С наближаването на членството на България в еврозоната, темата отново

С наближаването на участието на България в еврозоната, тематиката още веднъж изостря публичните диспути. Основен боязън измежду жителите е, че присъединението към валутния съюз ще докара до задължения по „ избавяне “ на по-големи и задлъжнели стопански системи, като да вземем за пример Франция или Италия.

Експертни разбори обаче сочат, че тези терзания са пресилени и неоснователни, изключително що се отнася до присъединяване на страната ни в Европейския механизъм за непоклатимост (ЕМС).

5 основни обстоятелството, които всеки българин би трябвало да знае преди въвеждане на еврото

Какво съставлява ЕМС?

Европейският механизъм за непоклатимост е непрекъснат фонд, основан след рецесията от 2008 година и дълговите разтърсвания в еврозоната. Основната му цел е да обезпечава финансови заеми на страни в усложнение, само че единствено при строги условия и след утвърждение от всички страни членки.

– Механизмът разполага с капитал от 708 милиарда евро, който служи като финансова „ възглавница “, а не като безплатна помощ;
– Заемите се отпускат с рента и с краен период за връщане до 12 години;
– Финансовата помощ не е автоматизирана – изисква се единодушие и строги стопански критерии от страната адресат.

istock

Какво значи това за България?

След влизането в еврозоната, България ще взе участие с към 1% от капитала на ЕМС, пропорционално на икономическия си мащаб.

– Първоначалната вноска ще бъде към 833 млн. евро;
– При нужда може да се задейства спомагателна сума в размер на 4 до 6,5 милиарда евро, която също съставлява заем – не дарение;
– Тези средства подлежат на възобновяване с рента и не се губят, с изключение на в малко евентуалния сюжет на цялостен банкрут на друга страна, което до момента не се е случвало;

Има ли изгоди за страната ни от въвеждане на еврото

Митът за „ избавяне “ на Франция

Един от най-често изразяваните страхове е, че България ще бъде натоварена с отговорност да покрива задължения на страни като Франция. Реалността демонстрира, че това е стопански невероятно.

– Дългът на Франция е към 3,3 трилиона евро;
– Брутният вътрешен продукт на България е към 200 милиарда лв. – 33 пъти по-малък от френския дълг;
– България не може да поеме непознати задължения, нито е очакван подобен механизъм в границите на ЕМС.

А какво да чакаме във връзка с инфлацията?

Примерът на Хърватия, която вкара еврото неотдавна, е индикативен. Според данни на Евростат:

– Инфлацията се е повишила с едвам 0,1 – 0,3% след прекосяването към еврото;
– Основните фактори за инфлацията са били външни – скъпите енергийни запаси, нарушените доставки след COVID-19, както и възходящото ползване след туристическия подем;
– Доходите в Хърватия са нараствали по-бързо от цените, което минимизира действителния напън.

Как се минава от валутен ръб към еврото

Страховете са по-силни от обстоятелствата

Участието в еврозоната и в ЕМС не значи разноски без възвръщаемост, нито автоматизирано присъединяване в „ избавителни задачи “. То е част от взаимен механизъм с ясни правила, който до момента не е употребен по метод, грозящ участващите страни.

Присъединяването към еврото дава на България финансова непоклатимост, по-ниски транзакционни разноски, капиталов капацитет и отбрана при рецесии. Рисковете са управляеми, а досегашната процедура демонстрира, че механизмите в еврозоната работят предвидимо и отговорно.