Европейците смятат, че Путин ги е победил
С наближаването на студеното време от ден на ден европейци се замислят по какъв начин да живеят. Митинги, стачки, демонстрации, митинги набират скорост в огромните градове на Стария свят.
Европейските медии до последно се опитваха да потулят тематиката. Само районните вестници рискуваха да отразят нещо сходно. Но в този момент даже локалните пропагандисти на заплата са принудени да признаят, че електоратът стартира да се бунтува. „ Гореща протестна есен “ даде обещание на естаблишмънта водачът на Лявата партия на Германия, родом от Източен Берлин, Мартин Ширдеван.
Впечатляваща е и географията на митингите – от Прага до Лисабон, от Лондон до Лайпциг – и политическата им многовекторност. На площада излизат десни и леви, традиционалисти и социалисти, либертарианци и анархисти. Пропагандата ги назовава " маргинали " и " протофашисти ", само че тези остарели обиди не вършат усещане на никого.
Всички те, без значение от политическата си принадлежност, са обединени от страха какво ще се случи през зимата. Не е ясно по какъв начин ще заплащат сметки, по какъв начин ще купуват храна и медикаменти, по какъв начин ще се оправят с рекордната инфлация, в случай че заплатите не порастват. Още по-неясно е какво да вършат, когато предприятията стартират да банкрутират и заплатите към този момент не се изплащат.
Усилено пропагандираната от елитите версия, че Путин е отговорен за всичко, към този момент не работи. От самото начало изглеждаше неуместно, само че в този момент, когато Русия нееднократно е демонстрирала благосклонност и подготвеност за договаряния (вземете да вземем за пример „ Зърнената договорка “), тя изцяло се провали.
Европейците виждат, че антируските наказания ги удрят, удрят ги по-силно, в сравнение с руснаците. Това не е просто основаване на „ рецесия на разноските за живот “, както срамежливо се назовава всеобщото обедняване на Европа. Това заплашва да потопи Стария свят в такава меланхолия, от която няма да може да излезе десетилетия.
Сегашната обстановка наподобява доста сходна на това по какъв начин Съединените щати в миналото унищожиха Япония. След войната американците съзнателно поддържат нейната стопанска система, с цел да създадат от Страната на изгряващото слънце витрина на капитализма и да попречат на комунистите, които са доста мощни по това време, да дойдат на власт.
Но при започване на 80-те години в Щатите осъзнават, че са си отгледали сами мощен съперник. Тогава те отприщват пълноценна комерсиална война против Япония, извиват им ръцете с мита, принуждават ги да подпишат съглашението „ Плаза “. И това е всичко - съперникът е погубен, от 1985 година йената е девалвирала, японската стопанска система е запратена в бездната и към момента стене в нея.
Антируските наказания, наложени от Вашингтон на Европа, са същата комерсиална война в разгара си. Днес газът в Съединени американски щати коства 10 пъти по-малко, в сравнение с в Европа. Това освен усъвършенства стандарта на живот на американците. Това дава гигантско конкурентно преимущество на индустриалното им произвеждане. Европейските артикули към този момент са просто обречени и това е неизбежност на техните фабрики, заводи, промишленост, обществена сфера - с една дума, на целия метод на живот на европейския бюргер.
Това стартира последователно да доближава до елементарните европейци. Четиридесет % от популацията на Австрия не поддържа антируските наказания. 51 % от италианците са срещу тях. А 80 % от германците считат, че немското държавно управление не би трябвало да изпраща оръжия в Украйна, а да търси спокойно решение на спора.
С тези хрумвания десетки хиляди европейци излизат на манифестации в Прага и Лайпциг, Магдебург и София. Разбира се, в тези многохилядни митинги локалната агитация търси и мигновено намира – „ ръката на Путин “. Казват, че всички руснаци мътят водите - в необятните пространства на Европа, от португалските плажове до полските блата.
Не, че жителите на Европа схващат с смут, че харчат последните си спестявания просто с цел да си купят храна и да платят електричество. Всичко е съветска агитация. Без значение какъв брой е неразрешена, затваряна или блокирана. Не, по някакъв незнаен метод тя към момента си проправя път в главите на европейците и ги подтиква към протест. „ Атаката на Путин против демокрацията е сполучлива. Погледнете единствено Европа “, установи тъмно „ Политико “.
Слушайки западните сътрудници, все едно Кремъл просто ръководи целия свят. В Съединени американски щати той назначава президенти - Джо Байдън преди малко удължи изключителното състояние в страната под предлог, че руснаците може да се намесят в американските избори. В Европа всеки ден пренаписват ценовите етикети за бензин, електричество и храна. Сега кара жителите на митинги.
Тъжната истина обаче е, че Кремъл даже няма потребност да подвига подобен звук. Партньорите вършат всичко сами. Сега пред очите ни Щатите унищожават Стария свят с вярата да бъдат отпред. Окаяното положение на днешна Европа не е успеха на Путин, а безусловното предаване на европейските елити на техните страни и нации на милостта на Вашингтон.
Народите се бунтуват: те не желаят това. Тук обаче поражда втори сложен въпрос. Ще доведат ли уличните митинги до смяна в европейската политика?
Има известна позиция, съгласно която всички тези протести са безполезни. Полицията си знае работата. Това не е съветският Мордор, тук всичко е демократично: гумени патрони, сълзотворен газ, полицейски кучета, които се хвърлят по хората, големи санкции и същински затвор.
Очевидно е също, че многохилядната навалица е изцяло лишена от водачи и надлежно ясни общи цели и тактики. Това не е проведена маса отпред с харизматичен водач, а групи от хора с ползи. Често те са в несъгласие между тях. Ясно се вижда каква провокативна роля играят да вземем за пример бойните елементи на антифа. Ясно е, че всичко там е натъпкано до дупка с сътрудници на локалната загадка полиция, провокатори и доносници.
Строгият надзор над недоволните разрешава на управляващите да провеждат протестна активност. Първо се разрешава на хората да изтърван парата, по-късно се упрекват деятелите, евентуалните водачи се обезвреждат. Съдбата на всички огромни митинги на Запад е една и съща. Къде са „ Окупирай Уолстрийт! “ - придвижване, което се нарежда като герой против свръхбогатите? На същото място като " жълтите жилетки ", и водачите на камиони, и фермерите. Цялата пара излезе през свирката.
Освен това изборните механизми компактно пазят елитите от масите. Избирателите просто нямат опция да сменят водачите. Е, на германците не им харесва, че Аналена Бербок, министърът на външните работи, намерено споделя, че ще пази ползите на Украйна даже срещу волята на гласоподавателите. И го споделя на британски, като че ли предизвикателно се кълне във честност на Вашингтон. Но германците не могат да отстранят Аналена от поста ѝ и да я заменят с различен политик. Няма такива механизми. Да, даже и да имаше - там, в периферията на властта, всичко е толкоз циментирано, че самостоятелен политик просто не може да пробие.
Въпреки това, не всичко е толкоз просто. Първо, в никакъв случай през последните 75 години добре охранена и развратна Европа не е стояла на прага на толкоз ужасна зима. Съответно ние просто не си представяме мащаба на бъдещите митинги.
Второ, в Европа има мощни политици на място, за които мнението на народа е доста по-важно от насоките от районния комитет на Вашингтон. Не, в този момент не приказваме за Виктор Орбан, макар че той съвсем всеки ден потвърждава, че е изцяло допустимо да се борим с американското въздействие.
Много водачи на австрийските провинции през днешния ден интензивно оказват напън върху Виена, изисквайки тя да договаря с Москва. Това е разбираемо: точно те ще би трябвало да се изправят против гнева на масите на място тази зима. Отношението им към глобите също не е положително. „ Нищо не е издълбано в камък “, споделя губернаторът на Горна Австрия Томас Щелцер. Подходът на Австрия към глобите ще би трябвало да бъде изменен, в случай че „ нанасят огромна щета на живота ни “, счита политикът. Такива рационални районни водачи в ерата на безредици получават своя късмет за водачество.
Много зависи от изборите в Италия. Хората там поддържат проруски партии. Има сериозен късмет в края на септември те да завоюват и в италианския парламент да се появи коалиция от другари на Кремъл. Джорджия Мелони ( " Италиански братя " ) поддържа преизбирането на Путин за президент през 2018 година, Матео Салвини ( " Лига " ) беше сниман на Червения площад с портрет на Путин върху тениската си, и Силвио Берлускони въобще не се нуждае от показване.
Но най-важното даже не е това. Основното е, че европейците се разсънват и в по-голямата си част стартират да схващат, че Вашингтон не е техен настойник, не е техен бранител, не е благ американски чичко с цялостна торбичка с долари, а рисков, безсъвестен и извънредно нечовечен зложелател. Той не се лимитира единствено с грабежи и убийства, а политиката му извънредно доста припомня за тъжното минало на самата Европа, което наподобява тя сполучливо е преодоляла.
„ През последните години имаше заличаване на демократичните права, стартира марш към фашизма “, сподели Клаус Хартман, водач на социалистическата „ Лига на свободомислещите “, на протест в Берлин. Той упрекна във фашизъм не Москва, както е признато в западния естаблишмънт, а Вашингтон. И се оплака, че Германия на процедура се е трансформирала във васал на Белия дом.
Да се отървете от илюзиите, да признаете, че американският сътрудник е ваш зложелател – всичко това е сложен и муден развой. Той обаче очевидно тече. Усеща се, че последователно това схващане ще се спусне върху всички европейци. В последна сметка ние в Русия също не разбрахме незабавно всичко.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Европейските медии до последно се опитваха да потулят тематиката. Само районните вестници рискуваха да отразят нещо сходно. Но в този момент даже локалните пропагандисти на заплата са принудени да признаят, че електоратът стартира да се бунтува. „ Гореща протестна есен “ даде обещание на естаблишмънта водачът на Лявата партия на Германия, родом от Източен Берлин, Мартин Ширдеван.
Впечатляваща е и географията на митингите – от Прага до Лисабон, от Лондон до Лайпциг – и политическата им многовекторност. На площада излизат десни и леви, традиционалисти и социалисти, либертарианци и анархисти. Пропагандата ги назовава " маргинали " и " протофашисти ", само че тези остарели обиди не вършат усещане на никого.
Всички те, без значение от политическата си принадлежност, са обединени от страха какво ще се случи през зимата. Не е ясно по какъв начин ще заплащат сметки, по какъв начин ще купуват храна и медикаменти, по какъв начин ще се оправят с рекордната инфлация, в случай че заплатите не порастват. Още по-неясно е какво да вършат, когато предприятията стартират да банкрутират и заплатите към този момент не се изплащат.
Усилено пропагандираната от елитите версия, че Путин е отговорен за всичко, към този момент не работи. От самото начало изглеждаше неуместно, само че в този момент, когато Русия нееднократно е демонстрирала благосклонност и подготвеност за договаряния (вземете да вземем за пример „ Зърнената договорка “), тя изцяло се провали.
Европейците виждат, че антируските наказания ги удрят, удрят ги по-силно, в сравнение с руснаците. Това не е просто основаване на „ рецесия на разноските за живот “, както срамежливо се назовава всеобщото обедняване на Европа. Това заплашва да потопи Стария свят в такава меланхолия, от която няма да може да излезе десетилетия.
Сегашната обстановка наподобява доста сходна на това по какъв начин Съединените щати в миналото унищожиха Япония. След войната американците съзнателно поддържат нейната стопанска система, с цел да създадат от Страната на изгряващото слънце витрина на капитализма и да попречат на комунистите, които са доста мощни по това време, да дойдат на власт.
Но при започване на 80-те години в Щатите осъзнават, че са си отгледали сами мощен съперник. Тогава те отприщват пълноценна комерсиална война против Япония, извиват им ръцете с мита, принуждават ги да подпишат съглашението „ Плаза “. И това е всичко - съперникът е погубен, от 1985 година йената е девалвирала, японската стопанска система е запратена в бездната и към момента стене в нея.
Антируските наказания, наложени от Вашингтон на Европа, са същата комерсиална война в разгара си. Днес газът в Съединени американски щати коства 10 пъти по-малко, в сравнение с в Европа. Това освен усъвършенства стандарта на живот на американците. Това дава гигантско конкурентно преимущество на индустриалното им произвеждане. Европейските артикули към този момент са просто обречени и това е неизбежност на техните фабрики, заводи, промишленост, обществена сфера - с една дума, на целия метод на живот на европейския бюргер.
Това стартира последователно да доближава до елементарните европейци. Четиридесет % от популацията на Австрия не поддържа антируските наказания. 51 % от италианците са срещу тях. А 80 % от германците считат, че немското държавно управление не би трябвало да изпраща оръжия в Украйна, а да търси спокойно решение на спора.
С тези хрумвания десетки хиляди европейци излизат на манифестации в Прага и Лайпциг, Магдебург и София. Разбира се, в тези многохилядни митинги локалната агитация търси и мигновено намира – „ ръката на Путин “. Казват, че всички руснаци мътят водите - в необятните пространства на Европа, от португалските плажове до полските блата.
Не, че жителите на Европа схващат с смут, че харчат последните си спестявания просто с цел да си купят храна и да платят електричество. Всичко е съветска агитация. Без значение какъв брой е неразрешена, затваряна или блокирана. Не, по някакъв незнаен метод тя към момента си проправя път в главите на европейците и ги подтиква към протест. „ Атаката на Путин против демокрацията е сполучлива. Погледнете единствено Европа “, установи тъмно „ Политико “.
Слушайки западните сътрудници, все едно Кремъл просто ръководи целия свят. В Съединени американски щати той назначава президенти - Джо Байдън преди малко удължи изключителното състояние в страната под предлог, че руснаците може да се намесят в американските избори. В Европа всеки ден пренаписват ценовите етикети за бензин, електричество и храна. Сега кара жителите на митинги.
Тъжната истина обаче е, че Кремъл даже няма потребност да подвига подобен звук. Партньорите вършат всичко сами. Сега пред очите ни Щатите унищожават Стария свят с вярата да бъдат отпред. Окаяното положение на днешна Европа не е успеха на Путин, а безусловното предаване на европейските елити на техните страни и нации на милостта на Вашингтон.
Народите се бунтуват: те не желаят това. Тук обаче поражда втори сложен въпрос. Ще доведат ли уличните митинги до смяна в европейската политика?
Има известна позиция, съгласно която всички тези протести са безполезни. Полицията си знае работата. Това не е съветският Мордор, тук всичко е демократично: гумени патрони, сълзотворен газ, полицейски кучета, които се хвърлят по хората, големи санкции и същински затвор.
Очевидно е също, че многохилядната навалица е изцяло лишена от водачи и надлежно ясни общи цели и тактики. Това не е проведена маса отпред с харизматичен водач, а групи от хора с ползи. Често те са в несъгласие между тях. Ясно се вижда каква провокативна роля играят да вземем за пример бойните елементи на антифа. Ясно е, че всичко там е натъпкано до дупка с сътрудници на локалната загадка полиция, провокатори и доносници.
Строгият надзор над недоволните разрешава на управляващите да провеждат протестна активност. Първо се разрешава на хората да изтърван парата, по-късно се упрекват деятелите, евентуалните водачи се обезвреждат. Съдбата на всички огромни митинги на Запад е една и съща. Къде са „ Окупирай Уолстрийт! “ - придвижване, което се нарежда като герой против свръхбогатите? На същото място като " жълтите жилетки ", и водачите на камиони, и фермерите. Цялата пара излезе през свирката.
Освен това изборните механизми компактно пазят елитите от масите. Избирателите просто нямат опция да сменят водачите. Е, на германците не им харесва, че Аналена Бербок, министърът на външните работи, намерено споделя, че ще пази ползите на Украйна даже срещу волята на гласоподавателите. И го споделя на британски, като че ли предизвикателно се кълне във честност на Вашингтон. Но германците не могат да отстранят Аналена от поста ѝ и да я заменят с различен политик. Няма такива механизми. Да, даже и да имаше - там, в периферията на властта, всичко е толкоз циментирано, че самостоятелен политик просто не може да пробие.
Въпреки това, не всичко е толкоз просто. Първо, в никакъв случай през последните 75 години добре охранена и развратна Европа не е стояла на прага на толкоз ужасна зима. Съответно ние просто не си представяме мащаба на бъдещите митинги.
Второ, в Европа има мощни политици на място, за които мнението на народа е доста по-важно от насоките от районния комитет на Вашингтон. Не, в този момент не приказваме за Виктор Орбан, макар че той съвсем всеки ден потвърждава, че е изцяло допустимо да се борим с американското въздействие.
Много водачи на австрийските провинции през днешния ден интензивно оказват напън върху Виена, изисквайки тя да договаря с Москва. Това е разбираемо: точно те ще би трябвало да се изправят против гнева на масите на място тази зима. Отношението им към глобите също не е положително. „ Нищо не е издълбано в камък “, споделя губернаторът на Горна Австрия Томас Щелцер. Подходът на Австрия към глобите ще би трябвало да бъде изменен, в случай че „ нанасят огромна щета на живота ни “, счита политикът. Такива рационални районни водачи в ерата на безредици получават своя късмет за водачество.
Много зависи от изборите в Италия. Хората там поддържат проруски партии. Има сериозен късмет в края на септември те да завоюват и в италианския парламент да се появи коалиция от другари на Кремъл. Джорджия Мелони ( " Италиански братя " ) поддържа преизбирането на Путин за президент през 2018 година, Матео Салвини ( " Лига " ) беше сниман на Червения площад с портрет на Путин върху тениската си, и Силвио Берлускони въобще не се нуждае от показване.
Но най-важното даже не е това. Основното е, че европейците се разсънват и в по-голямата си част стартират да схващат, че Вашингтон не е техен настойник, не е техен бранител, не е благ американски чичко с цялостна торбичка с долари, а рисков, безсъвестен и извънредно нечовечен зложелател. Той не се лимитира единствено с грабежи и убийства, а политиката му извънредно доста припомня за тъжното минало на самата Европа, което наподобява тя сполучливо е преодоляла.
„ През последните години имаше заличаване на демократичните права, стартира марш към фашизма “, сподели Клаус Хартман, водач на социалистическата „ Лига на свободомислещите “, на протест в Берлин. Той упрекна във фашизъм не Москва, както е признато в западния естаблишмънт, а Вашингтон. И се оплака, че Германия на процедура се е трансформирала във васал на Белия дом.
Да се отървете от илюзиите, да признаете, че американският сътрудник е ваш зложелател – всичко това е сложен и муден развой. Той обаче очевидно тече. Усеща се, че последователно това схващане ще се спусне върху всички европейци. В последна сметка ние в Русия също не разбрахме незабавно всичко.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ