Животът е като пътуване с влак до неизвестна гара
С доста спирки, промени в маршрута и даже повреди
Когато се родим ние сядаме във влака с родителите си и първоначално си мислим, че постоянно ще бъдем с тях в това пътешестване. Но един ден те слизат на непозната гара, а ние самотно продължаваме пътуването си без тях.
Времето ще минава, във вагона ще се качват други хора. Някои ще станат доста значими за нас, може би даже ще останат до самия завършек на пътуването. Някой ще напусне купето, вечно оставяйки празно мястото до нас. А някои ще изчезват на гарите толкоз незабелязано, че даже няма да видим, че на техните места към този момент са седнали напълно други хора.
Това пътешестване ще бъде изпълнено с наслада, горест, очакване, вяра, изменничества, прошки, срещи и сбогувания. В някои моменти ще ни се желае да дръпнем спешната спирачка, или да се прехвърлим в различен вагон, а от време на време ще гледаме през прозореца с откровено наслаждение и ще се интересуваме от новопристигналите пасажери.
Главната загадка на пътуването: ние не знаем на коя гара би трябвало да слезем. Трябва единствено да се любуваме на пътуването и да го вършим удобно за пасажерите, седнали до нас.
Това е Много значимо. Защото когато стигнем до крайната точка на нашето пътешестване, е належащо хората, които не престават по пътя си, да усетят, че мястото ни е празно, и у тях да останат прелестни мемоари за това кой тук доскоро е седял на него.
© Марк Антъни
