С Михаела Филева се познаваме от години и сме се

С Михаела Филева се познаваме от години и сме се виждали по какви ли не мотиви, само че осъзнах, че в действителност не сме сядали да си приказваме по този начин искрено и дълго, и то за всичко – за любовта ни към мюзикълите,  за историите от Колумбия и, несъмнено, за индивида до теб. Срещаме се следобедно в едно прелестно софийско дворче, където съумяваме да се скрием от жегата. Тя както постоянно е доста красива, с лятна рокля и необятна усмивка, която става още по-широка, до момента в който ми споделя за огромния план, който приготвя с екипа си. Единодушни сме какъв брой е значима дисциплината в артистичния свят. А Михаела сигурно е образец за порядъчен човек, неслучайно взе наградата за „ Вдъхновение “ на премиите EVA Golden Apple. Влюбена е в музиката, пее и свири на пиано от дребна. Талантът, постоянството и размахът ѝ я вършат една от най-успешните певици и създатели на музика и текстове в България. Никога не си слага граници, а катери към идващото предизвикателство и се учи да мечтае още по-мащабно. Мина година от концерта на Ед Шийрън, където ти беше подгряващият реализатор – от дистанцията на времето по какъв начин ти се коства това прекарване? Можеш ли да го погледнеш по-трезво? Трезво, не, няма да съумея. Беше доста вълнуващо! Много ми стана прелестно, като разбрах, че персонално той ме е избрал да открие концерта му. Видях от близко по какъв начин се случва такова голямо събитие. А самият Ед Шийрън е толкоз хуманен и трудолюбив! За мен е един от най-хубавите модерни, аз ги назовавам песнописци, защото нямаме дума на български, с която тъкмо да преведем “songwriter ” – човек, който написа музика и текстове. Той в действителност е свръхестествен!  Ако създадем един лист със сбъднати ти и ги отмятаме една по една – идният концерт, прекарването с Ед Шийрън, шоуто „ Като две капки вода “… Мисля, че и то е в листата. Липсва ли ти да влизаш в разнообразни облици от разнообразни времена?  Предаването основава такова чувство за другарство и непосредственост, че няма по какъв начин да не ми липсва! От професионална позиция беше доста забавно, защото аз като поп актьор постоянно съм бягала от това да подражавам някого и съм търсела достоверност. Така че беше любопитно да пробвам да бъда някой различен – Роби Уилямс да вземем за пример, с когото  нямаме нищо общо нито образно, нито като глас,  той е суперексцентричен, само че търсех въпреки всичко нещо, което да ме приближи до него. Четях доста за всеки от изпълнителите, които имах като задача за реплика. Задълбочената предварителна подготовка ме караше да се усещам по-комфортно. Много елементарно се чупи облик, когато си обезпокоен.

Стефан знаеше ли, че ще го оближеш, той изглеждаше откровено сюрпризиран? (в осъществяването на Михаела като Роби Уилямс и “Let me entertain you ” обликът изискваше да оближе човек по лицето и, несъмнено, това беше нейната половинка Стефан – бел. ред.) Естествено, той е доста артистичен! Той беше подставеното лице, при моето мощно възприятие за срам, нямаше по какъв начин да е различен, трябваше да ми е доста непосредствен. Тъй като не разгласявам доста персоналния си живот, като че ли доста хора не схванаха, че това е индивидът до мен в живота.   Ние с теб споделяме и огромна пристрастеност към мюзикъла – ти към този момент имаш опит и в тази посока. Моят учител по актьорско майсторство в Музикалната академия – професор Андрей Аврамов, доста ме възпламени по това изкуство. Учеше ни да бъдем отборни играчи. Много постоянно, когато си солов реализатор и вървиш главно на самостоятелни уроци, ставаш леко необщителен. А той ни даваше провокации, които изискваха да си партнираме с сътрудниците. На 19 смятах, че мюзикълът е най-великото изкуство. Аз към момента считам по този начин! Абсолютно съм съгласна, само че моят фокус тогава отиде в друга посока. Явих се на прослушване в X Factor. Работех интензивно да стана добър поп музикант. Преди четири години имах покана от Софийската филхармония. Правеха концертна версия на „ Уестсайдска история “, желаеха да изпея партията на Мария. Щеше да ми партнира Виктор Ибришимов – оперен артист с доста опит в мюзикъла. Отказах им няколко пъти от боязън, че няма да се оправя, само че уредниците безусловно не ме оставиха на мира, до момента в който не се съгласих.Два или три месеца вървях на уроци, с цел да усвоя техниката на този тип пеене. От целия концерт след това помнех единствено по какъв начин сме се хванали за ръце с Виктор – и моите, и неговите ръце треперят. Помолих да ми пратят запис да чуя какво съм направила, от неспокойствие нищо не си спомнях. Не беше зле, имаше капацитет, само че си споделих, че би трябвало да се бори този боязън. Помолих мениджъра ми да се обадят на всички опери в страната, които вършат мюзикъли, и да им кажат, че желая да се явя на кастинг, в случай че имат подобаваща роля за мен в бъдещи планове. Не след дълго от Старозагорската опера ме поканиха за ролята на Есмералда в „ Парижката Света Богородица “. Стана доста сполучлив театър. След него пристигна и поканата за ролята на Жулиета в „ Ромео и Жулиета “. Мюзикълът изисква от актьора съвършено пеене, актьорска игра, танци, идеален надзор на всичко това. Велико е!