Скок с 30% на посещенията в театъра, но библиотеките губят читатели
С над 30% са се нараснали визитите в театъра през миналата 2023 година по отношение на миналата. С 20 на 100 пък е повишен броят представленията, сложени на родната сцена. Това сочат данни за културния живот в България през предходната година, оповестени от Национален статистически институт.
През 2023 година в настоящите 83 театъра в страната са проведени 16 125 представления. Те са били посетени от 2,25 млн. фенове. Средният брой гости на едно зрелище е 139 и се усилва с 9 души по отношение на 2022 година
Значително повишаване има и във връзка с представленията на музикалните колективи. А точно – филхармонии, симфониети, оркестри и професионални ансамбли за национални песни и танци. Броят на техните спектакли се е нараснал с 37,6% по отношение на 2022 година
По-малко читатели, само че повече визити в библиотеките
С 14% по-малко по отношение на миналата година са записаните читатели в българските библиотеки през 2023 година Те са общо 270 хиляди души. За сметка на това визитите им в библиотеката се усилват с 15,7%, достигайки 4,34 млн.
През 2023 година броят на библиотеките с фонд над 200 хиляди библиотечни единици е 49. Заетият библиотечен фонд е 5,638 млн. библиотечни единици. В Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “ през 2023 година има регистрирани 8,491 млн. библиотечни документа – с 53 хиляди повече спрямо миналата година.
Намалява броят на кината, само че феновете са повече
През миналата година в страната са работили 81 кина с 225 киноекрана, като броят им понижава надлежно с 4 и 2 по отношение на 2022 година Прожекциите се усилват с 2,8%, а визитите – с 15,6% в съпоставяне с миналата година.
Източник: Национален статистически институт
В общи 11-те мултиплекса в страната са осъществени 57,2% от всички прожекции и 63,8% от визитите. Най-голям е броят на кината в Югозападния регион – 27 със 122 хиляди прожекции, посетени от 2,184 млн. фенове. В столицата са функционирали 18 кина със 76 екрана, в които са прожектирани 2117 кино лентата.
През 2023 година у нас са основани общо 145 кино лентата – пълнометражни, среднометражни и късометражни. 48 са предопределени за кината, 92 – за малкия екран и 5 за други цели.
Източник: Национален статистически институт
Пълнометражните са общо 37 – 19 игрални, 17 документални и 1 анимационен. Сред късмоетражните и среднометражните има 5 сериала с общо 47 епизода. Останалите са: 7 игрални, 91 документални и 10 анимационни.
Телевизиите – повече реклами, в сравнение с просветителни излъчвания
През 2023 година в страната са работили 113 български телевизионни оператора, което е с един повече от миналата година. Телевизиите са излъчили стратегия с обща дълготрайност от 772,3 хиляди часа – с 0,7% по-малко спрямо 2022 година
Най-голям дял от телевизионната стратегия заемат игралните и телевизионни излъчвания – 188,9 хиляди часа, музикалните излъчвания – 140,1 хиляди часа и спортните излъчвания – 80,7 хиляди часа. Прави усещане, че екранното време на новините и рекламите е близко по стойност – 62,1 хиляди часа и 60,4 хиляди часа. Образователните излъчвания заемат едвам 8,4 хиляди часа от програмата.
През 2023 година в страната са функционирали 73 радиооператора, излъчили 606 хиляди часа радиопредавания, което е с 2,4 хиляди часа повече спрямо 2022 година. Най-голям е делът на излъчените музикални излъчвания – 62,8%, следвани от новините – 8,6%.
Музеите – все по-популярни
Статистическите данни приказват за възходящ интерес към музейните експозиции. С 24% се усилват визитите в музеите през 2023 година по отношение на миналата година и доближават 4,965 млн. В дните със свободен вход са осъществени 15,9% от визитите (789 хил.). Регистрирано е и нарастване на визитите на чужденци в музеите – с 356 хиляди, или с 56,4% по отношение на миналата година.
Източник: Национален статистически институт
През 2023 година в страната са работили 189 независими музея. Движимите културни полезности, формиращи Националния музеен фонд, са 7,845 млн. фондови единици и спрямо 2022 година техният брой се усилва с 0,5%. Цифровизирани са 472 хиляди фондови единици, което е с 9 хиляди повече по отношение на миналата година.
През 2023 година в настоящите 83 театъра в страната са проведени 16 125 представления. Те са били посетени от 2,25 млн. фенове. Средният брой гости на едно зрелище е 139 и се усилва с 9 души по отношение на 2022 година
Значително повишаване има и във връзка с представленията на музикалните колективи. А точно – филхармонии, симфониети, оркестри и професионални ансамбли за национални песни и танци. Броят на техните спектакли се е нараснал с 37,6% по отношение на 2022 година
По-малко читатели, само че повече визити в библиотеките
С 14% по-малко по отношение на миналата година са записаните читатели в българските библиотеки през 2023 година Те са общо 270 хиляди души. За сметка на това визитите им в библиотеката се усилват с 15,7%, достигайки 4,34 млн.
През 2023 година броят на библиотеките с фонд над 200 хиляди библиотечни единици е 49. Заетият библиотечен фонд е 5,638 млн. библиотечни единици. В Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “ през 2023 година има регистрирани 8,491 млн. библиотечни документа – с 53 хиляди повече спрямо миналата година.
Намалява броят на кината, само че феновете са повече
През миналата година в страната са работили 81 кина с 225 киноекрана, като броят им понижава надлежно с 4 и 2 по отношение на 2022 година Прожекциите се усилват с 2,8%, а визитите – с 15,6% в съпоставяне с миналата година.
Източник: Национален статистически институт В общи 11-те мултиплекса в страната са осъществени 57,2% от всички прожекции и 63,8% от визитите. Най-голям е броят на кината в Югозападния регион – 27 със 122 хиляди прожекции, посетени от 2,184 млн. фенове. В столицата са функционирали 18 кина със 76 екрана, в които са прожектирани 2117 кино лентата.
През 2023 година у нас са основани общо 145 кино лентата – пълнометражни, среднометражни и късометражни. 48 са предопределени за кината, 92 – за малкия екран и 5 за други цели.
Източник: Национален статистически институт Пълнометражните са общо 37 – 19 игрални, 17 документални и 1 анимационен. Сред късмоетражните и среднометражните има 5 сериала с общо 47 епизода. Останалите са: 7 игрални, 91 документални и 10 анимационни.
Телевизиите – повече реклами, в сравнение с просветителни излъчвания
През 2023 година в страната са работили 113 български телевизионни оператора, което е с един повече от миналата година. Телевизиите са излъчили стратегия с обща дълготрайност от 772,3 хиляди часа – с 0,7% по-малко спрямо 2022 година
Най-голям дял от телевизионната стратегия заемат игралните и телевизионни излъчвания – 188,9 хиляди часа, музикалните излъчвания – 140,1 хиляди часа и спортните излъчвания – 80,7 хиляди часа. Прави усещане, че екранното време на новините и рекламите е близко по стойност – 62,1 хиляди часа и 60,4 хиляди часа. Образователните излъчвания заемат едвам 8,4 хиляди часа от програмата.
През 2023 година в страната са функционирали 73 радиооператора, излъчили 606 хиляди часа радиопредавания, което е с 2,4 хиляди часа повече спрямо 2022 година. Най-голям е делът на излъчените музикални излъчвания – 62,8%, следвани от новините – 8,6%.
Музеите – все по-популярни
Статистическите данни приказват за възходящ интерес към музейните експозиции. С 24% се усилват визитите в музеите през 2023 година по отношение на миналата година и доближават 4,965 млн. В дните със свободен вход са осъществени 15,9% от визитите (789 хил.). Регистрирано е и нарастване на визитите на чужденци в музеите – с 356 хиляди, или с 56,4% по отношение на миналата година.
Източник: Национален статистически институт През 2023 година в страната са работили 189 независими музея. Движимите културни полезности, формиращи Националния музеен фонд, са 7,845 млн. фондови единици и спрямо 2022 година техният брой се усилва с 0,5%. Цифровизирани са 472 хиляди фондови единици, което е с 9 хиляди повече по отношение на миналата година.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ