С наближаването на 2025 г. Франция е все по-застрашена от

Франция е застрашена от политическа криза

С наближаването на 2025 година Франция е все по-застрашена от политическа и финансова рецесия , написа. Крайнодясната партия „ Национален общ брой “ на Марин Льо Пен заплашва да извади от строя нежното съдружно държавно управление , ръководено от министър-председателя Мишел Барние , поради проектите на консервативната гранддама да ограничи големия френски недостиг. Ако държавното управление падне, което може да се случи още през идната седмица, това може да докара до пагубни последствия за френските финанси и стабилността на Еврозоната.

Как Франция стигна до тук?

Нека върнем лентата обратно до юни , когато френският президент Еманюел Макрон свика предварителни избори , откакто „ Национален общ брой “ нанесе съществено проваляне на партията му на европейските избори. На изборите във Франция „ Народен фронт “ – коалиция от леви партии, които се сплотиха , с цел да осуетят стремежите на „ Национален общ брой “, завоюва най-вече места във френския парламент, само че не съумя да реализира безусловно болшинство . Центристите на собствен ред изгубиха болшинството си и приключиха на второ място, а партия „ Национален общ брой “ остана трета. Резултатът докара до несъгласия и безпорядък .

Партиите от левицата упорстваха, че откакто са обединението им е спечелила изборите, имат право да сформират държавно управление. Макрон не се съгласи с това, като посочи, че без безусловно болшинство едно ляво държавно управление може елементарно да бъде свалено от политическите им съперници. Макар Макрон в никакъв случай да не го е казвал намерено, друга причина да не поддържа по никакъв метод левицата е мощният му блян да отбрани редица промени, най-много повишението на пенсионната възраст, с цел да резервира великодушната пенсионна стратегия на Франция платежоспособна. След седмици на спекулации и договаряния при започване на септември Макрон избра за министър председател Мишел Барние, някогашния договарящ за Брекзит в Европейския съюз. След това Барние сформира държавно управление с поддръжката на центристите на Макрон и дребна група консерватори , които дружно имат повече места от лявата коалиция, само че към момента не разполагат с безусловно болшинство. Чрез избора на закостенял министър председател, който тласна държавното управление още по-надясно в политическия набор, президентът обвърза бъдещето на Барние като видна политическа фигура с прищевките на Льо Пен и нейната партия. Президентът и министър председателят разчитаха на обстоятелството, че партия „ Национален общ брой “, която с години се пробва да се показа като уважавана и съществена политическа мощ, няма да смъкна незабавно едно държавно управление с десни политически възгледи, което е отворено към някои от техните хрумвания, основно във връзка с имиграцията и сигурността. В последна сметка „ Национален общ брой “ предложи на Барние безмълвна поддръжка, като си резервира правото да му противодейства, в случай че той не съблюдава техните червени линии, свързани с покупателната дарба, сигурността и имиграцията.

Може ли държавното управление да падне?

Барние евентуално ще би трябвало да употребява малка врата в закона , с цел да одобри бюджета си, а точно член 49.3 от френската конституция. Тази мярка разрешава на държавното управление да приема закони без гласоподаване в Народното събрание. Законодателите обаче имат право да реагират, като внесат предложение за избор на съмнение. Членовете на лявата коалиция, които към момента са ядосани от решението на Макрон да отхвърли възможностите им за ръководство, към този момент дадоха обещание да го създадат.

Големият въпрос, който изниква, е какво ще направи Льо Пен . Ако дългогодишният водач на крайната десница и нейната партия го поддържат, предлагането ще има задоволително гласове, с цел да бъде признато, и държавното управление на Барние на практика ще се разпадне. Решението обаче крие някои опасности за нея. Откакто пое юздите на партията от татко си преди повече от десетилетие, Льо Пен настойчиво работи за изчистване на имиджа си и за представянето на партията като виновна политическа мощ, която е подготвена да поеме ръководството, а не да навреди на страната. И защото скоро не се обрисуват избори, не е ясно по какъв начин тъкмо Льо Пен има намерение да се възползва от този ход в политически проект. Макрон не може да свика нови избори до лятото, защото френското законодателство разрешава на президента да разпуска Народното събрание единствено един път на 12 месеца.