския газ в Европа. И то даже при положение, че Европейски Съюз дефинитивно забие последния гвоздей в ковчега на плана за построяването на „ Южен поток ”. Строителството на този газопровод въобще не е обвързвано със зависимостта от Русия и нейното синьо гориво. То е директно обвързвано със зависимостта на Европейски Съюз от Украйна и нейните директни мощности.
Новата вяра Шах Дениз
Колкото до азербайджанския газ, за Европа се появи нов късмет той въпреки всичко да се добере до нея. Заобикалящият Русия план за Трансадриатически газопровод (TAП) бе съвсем заровен откакто немският тръст E.Оn и френският Total оповестиха през февруари тази година желанията си да излязат от плана. Total държеше 10% от TAP, E.On – 9%. В края на септември двете компании извършиха желанието си и финансирането на газовия кулоар се оказа застрашено.
Неочаквано, обстановката бе избавена от компанията Enagas – един от най-големите газови снабдители в Испания.
Enagas съвсем напълно изкупи дяловете на E.On и Total като стана собственик на 16% от акциите на TAP. Останалите 3% акции купи различен акционер – европейският газопреносен оператор Fluxys, който по този метод усили каузи си в TAП от 16 на 19%. Акционерните дялове в ТАП в този момент са разпределени по този начин: английската Вербовъчна разработка (20%), азербайджанската нефтено-газова компания SOCAR (20%), норвежската Statoil (20%), Fluxys (19%), Enagas (16%) и швейцарската AXPO (5%).
„ Безспорно, съжаляваме за излизането на E.On и Total от плана. Разбира се, всяка компания е в правото си да реши дали дадени активи са подобаващи за капиталовия й портфейл ”, показва финансовият шеф на TAП Лутц Ландвер. Според него испанският снабдител Enagas е не по-малко скъпа облага за плана, изключително като се има поради нейният „ съответен тясноспециализиран опит ”. Така че, „ в последна сметка планът единствено печели от промяната на вложителите ”, счита немският му началник.
Предполага се, че Европа ще получи първия азербайджански газ през 2020 година (макар по-рано да се планираше това да стане през 2018–2019 г). Стартовата точка на газопровода е на гръцко-турската граница, където TAП ще се свързва с прекосяващия Турция Трансанадолски газопровод (TANAP). Оттам нататък TAП би трябвало да продължи 550 км по територията на Гърция, 210 км – по територията на Албания, да пресече Адриатическо море (105 км) и да излезе на сушата в южната част на Италия. Първите капиталовложения се чака да бъдат направени още през 2015 година, разгласи неотдавна Ландвер.
Проектът за Трансадриатическия газопровод е прелъстителен за Гърция, Албания и Италия освен тъй като обезпечава достъп до запасите на каспийски газ.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ