С минарета, високи 50 метра, и място за близо 800

С минарета, високи 50 метра, и място за близо 800 богомолци, джамията „ Намазга “ в албанската столица Тирана е измежду най-импозантните храмове в района на Западните Балкани. Построена е по пример на „ Синята джамия “ в Истанбул и е финансирана с близо 30 млн. евро от турската Служба по вероизповеданията „ Дианет “.

През октомври 2024 персонално турският президент Ердоган откри тържествено новата джамия, която беше строена в продължение на 10 години. Гарантирано беше и въздействието на Дианет в предстоятелството на новия храм с номинирането на един турски имам – факт, който провокира съществено неодобрение измежду албанското общество.

След края на комунистическия режим в Албания в Тирана се появиха една представителна католическа черква и една православна катедрала – надлежно през 2001 и 2014 година. По времето на диктатора Енвер Ходжа Албания беше оповестена за страна на атеисти, а след 1976 година там бяха неразрешени всевъзможни религии и религиозни институции.

„ Примерът с джамията „ Намазга “ демонстрира по какъв начин Турция работи като районна мощ в района на Западните Балкани и посредством създаваните там джамии се пробва да уголемява въздействието си “, споделя Натали Клайе, социоложка от висшата Школа по обществени науки (EHESS) в Париж. Влиянието, което прониква посредством джамиите, съгласно нея е тясно обвързвано с прокарването на стопански, политически и военни ползи.

Турция праволинейно прокарва своите ползи в района: в продължение на 2 години - от 2017 до 2019 година - градежът на джамията в Тирана бе блокиран, тъй като Турция настояваше да ѝ бъдат предадени няколко души, които съгласно нея били близки до Движението на Гюлен. Чак откакто ѝ бяха предадени въпросните лица, строителните работи бяха обновени.

Турция зае мястото на Саудитска Арабия

Турция в този момент е водач във финансирането на новостроящи се джамии в района на Западните Балкани. Това не беше по този начин през първите няколко години след разпадането на някогашна Югославия. В Босна по време на войната от 1992 година до 1995 година към 600 джамии бяха изцяло разрушени, а стотици други - развалени, написа специалистът Робин Коние в проучването си за джамиите в Босна и Херцеговина.

След края на войната през 1995 година Саудитска Арабия в началото бе главният спонсор за възобновяване на джамиите в тази страна. Едва след атентатите от 11 септември 2001 година и идването на власт на Ердоган през 2002 година Турция лиши от Саудитска Арабия палмата на шампионата.

Национализъм вместо ислям

За сметка на това Саудитска Арабия, ръководена де факто от престолонаследника принц Мохамед бин Салман, от ден на ден се изтегля от района. Някои финансирани от саудитците планове за градеж на джамии в това време бяха предадени на локални компании. В своята „ Визия 2030 “ бин Салман формулира главните точки на саудитската политика до края на десетилетието. От нея излиза наяве, че за Саудитска Арабия приоритет ще има реставрирането на исторически джамии в самата страна и опазването на личното културно завещание.

„ В днешната Саудитска Арабия уахабитският ислям към този момент не играе толкоз значима роля, колкото национализмът “, споделя Кристин Смит Диван от Института за арабските страни в Персийския залив със седалище във Вашингтон. Според нея Бин Салман най-малко публично се е сбогувал с уахабитския ислям, който страната му дълго време изнасяше и в чужбина. В едно свое телевизионно послание през 2021 година бин Салман го назова отживялост.

Инфраструктурният империализъм на Ердоган

Турция се осъзнава като правоприемник на Османската империя в района на Западните Балкани и акцентира претенциите си на районна мощ. При това в тази ситуация става дума освен за религиозната политика на държавното управление, ръководено от партията на Ердоган. „ Строежът на джамии е единствено един от детайлите на турската инфраструктурна политика - освен на Западните Балкани, само че и в Кавказ, Централна Азия, Северна Африка и Африка на юг от Сахара “, споделя Ребека Брайънт, професорка по културна антропология в университета в Утрехт. Според нея на градежа на джамии би трябвало да се гледа в границите на по-широк геополитически подтекст.

Независимо дали става дума за жп линии, пристанища, хотели или търговски улици – турските вложители са извънредно дейни освен в Босна и Сараево, само че и в Грузия, Казахстан, Северен Кипър и чак в Сенегал. Новият футуристичен център на столицата на Казахстан Астана, да вземем за пример, е дело главно на турски строителни компании, споделя Брайънт. Много от търговете били извоювани от строителни компании, директно свързани с Ердоган. Експертката назовава тази форма за оказване на политическо въздействие „ инфраструктурен империализъм “.

Някои мегапроекти като комплекса, състоящ се от президентски замък, постройка на Народното събрание, огромни хотели и джамия, открит от Ердоган през май 2024 година в турската част на Никозия, Северен Кипър, са „ геополитически места, на които Турция показва визиите си за бъдещето “, споделя още Брайънт.

При това Ердоган употребява някои етнически, религиозни или исторически сходства, както и реториката за " приятелство " и " обща орис ", с цел да подчертае свързващото сред тези страни и Турция. Проектите би трябвало да алармират " бъдещето е наше и ние сме по-модерни от Запада ", изяснява културната антроположка. Така джамиите в района се трансформират в конструктивен детайл на турската визия за бъдещето, в която Западът към този момент не е насочна точка за напредъка.

Автор: Клаудиа Менде