„Стопанските абсурди на българския комунизъм...“ от проф. Вили Лилков с бляскава премиера
С огромна премиера започва своя път в книжарниците най-новата книга на проф. Вили Лилков „ Стопанските парадокси на българския комунизъм: Интимната изповед на Държавна сигурност за стопанската система “ с увод от някогашния министър-председател на България Иван Костов – прецизна и подробна дисекция на стопанската политика на комунистическия режим в документите на Държавна сигурност и други органи на властта.
Малко след 18:00 ч. на 7 април 2022 година зала „ Роял “ на столичния хотел София Хотел Балкан се оказа дребна за искащите да уважат приносния труд на създателя на „ Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност “, „ Погубената България “ и „ Доблест и наказване “.
Почетни посетители на събитието бяха ръководителят на българското посланичество на Фондация „ Конрад Аденауер “ – Торстен Гайслер, проф. Даниел Вачков и журналистът и мъдрец Тони Николов, които показаха книгата, министърът на външните работи Соломон Паси (2001-2005 г.), общественици, потърпевши от комунистическия режим, читатели от разнообразни генерации.
Главният редактор на издателство „ Сиела “ и публицист Захари Карабашлиев откри събитието с думите:
„ По време на комунизма мнозина трябваше да се нагаждат да живеят в една, дано я нарека „ двуистинност “ — тази за „ пред хората “, партийната организация, и онази другата — за пред себе си и Бога. И тук идва отговорът на въпроса — за какво тази книга в този момент, когато към този момент не живеем в парадоксите на комунизма, а в по-естествената „ пазарна стопанска система “? Защото всички ние сме артикул на това неуместно време. Огромна част от нашето население до ден сегашен продължава да живее в модус на онази „ двуистинност “, която трябваше да приемем по време на режима. Немалка част от това общество отхвърля да има вяра на обстоятелства и данни, не има вяра на статистика, просвета, медицина, на ваксини, на фотоси, на информация, доказана от разнообразни източници… “
Председателят на българското посланичество на Фондация „ Конрад Аденауер “ Торстен Гайслер благодари на проф. Вили Лилков за задълбочеността и мащаба на неговия труд, който хвърля светлина върху едно от мрачните кътчета на международната история.
„ Тази книга е от особена стойност за младото потомство в България, което не е живяло в интервала преди 1989 година Някои от тях чуват истории от своите родители и баби и дядовци, които разкрасяват и изопачават социалистическата ера. Повечето от тези родители, баби и дядовци са измежду тези, които заради привилегиите си можеха да живеят приемливо даже по времето на социализма; тази опция не беше предоставена на по-голямата част от популацията. Книгата на Вили Лилков отстранява тези изкривени и евфемистични изображения и демонстрира действителността, която преобладаваше в България през епохата на социализма. “
Проф. Даниел Вачков призна, че читателят ще е сюрпризиран от стряскащо огромния брой на трудовите злополуки, повредите и пожарите, всеобщите обири, нехайството и безотговорността в производството. „ Това са сред 500-600 души през годината – двама души дневно, които няма да се приберат вкъщи. “, сподели той.
Тони Николов напомни, че „ Системата на комунистическия строй в действителност е построена на метода другар-враг. Другарите са все по-малко, враговете са на всички места. Параноята е всеобща, а парадоксът – на всички места. И това се вижда документ след документ… Защото тук доста значим е произходът, политическите убеждения, а не компетентността. “ Философът и публицист даде няколко образеца, които е разкрил в книгата на проф. Лилков, които изцяло свидетелстват за пагубната мощ на пропагандата и фалшификацията на стопанските резултати.
„ Има истории, които, когато прочетох, като че ли разпростирах още веднъж „ Задочни репортажи за задочна България “ на Георги Марков “, сподели той.
Самият проф. Вили Лилков призна „ Пред вас е една безумна книга. Но в нея всичко е вярно… Всъщност книгата е написана от Държавна сигурност, аз единствено изтупах праха от страниците, които интимно секретните сътрудници, оперативните служащи, резидентите пишат ден след ден за това какво се случва в фабрики, цехове, комбинати, металургични колоси и тази информация е била обсъждана, превърната в разбори и е стигала до всички равнища на държавното управление, чак до Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Тоест информацията отразява вярното положение на предприятията. Затова нито един не може да каже, че не са знаели какво се случва в стопанската система – голям брак и разточителство, машини, които се унищожават, неспазване на софтуерна дисциплинираност, фалшификации по всички равнища, когато се предава някаква информация… Тази книга приключва с думи на самия Тодор Живков и по-голямо доказателство за парадоксите на този режим надали има. “
В „ Стопанските парадокси на българския комунизъм: Интимната изповед на Държавна сигурност за стопанската система “ за първи път са оповестени систематизирана информация от литерните каузи за стопанската система по времето на социализма, в които се приказва за трудовата и софтуерната дисциплинираност на социалистическия служащ, за амортизираните индустриални фондове и тежките условия на работа, за плануваните загуби, работата на субсидии, банкрутиралите предприятия и фалшификациите на стопанските резултати.
Проф. Вили Лилков обобщава и информацията от докладите на Българска народна банка, които дълги години са недостъпни, разкритите разбори и отчети на ръководителите на Държавна сигурност и Министерство на вътрешните работи и признанията на членовете на комунистическата номенклатура след 1989 година Те безкомпромисно разрушават митовете на комунистическата агитация за цветущото положение на стопанската система в Народна република България и демонстрират същинското лице на разрухата, която Българска комунистическа партия оставя след себе си.
*„ Стопанските парадокси на българския комунизъм: Интимната изповед на Държавна сигурност за стопанската система “ “ се издава с поддръжката на фондация „ Конрад Аденауер “.
Вили Лилков е професор по физика, лекар на науките. Дългогодишен началник на катедрата по физика в Минно-геоложки университет „ Св. Иван Рилски “. Общински консултант и заместник-председател на Столичен общински съвет (1999 – 2014), както и депутат в 43-то Народно заседание (2014 – 2017).
Дълги години задълбочено изследва архивите на Държавна сигурност и по-специално документите, които са директно удостоверение за репресивната политика, която Българска комунистическа партия организира в продължение на 45 години по отношение на националния хайлайф, като вследствие на това след „ Девети “ той е премахнат. Среща се с хора, претърпели концлагерите, пандизите и изселванията, и записва техните свидетелства. Съавтор с Христо Христов на книгите „ Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност “ и „ Погубената България “. През 2021 разгласява проучването си „ Доблест и наказване “ за ориста на българските евреи и българите, надигнали глас в тяхна отбрана.
Малко след 18:00 ч. на 7 април 2022 година зала „ Роял “ на столичния хотел София Хотел Балкан се оказа дребна за искащите да уважат приносния труд на създателя на „ Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност “, „ Погубената България “ и „ Доблест и наказване “.
Почетни посетители на събитието бяха ръководителят на българското посланичество на Фондация „ Конрад Аденауер “ – Торстен Гайслер, проф. Даниел Вачков и журналистът и мъдрец Тони Николов, които показаха книгата, министърът на външните работи Соломон Паси (2001-2005 г.), общественици, потърпевши от комунистическия режим, читатели от разнообразни генерации.
Главният редактор на издателство „ Сиела “ и публицист Захари Карабашлиев откри събитието с думите:
„ По време на комунизма мнозина трябваше да се нагаждат да живеят в една, дано я нарека „ двуистинност “ — тази за „ пред хората “, партийната организация, и онази другата — за пред себе си и Бога. И тук идва отговорът на въпроса — за какво тази книга в този момент, когато към този момент не живеем в парадоксите на комунизма, а в по-естествената „ пазарна стопанска система “? Защото всички ние сме артикул на това неуместно време. Огромна част от нашето население до ден сегашен продължава да живее в модус на онази „ двуистинност “, която трябваше да приемем по време на режима. Немалка част от това общество отхвърля да има вяра на обстоятелства и данни, не има вяра на статистика, просвета, медицина, на ваксини, на фотоси, на информация, доказана от разнообразни източници… “
Председателят на българското посланичество на Фондация „ Конрад Аденауер “ Торстен Гайслер благодари на проф. Вили Лилков за задълбочеността и мащаба на неговия труд, който хвърля светлина върху едно от мрачните кътчета на международната история.
„ Тази книга е от особена стойност за младото потомство в България, което не е живяло в интервала преди 1989 година Някои от тях чуват истории от своите родители и баби и дядовци, които разкрасяват и изопачават социалистическата ера. Повечето от тези родители, баби и дядовци са измежду тези, които заради привилегиите си можеха да живеят приемливо даже по времето на социализма; тази опция не беше предоставена на по-голямата част от популацията. Книгата на Вили Лилков отстранява тези изкривени и евфемистични изображения и демонстрира действителността, която преобладаваше в България през епохата на социализма. “
Проф. Даниел Вачков призна, че читателят ще е сюрпризиран от стряскащо огромния брой на трудовите злополуки, повредите и пожарите, всеобщите обири, нехайството и безотговорността в производството. „ Това са сред 500-600 души през годината – двама души дневно, които няма да се приберат вкъщи. “, сподели той.
Тони Николов напомни, че „ Системата на комунистическия строй в действителност е построена на метода другар-враг. Другарите са все по-малко, враговете са на всички места. Параноята е всеобща, а парадоксът – на всички места. И това се вижда документ след документ… Защото тук доста значим е произходът, политическите убеждения, а не компетентността. “ Философът и публицист даде няколко образеца, които е разкрил в книгата на проф. Лилков, които изцяло свидетелстват за пагубната мощ на пропагандата и фалшификацията на стопанските резултати.
„ Има истории, които, когато прочетох, като че ли разпростирах още веднъж „ Задочни репортажи за задочна България “ на Георги Марков “, сподели той.
Самият проф. Вили Лилков призна „ Пред вас е една безумна книга. Но в нея всичко е вярно… Всъщност книгата е написана от Държавна сигурност, аз единствено изтупах праха от страниците, които интимно секретните сътрудници, оперативните служащи, резидентите пишат ден след ден за това какво се случва в фабрики, цехове, комбинати, металургични колоси и тази информация е била обсъждана, превърната в разбори и е стигала до всички равнища на държавното управление, чак до Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Тоест информацията отразява вярното положение на предприятията. Затова нито един не може да каже, че не са знаели какво се случва в стопанската система – голям брак и разточителство, машини, които се унищожават, неспазване на софтуерна дисциплинираност, фалшификации по всички равнища, когато се предава някаква информация… Тази книга приключва с думи на самия Тодор Живков и по-голямо доказателство за парадоксите на този режим надали има. “
В „ Стопанските парадокси на българския комунизъм: Интимната изповед на Държавна сигурност за стопанската система “ за първи път са оповестени систематизирана информация от литерните каузи за стопанската система по времето на социализма, в които се приказва за трудовата и софтуерната дисциплинираност на социалистическия служащ, за амортизираните индустриални фондове и тежките условия на работа, за плануваните загуби, работата на субсидии, банкрутиралите предприятия и фалшификациите на стопанските резултати.
Проф. Вили Лилков обобщава и информацията от докладите на Българска народна банка, които дълги години са недостъпни, разкритите разбори и отчети на ръководителите на Държавна сигурност и Министерство на вътрешните работи и признанията на членовете на комунистическата номенклатура след 1989 година Те безкомпромисно разрушават митовете на комунистическата агитация за цветущото положение на стопанската система в Народна република България и демонстрират същинското лице на разрухата, която Българска комунистическа партия оставя след себе си.
*„ Стопанските парадокси на българския комунизъм: Интимната изповед на Държавна сигурност за стопанската система “ “ се издава с поддръжката на фондация „ Конрад Аденауер “.
Вили Лилков е професор по физика, лекар на науките. Дългогодишен началник на катедрата по физика в Минно-геоложки университет „ Св. Иван Рилски “. Общински консултант и заместник-председател на Столичен общински съвет (1999 – 2014), както и депутат в 43-то Народно заседание (2014 – 2017).
Дълги години задълбочено изследва архивите на Държавна сигурност и по-специално документите, които са директно удостоверение за репресивната политика, която Българска комунистическа партия организира в продължение на 45 години по отношение на националния хайлайф, като вследствие на това след „ Девети “ той е премахнат. Среща се с хора, претърпели концлагерите, пандизите и изселванията, и записва техните свидетелства. Съавтор с Христо Христов на книгите „ Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност “ и „ Погубената България “. През 2021 разгласява проучването си „ Доблест и наказване “ за ориста на българските евреи и българите, надигнали глас в тяхна отбрана.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ