Икономика и Педагогика са най-търсените специалности
С над 4000 бройки са се усили студентите в българските университети през академичната 2020/2021 година. 13% от студентите сега са в частни висши учебни заведения. Най-предпочитаното професионално направление е „ Икономика “, на второ място по брой учащи се е „ Педагогика “.
Това са част от данните на Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България, преставена през днешния ден в Министерството на образованието и науката.
Общият брой нас студентите у нас към този миг е 202 605. Най-голямото висше учебно заведение остава Софийският университет „ Св. Климент Охридски “. В него учат 22 250 бъдещи висшисти. На второ и трето място са Пловдивският университет „ Паисий Хилендарски “ и УНСС, надлежно с 16 580 и 14 600 студенти.
В 12 висши учебни заведения има под 1000 студенти.
29 321 са учащите са в направлението „ Икономика “, „ Педагогика “ учат 16 719 студенти, а „ Медицина “ - 13 186. За първи път от трите най-масови посоки изпада „ Администрация и ръководство “, което се учи от 13 137 студенти.
През предходната академична година най-вече е скочил броят на първокурсниците в „ Педагогика на образованието по… “ – с 24%, и в „ Педагогика “ – с 9%. Бъдещите лекари също са се нараснали - с 6%. В същото време студентите в направление „ Обществено здраве “ са намалели с 11%, а учещите „ Туризъм “ - с 10%.
Рейтинговата система демонстрира също, че най-трудно се осъществят на пазара на труда точно приключилите „ Туризъм “. Всеки пети (21%) от тях не е намерил приложение на добитото висше обучение. Безработицата е най-ниска измежду приключилите „ Медицина “, „ Фармация “, „ Стоматология “ и „ Военно дело “ – под 1%.
През първите пет години след дипломирането си 53% от висшистите в страната са работили на позиции, изискващи висше обучение.
В стандартизираните ранглисти за 2021 година Софийският университет е първи в 23 от общо 30 професионални посоки, по които предлага образование. Техническият университет-София има шест първи места от общо 11 посоки, в които приготвя студенти. Медицинският университет-София е първи в четири посоки, ХТМУ – в три. Американският, Аграрният в Пловдив и Тракийският университет имат по две първи места. Други 12 висши учебни заведения оглавяват по една ранглиста. В осем професионални посоки класациите се оглавяват от университети отвън столицата, а в три професионални посоки – от частни висши учебни заведения.
„ Нашите висши учебни заведения са много отворени на входа, само че половината не съумяват да завършат. Може да има материални аргументи, осъзнаване, че това не е нещото, което желаят учат или това, че студентите смятат, че не са избрали подобаващите висши учебни заведения. Стандартът за довеждане докрай в университета не е толкоз паднал, колкото наподобява в профил. Нашите приключили студенти се осъществят сполучливо и чужбина. Митът за българското висше обучение, че е на ниско качество, би трябвало да се отстрани от общественото говорене “. Това съобщи просветният министър Николай Денков преди представянето на класацията.
Според него е необходим подробен обзор кои са специалностите в съответни висши учебни заведения, които не са качествени и там, където би трябвало, да се затварят специалности. Процесът ще се продължи на база качеството, което се предлага на студентите, без да се търси затваряне на висша учебни заведения. Обединяването и преструктурирането на университети обаче следва въз основата на доста сериозен разбор и ще се търси политическа поддръжка, разгласи още министърът.
По думите на просветния министър, една добра процедура е кооперирането на висшите учебни заведения със междинните учебни заведения и тази процедура ще бъде подтиквана.
Това са част от данните на Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България, преставена през днешния ден в Министерството на образованието и науката.
Общият брой нас студентите у нас към този миг е 202 605. Най-голямото висше учебно заведение остава Софийският университет „ Св. Климент Охридски “. В него учат 22 250 бъдещи висшисти. На второ и трето място са Пловдивският университет „ Паисий Хилендарски “ и УНСС, надлежно с 16 580 и 14 600 студенти.
В 12 висши учебни заведения има под 1000 студенти.
29 321 са учащите са в направлението „ Икономика “, „ Педагогика “ учат 16 719 студенти, а „ Медицина “ - 13 186. За първи път от трите най-масови посоки изпада „ Администрация и ръководство “, което се учи от 13 137 студенти.
През предходната академична година най-вече е скочил броят на първокурсниците в „ Педагогика на образованието по… “ – с 24%, и в „ Педагогика “ – с 9%. Бъдещите лекари също са се нараснали - с 6%. В същото време студентите в направление „ Обществено здраве “ са намалели с 11%, а учещите „ Туризъм “ - с 10%.
Рейтинговата система демонстрира също, че най-трудно се осъществят на пазара на труда точно приключилите „ Туризъм “. Всеки пети (21%) от тях не е намерил приложение на добитото висше обучение. Безработицата е най-ниска измежду приключилите „ Медицина “, „ Фармация “, „ Стоматология “ и „ Военно дело “ – под 1%.
През първите пет години след дипломирането си 53% от висшистите в страната са работили на позиции, изискващи висше обучение.
В стандартизираните ранглисти за 2021 година Софийският университет е първи в 23 от общо 30 професионални посоки, по които предлага образование. Техническият университет-София има шест първи места от общо 11 посоки, в които приготвя студенти. Медицинският университет-София е първи в четири посоки, ХТМУ – в три. Американският, Аграрният в Пловдив и Тракийският университет имат по две първи места. Други 12 висши учебни заведения оглавяват по една ранглиста. В осем професионални посоки класациите се оглавяват от университети отвън столицата, а в три професионални посоки – от частни висши учебни заведения.
„ Нашите висши учебни заведения са много отворени на входа, само че половината не съумяват да завършат. Може да има материални аргументи, осъзнаване, че това не е нещото, което желаят учат или това, че студентите смятат, че не са избрали подобаващите висши учебни заведения. Стандартът за довеждане докрай в университета не е толкоз паднал, колкото наподобява в профил. Нашите приключили студенти се осъществят сполучливо и чужбина. Митът за българското висше обучение, че е на ниско качество, би трябвало да се отстрани от общественото говорене “. Това съобщи просветният министър Николай Денков преди представянето на класацията.
Според него е необходим подробен обзор кои са специалностите в съответни висши учебни заведения, които не са качествени и там, където би трябвало, да се затварят специалности. Процесът ще се продължи на база качеството, което се предлага на студентите, без да се търси затваряне на висша учебни заведения. Обединяването и преструктурирането на университети обаче следва въз основата на доста сериозен разбор и ще се търси политическа поддръжка, разгласи още министърът.
По думите на просветния министър, една добра процедура е кооперирането на висшите учебни заведения със междинните учебни заведения и тази процедура ще бъде подтиквана.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ