С над 60 милиона продадени албума Дзукеро е не само

С над 60 милиона продадени албума Дзукеро е освен сполучлив соло актьор, само че и значим дипломат на италианската музика по света. Той е първият западен реализатор, който свири в Кремъл след рухването на Берлинската стена, а през 1994 година е единственият италианец на именития фестивал Удсток.

 

Музикалният му принос се мери и посредством построяването на „ мостове “ сред жанровете – незабравим образец е присъединяване му в Pavarotti & Friends през 1992 година, където поп и опера се срещат на една сцена. Дзукеро е гостувал на българска сцена пет пъти, като първият му концерт у нас е през 2002 година

 

Роден през 1955 година в Ронкочези, Емилия-Романя, Аделмо Форначари получава артистичното си име от учителката си, която го назовава „ сладостен като захар “ („ zucchero “ на италиански). От ранна възраст той свири, пее в хор и открива американския соул и блус. Първите му триумфи идват през 1981 година на фестивала Кастрокаро и по-късно на Санремо, където макар скромни класирания неговите песни стават радиохитове и проправят пътя към световната сцена.

 

През 1991 година сингълът „ Senza Una Donna “ с Пол Йънг оглавява ранглисти в Европа и Съединени американски щати. Въпреки персонални компликации, в това число тежка меланхолия след раздялата със брачната половинка си, Дзукеро се връща към музиката с албума Miserere (1992) в съдействие с Павароти и Боно, последван от Spirito DiVino (1995).

 

Значителна част от кариерата му е отдадена и на филантропични дела – концерти в поддръжка на Нелсън Мандела, трибют за Фреди Меркюри, присъединяване в Net Aid на Боно и Rainforest Foundation на Стинг.

 

Дзукеро има емблематични съдействия със международни звезди като Майлс Дейвис, Ерик Клептън, Рей Чарлз, Би Би Кинг, Стинг, Боно, Джо Кокър, Питър Гейбриъл, Марк Нопфлър и Queen. Сред върховете на кариерата му се открояват концерти в Royal Albert Hall (2004) и в Хавана (2012), както и номинация за „ Грами “ през 2007 г.