Земният живот не е единствен
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
Човек се ражда, живее, твори или разрушава, съзижда или унищожава и отминава от този свят. И тук е съществения въпрос – какво става след края на живота?
Православието дава отговор на поставения съществен въпрос. И този отговор е, че душата на индивида която няма материални измерения, продължава да живее умишлен живот и откакто към този момент не е в единство с тялото.
Единадесети член на Символа на вярата: „ Чакам възкресението на мъртвите ”.
В този член от Символа на вярата се приказва за бъдещето всеобщо възкресение на мъртвите при Второто идване на Иисуса Христа. Възкресението на мъртвите, което ние чакаме, се състои в това, че телата на умрелите, посредством Божията всемогъща мощ, сходно тялото на Спасителя, че бъдат възкресени и ще станат духовни, нетленни и безсмъртни.
Св. деятел Павел написа: „ Бог и Господа възкреси, и нас ще възкреси със силата Си ” (1 Кор. 6:14). „ Това тленното би трябвало да се облече в нетление, а това смъртното – да се облече в величие ” (1 Кор. 15:53). „ Сее се тяло душевно – възкръсва тяло духовно ” (1 Кор. 15:44).
Духовното тяло на индивида, така както тялото на възкръсналия Господ Ииус Христос, няма да бъде лимитирано от пространството, няма да се нуждае от храна, облекло и от други потребности на настоящия земен живот. Като нетленно и безсмъртно няма да има никакви промени и опустошение, а ще живее постоянно.
Истината за всеобщото възкресение на мъртвите надвишава границите на човешкия разсъдък, само че тя е засвидетелствувана ясно в Божественото Откровение. Иисус Христос като Бог ни е разкрил божествените истини, а като човек ги е облякъл в налична за нас словесна форма. Сам Той е споделил:
„ Иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий и ще излязат: които са правили положително, ще възкръснат за живот, а които са правили зло, ще възкръснат за наказание. ” (Иоан 5:28-29).
Апостолите възприели от Христа истината за всеобщото възкресение на мъртвите и нея те проповядвали на своите слушатели:
„ И се надявам на Бога, написа св. ап. Павел, че ще има възкресение на мъртви, на праведни и на неправедни ” (Деян. 24:15). „ Ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък.
Понеже, както гибелта пристигна посредством индивида, така и възкресението от мъртви пристигна посредством Човека.Както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят; само че всеки по своя ред: начатък е възкръсналият Христос; след това, при Неговото идване, ще възкръснат ония, които са Христови ” (1 Кор. 15:20-23).
Тук думите след това ще възкръснат ония, които са Христови значат, че първо ще възкръснат тези, които ще наследят безконечен живот, а след тях – ония, които са заслужили наказание. Съвсем неправилно е от тези думи да се прави извод, че грешниците няма да възкръснат. Същият деятел с увереност свидетелствува, че „ ще има възкресение на мъртви, на праведни и на неправедни ” (Деян. 24:15).
Телата пък на тези, които останат живи до всеобщото възкресение, в един момент ще се променят в духовни, нетленни и безсмъртни:
„ Ето, загадка ви споделям: всинца няма да умрем, но всинца ще се изменим
внезапно, в един момент, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим ” (1 Кор. 15:51-52).
Смисълът на тези думи е подобен: когато Христос пристигна повторно, мнозина към този момент ще са умрели, само че други ще са живи.
При вестта за идването на Христа мъртвите ще възкръснат, а живите ще се променят, т.е. ще получат нетленни тела, каквито ще получат и възкръсналите. След като мъртвите възкръснат и живите се променят ще настъпи и свършекът на света (Мат. 13:39, 24:3,28:20). Под завършек на света би трябвало да се схваща не разрушение и заличаване на вслената, а изменение и обновяване: светът от тлеещ ще се преобрази в нетленен, което изцяло ще съвпада на новото положение на индивида. Това превръщане на света ще стане посредством огън.
Св. деятел Петър споделя: „ Сегашните висини и земята, съхранявани от същото слово, пазят се за огъня в деня на съда и погибелта на нечестивите индивиди ” (2 Петр. 3:7). „ Ние, съгласно обещанието Му, чакаме ново небе и нова земя, на които населява истина ” (2 Петр. 3:13)
Ясно е, че небето и земята няма да бъдат унищожени, а единствено ще се трансформират, ще се обновят; смяната ще е един тип филтриране, освобождение от злото и неправдата.
Щом всеобщият съд стане при славното Второ идване на Христа и при свършека на света, над душата след гибелта ще се извърши частен съд:
С спиране нишката на земния живот душата влиза в отвъдния свят. Там бива съдена на по този начин наречения Частен Божий съд. Съобразно с духовно-нравственото си положение на Частния съд за душата се дефинира краткотрайно задгробната й орис до Второто Христово пришествие.
„ На индивидите е отредено да умрат веднъж, а по-късно – съд ” (Евр. 9:27).
„ За Господа е елементарно в смъртния ден да въздаде на индивида съгласно делата му; … при свършека на индивида се откриват делата му ” (Иис. Сир. 11:26-27). „ И споделяше [покаялият се разбойник] на Иисуса: спомни си за мене, Господи, по кое време дойдеш в царството Си! И отговори му Иисус: истина ти споделям: през днешния ден ще бъдеш с Мене в парадайса ” (Лука 23:43).
Душите на съвършените праведници не минават през Частния съд, тъй като дяволът няма в какво да ги упрекна. Те се прибират у Господа и душите им се съединяват с Христа и получават самодоволство незабавно откакто душите им изоставен тялото, още преди възкресението на мъртвите. „ Няма към този момент доста да приказвам с вас, тъй като иде князът на тоя свят, и в Мене той няма нищо ” (Иоан. 14:30).
„ Истина, истина ви споделям: който слуша словото Ми и има вяра в Оногова, Който Ме е пратил, има живот безконечен, и на съд не дохожда, а е минал от гибел към живот ” (Иоан. 5:24).
„ Желаем да напуснем тялото и да се приберем у Господа ” (2Кор. 5:8).
„ Желая да се освободя [от тялото] и да бъда с Христа, тъй като това е доста по-добро ” (Филип. 1:23).
„ Душите на закланите за словото Божие и за свидетелството, що имаха … викаха с висок глас, думайки: докога, Владико Светий и Истинний, не ще съдиш и не ще отмъстяваш за нашата кръв на ония, които живеят на земята? И всекиму от тях се дадоха бели облекла, и им се сподели да починат още малко време ” (Откр. 6:9-11).
„ И когато [Иисус] се молеше, типът на лицето Му се промени, и дрехата Му стана бяла, блестяща. И ето, двама мъже приказваха с Него, а те бяха Моисей и Илия; като се явиха в популярност, те говореха за гибелта Му, с която щеше да свърши в Иерусалим ” (Лука 9:29-31).
Участта на падналите ангели (демоните) и умрелите в нечестие индивиди (неправедниците) е сходна. Още преди да е настъпил страшният съден Ден, те са към този момент наказани на прелиминарен тъмничен затвор и на известни предварителни страдания. Тази краткотрайна тюрма и тези краткотрайни отвъдни страдания са преди безконечните страдания и са точно дело на Частния Божий съд. Окована във веригите на личните й грехове и хвърлена в тюрма, душата с боязън чака окончателната си присъда.
„ Бог не пощади съгрешилите ангели, само че като ги сгромоляса в пъкъла и свърза с вериги на мрака, съобщи ги да бъдат защитавани за съд ” (2Петр. 2:4).
„ Господ знае, по какъв начин да избавя благочестивите от напасти, а неправедниците да държи в страдания за съдния ден ” (2Петр. 2:9).
Този съд не се схваща в юридически смисъл, а в духовен. Съвестта на индивида преценя стореното от него през земния му живот. След като съвестта се е освободила от земните ограничавания и въздействия, тя действува по-ясно и по-неподкупно. Душата изцяло осъзнава същинската значителност на делата си и става сама откровен арбитър над себе си.
Основавайки се на Св. Писание, разликите сред Частния и Всеобщия съд са следните:
Частният съд става директно след гибелта на всеки един човек
поотделно. Всеобщият съд ще се открие след свършека на тоя свят и ще обхване всички люде изведнаж – живи и мъртви.
„ … ето, огромно голям брой народ, което никой не можеше да преброи, – от всички племена и колена, нации и езици; те стояха пред престола и пред Агнеца, облечени в бели облекла и с палмови вейки в ръце. … Затова са пред престола на Бога, Комуто и служат през деня и нощем в Неговия храм; и Тоя, Който седи на престола, ще се всели в тях; няма към този момент да огладнеят, нито да ожаднеят; тях няма да види слънце, и никакъв пек; … Бог ще отрие всяка сълза от очите им ” (Откр. 7:9-17).
Частният съд се прави единствено над душата. Всеобщият съд ще се извърши на душата и над възкръсналото тяло, възсъединило се с нея.
„ Ето, загадка ви споделям: всинца няма да умрем, но всинца ще се изменим внезапно, в един момент, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим; тъй като това тленното би трябвало да се облече в нетление, а това смъртното – да се облече в величие ” (1Кор. 15:51).
Частният съд продължава 40 дни, през които душите на неверните люде минават през така наречен митарства, дето демоните най-щателно проверяват човешките грехове. Всеобщият съд ще се произнесе бързо, без следствие. Частният съд дефинира краткотрайно задгробната орис на индивида. Всеобщият съд дефинира завинаги задгробната орис на индивида.
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
--------------
Човек се ражда, живее, твори или разрушава, съзижда или унищожава и отминава от този свят. И тук е съществения въпрос – какво става след края на живота?
Православието дава отговор на поставения съществен въпрос. И този отговор е, че душата на индивида която няма материални измерения, продължава да живее умишлен живот и откакто към този момент не е в единство с тялото.
Единадесети член на Символа на вярата: „ Чакам възкресението на мъртвите ”.
В този член от Символа на вярата се приказва за бъдещето всеобщо възкресение на мъртвите при Второто идване на Иисуса Христа. Възкресението на мъртвите, което ние чакаме, се състои в това, че телата на умрелите, посредством Божията всемогъща мощ, сходно тялото на Спасителя, че бъдат възкресени и ще станат духовни, нетленни и безсмъртни.
Св. деятел Павел написа: „ Бог и Господа възкреси, и нас ще възкреси със силата Си ” (1 Кор. 6:14). „ Това тленното би трябвало да се облече в нетление, а това смъртното – да се облече в величие ” (1 Кор. 15:53). „ Сее се тяло душевно – възкръсва тяло духовно ” (1 Кор. 15:44).
Духовното тяло на индивида, така както тялото на възкръсналия Господ Ииус Христос, няма да бъде лимитирано от пространството, няма да се нуждае от храна, облекло и от други потребности на настоящия земен живот. Като нетленно и безсмъртно няма да има никакви промени и опустошение, а ще живее постоянно.
Истината за всеобщото възкресение на мъртвите надвишава границите на човешкия разсъдък, само че тя е засвидетелствувана ясно в Божественото Откровение. Иисус Христос като Бог ни е разкрил божествените истини, а като човек ги е облякъл в налична за нас словесна форма. Сам Той е споделил:
„ Иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий и ще излязат: които са правили положително, ще възкръснат за живот, а които са правили зло, ще възкръснат за наказание. ” (Иоан 5:28-29).
Апостолите възприели от Христа истината за всеобщото възкресение на мъртвите и нея те проповядвали на своите слушатели:
„ И се надявам на Бога, написа св. ап. Павел, че ще има възкресение на мъртви, на праведни и на неправедни ” (Деян. 24:15). „ Ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък.
Понеже, както гибелта пристигна посредством индивида, така и възкресението от мъртви пристигна посредством Човека.Както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят; само че всеки по своя ред: начатък е възкръсналият Христос; след това, при Неговото идване, ще възкръснат ония, които са Христови ” (1 Кор. 15:20-23).
Тук думите след това ще възкръснат ония, които са Христови значат, че първо ще възкръснат тези, които ще наследят безконечен живот, а след тях – ония, които са заслужили наказание. Съвсем неправилно е от тези думи да се прави извод, че грешниците няма да възкръснат. Същият деятел с увереност свидетелствува, че „ ще има възкресение на мъртви, на праведни и на неправедни ” (Деян. 24:15).
Телата пък на тези, които останат живи до всеобщото възкресение, в един момент ще се променят в духовни, нетленни и безсмъртни:
„ Ето, загадка ви споделям: всинца няма да умрем, но всинца ще се изменим
внезапно, в един момент, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим ” (1 Кор. 15:51-52).
Смисълът на тези думи е подобен: когато Христос пристигна повторно, мнозина към този момент ще са умрели, само че други ще са живи.
При вестта за идването на Христа мъртвите ще възкръснат, а живите ще се променят, т.е. ще получат нетленни тела, каквито ще получат и възкръсналите. След като мъртвите възкръснат и живите се променят ще настъпи и свършекът на света (Мат. 13:39, 24:3,28:20). Под завършек на света би трябвало да се схваща не разрушение и заличаване на вслената, а изменение и обновяване: светът от тлеещ ще се преобрази в нетленен, което изцяло ще съвпада на новото положение на индивида. Това превръщане на света ще стане посредством огън.
Св. деятел Петър споделя: „ Сегашните висини и земята, съхранявани от същото слово, пазят се за огъня в деня на съда и погибелта на нечестивите индивиди ” (2 Петр. 3:7). „ Ние, съгласно обещанието Му, чакаме ново небе и нова земя, на които населява истина ” (2 Петр. 3:13)
Ясно е, че небето и земята няма да бъдат унищожени, а единствено ще се трансформират, ще се обновят; смяната ще е един тип филтриране, освобождение от злото и неправдата.
Щом всеобщият съд стане при славното Второ идване на Христа и при свършека на света, над душата след гибелта ще се извърши частен съд:
С спиране нишката на земния живот душата влиза в отвъдния свят. Там бива съдена на по този начин наречения Частен Божий съд. Съобразно с духовно-нравственото си положение на Частния съд за душата се дефинира краткотрайно задгробната й орис до Второто Христово пришествие.
„ На индивидите е отредено да умрат веднъж, а по-късно – съд ” (Евр. 9:27).
„ За Господа е елементарно в смъртния ден да въздаде на индивида съгласно делата му; … при свършека на индивида се откриват делата му ” (Иис. Сир. 11:26-27). „ И споделяше [покаялият се разбойник] на Иисуса: спомни си за мене, Господи, по кое време дойдеш в царството Си! И отговори му Иисус: истина ти споделям: през днешния ден ще бъдеш с Мене в парадайса ” (Лука 23:43).
Душите на съвършените праведници не минават през Частния съд, тъй като дяволът няма в какво да ги упрекна. Те се прибират у Господа и душите им се съединяват с Христа и получават самодоволство незабавно откакто душите им изоставен тялото, още преди възкресението на мъртвите. „ Няма към този момент доста да приказвам с вас, тъй като иде князът на тоя свят, и в Мене той няма нищо ” (Иоан. 14:30).
„ Истина, истина ви споделям: който слуша словото Ми и има вяра в Оногова, Който Ме е пратил, има живот безконечен, и на съд не дохожда, а е минал от гибел към живот ” (Иоан. 5:24).
„ Желаем да напуснем тялото и да се приберем у Господа ” (2Кор. 5:8).
„ Желая да се освободя [от тялото] и да бъда с Христа, тъй като това е доста по-добро ” (Филип. 1:23).
„ Душите на закланите за словото Божие и за свидетелството, що имаха … викаха с висок глас, думайки: докога, Владико Светий и Истинний, не ще съдиш и не ще отмъстяваш за нашата кръв на ония, които живеят на земята? И всекиму от тях се дадоха бели облекла, и им се сподели да починат още малко време ” (Откр. 6:9-11).
„ И когато [Иисус] се молеше, типът на лицето Му се промени, и дрехата Му стана бяла, блестяща. И ето, двама мъже приказваха с Него, а те бяха Моисей и Илия; като се явиха в популярност, те говореха за гибелта Му, с която щеше да свърши в Иерусалим ” (Лука 9:29-31).
Участта на падналите ангели (демоните) и умрелите в нечестие индивиди (неправедниците) е сходна. Още преди да е настъпил страшният съден Ден, те са към този момент наказани на прелиминарен тъмничен затвор и на известни предварителни страдания. Тази краткотрайна тюрма и тези краткотрайни отвъдни страдания са преди безконечните страдания и са точно дело на Частния Божий съд. Окована във веригите на личните й грехове и хвърлена в тюрма, душата с боязън чака окончателната си присъда.
„ Бог не пощади съгрешилите ангели, само че като ги сгромоляса в пъкъла и свърза с вериги на мрака, съобщи ги да бъдат защитавани за съд ” (2Петр. 2:4).
„ Господ знае, по какъв начин да избавя благочестивите от напасти, а неправедниците да държи в страдания за съдния ден ” (2Петр. 2:9).
Този съд не се схваща в юридически смисъл, а в духовен. Съвестта на индивида преценя стореното от него през земния му живот. След като съвестта се е освободила от земните ограничавания и въздействия, тя действува по-ясно и по-неподкупно. Душата изцяло осъзнава същинската значителност на делата си и става сама откровен арбитър над себе си.
Основавайки се на Св. Писание, разликите сред Частния и Всеобщия съд са следните:
Частният съд става директно след гибелта на всеки един човек
поотделно. Всеобщият съд ще се открие след свършека на тоя свят и ще обхване всички люде изведнаж – живи и мъртви.
„ … ето, огромно голям брой народ, което никой не можеше да преброи, – от всички племена и колена, нации и езици; те стояха пред престола и пред Агнеца, облечени в бели облекла и с палмови вейки в ръце. … Затова са пред престола на Бога, Комуто и служат през деня и нощем в Неговия храм; и Тоя, Който седи на престола, ще се всели в тях; няма към този момент да огладнеят, нито да ожаднеят; тях няма да види слънце, и никакъв пек; … Бог ще отрие всяка сълза от очите им ” (Откр. 7:9-17).
Частният съд се прави единствено над душата. Всеобщият съд ще се извърши на душата и над възкръсналото тяло, възсъединило се с нея.
„ Ето, загадка ви споделям: всинца няма да умрем, но всинца ще се изменим внезапно, в един момент, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим; тъй като това тленното би трябвало да се облече в нетление, а това смъртното – да се облече в величие ” (1Кор. 15:51).
Частният съд продължава 40 дни, през които душите на неверните люде минават през така наречен митарства, дето демоните най-щателно проверяват човешките грехове. Всеобщият съд ще се произнесе бързо, без следствие. Частният съд дефинира краткотрайно задгробната орис на индивида. Всеобщият съд дефинира завинаги задгробната орис на индивида.
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ