Марк Кадин: Искам във всеки концерт нивото да е перфектно или възможно най-близо
С Марк Кадин несъмнено е забавно да се беседва - той няма подготвени отговори, нито готови клишета. Действително мисли това, което споделя и наподобява като човек, който може да поема отговорност и сигурно има доста за описване...
Роден е през 1965-а в украинския град Краматорск. Посещава музкалната школа, тъй като „ там ходеха всички, нямаше къде другаде... „. Свири на кларинет, само че съществено стартира да навлиза в музикалните дълбини, едвам откакто отпътува за Москва, там получава и увереността, че може да стане диригент. За тогавашната съветска столица (от 80-те) споделя, че е било време на високи стандарти, в най-хубавите зали на Москва концертираха единствено най-хубавите, определените, тези от най-висока класа и аз доста научих и доста разбрах, гледайки и слушайки музиканти от ранга на Гилелс и Рихтер.
За младия тогава диригент следва интервал, в който работи по едно и също време в три оркестъра - първо като помощник на Михаил Плетньов (именития съветски пианист, победител в състезанието „ Чайковски), който основава „ първия в историята на Русия не-държавен оркестър, на който и Горбачов доста помагаше, а парите парадоксално идваха от Америка “. Благодарение на тях Плетньов притегля „ най-хубавите музиканти от всички московски оркестри и направи нов симфоничен оркестър, който незабавно стана прочут и се трансформира в първият (единствен и до днес) съветски оркестър с извънреден контракт за записи с " Дойче Грамофон ".
Междувременно Марк Кадин получава покана от Владимир Спиваков да работи с неговите популярни „ Московски виртуози “. Това беше най-хубавият камерен състав в Русия и имаха толкоз доста задължения, че Спиваков не смогваше да ги издирижира всички и му трябваше заместител. Аз дълго не се съгласявах, тъй като това е радикално друга работа от тази с огромен симфоничен оркестър. Та той искаше да отида, а аз не желаех и всички ми споделяха, че съм простак. Но да ви кажа, на Спиваков не се отхвърля ей-така.
И в последна сметка, Кадин приема (чуйте в изявлението за какво и как). Но не са единствено тези оркестри - в това време той непрекъснато дирижира и Московския радиооркестър - един друг оркестър, подобен вие в България нямате, нещо като американските pops orchestras. Свирехме най-вече поп-музика, приказвам за руски поп, и по-точно шлагери - Йосиф Кобзон, Лев Лешченко. С този оркестър се научих на подвижност. - по какъв начин се вършат записи в този момент, на момента, без подготовки, а постоянно и без партитура или единствено с половин партитура, и нищо не е ясно, и е в друга тоналност - всички тези завършения съм ги претърпял. Това не е моят музикален свят, само че ми беше забавно, а и добави една друга умелост.
Изобщо за Марк Кадин опитът е основната дума за развиването на един диригент: Старал съм се от всяка среща, от всеки човек, с който ориста ми е пресичала пътя, да „ взема “ по нещо.
И по този начин, имал е доста благоприятни условия да дирижира - което пък е основно за израстването на един диригент. Дали е бил благополучен? Марк Кадин дава отговор почтено - бях безусловно не-щастлив, тъй като постоянно работех по 12 часа дневно - по 4 часа за всеки оркестър и единствено се мятах на такси, с цел да се добера от едната зала до другата и този калейдоскоп ми пристигна допълнително, пък и осъзнах, че в Руския народен оркестър огромното име постоянно ще бъде Плетньов, а в " Московските виртуози " - Спиваков и аз нямам никакъв късмет, нямам вероятности и нищо не мога да направя по този въпрос.
Тогава се явява на конкурс за основен диригент на симфоничния оркестър в Красноярск („ един от мощните оркестри в Русия “), печели го и 11 години управлява този състав. Прави по 40 концерта на сезон, създава огромен фестивал навън, в това време интензивно гастролира. Но отново не е благополучен - беше ми извънредно не-интересно, първо тъй като климатът там е доста тежък, от време на време става и прекомерно студено - моят връх е минус 44 градуса, знам какво е и не го предлагам на никого. Лошо за мен беше и това, че фамилията ми остана в Москва, до момента в който аз живеех в Красноярск и непрекъснато летях сред двата града.
Затова пък натрупа още опит, а и съумява да промени за положително оркестъра - в организацията, в дисциплината, във всички съставни елементи и музикантите бяха доста нещастни, че си отивам. Напускането на Марк Кадин е огромна вест, разисква се в медиите - огромен скандал стана (това дори го сподели на български), звъня ми дори губернаторът, оферираше ми да премисля, да се върна… Но той към този момент е решил. Напуска, дирижира („ без изключително наслаждение “) два сезона в Литва и таман да замине на „ другия края на света “, когато идва предлагането от София и той незабавно приема - за какво незабавно ли?! Защото София е място, в което към този момент 15 години пристигам да ръководя и всяко мое идване е обвързвано единствено и само с положителни моменти. Тук има прелестни музиканти в Радиооркестъра, музиканти, с които приказваме на един език, имаме си доверие. Така се получи, че в София концентрацията на хубави хора е по-висока от другаде.
И ето го в София. Мисли да се откри да живее тук. Първият негов сезон е към този момент факт - философията ми за този сезон е обвързвана с обстоятелството, че тук - както и на всички места по света през днешния ден, хората не вървят толкоз доста на концерти, тъй че съществува казусът с непълните зали. Винаги съм се старал да върша комбинации, тъй че оркестърът да не се трансформира в развлекателен и единствено да " радва " публиката, само че и да не стане оркестър за сноби. И мисля, че този сезон салдото се получи добре, тъй като в него няма единствено по този начин наречените " шлагери ", а има разнообразни стратегии за всеки усет и всеки обожател на музиката може да открие нещо за себе си.
Втората значима линия са солистите - такива, които да са атрактивни за публиката.Тук е добре да кажем, че Кадин е работил и с Максим Венгеров , и с Вадим Репин , и с Виктор Третяков , и с Дмитрий Хворостовски (който е родом тъкмо от Красноярск), и с Денис Мацуев (който ще бъде солист в София на Маринския спектакъл с Гергиев единствено след броени дни в София). И трето - ще се постарая във всеки концерт равнището да е съвършено или допустимо най-близо до съвършеното, тъй като съм убеден, че радиооркестърът би трябвало да е една глава над останалите оркестри в София.
Осъзнава какъв брой е значима спецификата на един радиооркестър - а точно записите, които ще бъдат най-вече на български произведения. Не го споделям с цел да се харесам - желая това наложително да го излъчите - не, а тъй като имам вяра, че оркестърът на българското радио би трябвало да записва българска музика. Ако бях в албанското радио щях да протоколирам албанска музика, в японското - японска. Знае, че му следва доста слушане и разкриване на българска музика (особено такава, която не е записвана), само че разчита и на помощта на екипа на Музикалната къща. И наподобява като човек, който знае какво прави.
А първият концерт от сезона към този момент е реалност. И макар че не беше в обичайния за радиооркестъра ден (петък), залата беше претъпкана, имаше и правостоящи.
Роден е през 1965-а в украинския град Краматорск. Посещава музкалната школа, тъй като „ там ходеха всички, нямаше къде другаде... „. Свири на кларинет, само че съществено стартира да навлиза в музикалните дълбини, едвам откакто отпътува за Москва, там получава и увереността, че може да стане диригент. За тогавашната съветска столица (от 80-те) споделя, че е било време на високи стандарти, в най-хубавите зали на Москва концертираха единствено най-хубавите, определените, тези от най-висока класа и аз доста научих и доста разбрах, гледайки и слушайки музиканти от ранга на Гилелс и Рихтер.
За младия тогава диригент следва интервал, в който работи по едно и също време в три оркестъра - първо като помощник на Михаил Плетньов (именития съветски пианист, победител в състезанието „ Чайковски), който основава „ първия в историята на Русия не-държавен оркестър, на който и Горбачов доста помагаше, а парите парадоксално идваха от Америка “. Благодарение на тях Плетньов притегля „ най-хубавите музиканти от всички московски оркестри и направи нов симфоничен оркестър, който незабавно стана прочут и се трансформира в първият (единствен и до днес) съветски оркестър с извънреден контракт за записи с " Дойче Грамофон ".
Междувременно Марк Кадин получава покана от Владимир Спиваков да работи с неговите популярни „ Московски виртуози “. Това беше най-хубавият камерен състав в Русия и имаха толкоз доста задължения, че Спиваков не смогваше да ги издирижира всички и му трябваше заместител. Аз дълго не се съгласявах, тъй като това е радикално друга работа от тази с огромен симфоничен оркестър. Та той искаше да отида, а аз не желаех и всички ми споделяха, че съм простак. Но да ви кажа, на Спиваков не се отхвърля ей-така.
И в последна сметка, Кадин приема (чуйте в изявлението за какво и как). Но не са единствено тези оркестри - в това време той непрекъснато дирижира и Московския радиооркестър - един друг оркестър, подобен вие в България нямате, нещо като американските pops orchestras. Свирехме най-вече поп-музика, приказвам за руски поп, и по-точно шлагери - Йосиф Кобзон, Лев Лешченко. С този оркестър се научих на подвижност. - по какъв начин се вършат записи в този момент, на момента, без подготовки, а постоянно и без партитура или единствено с половин партитура, и нищо не е ясно, и е в друга тоналност - всички тези завършения съм ги претърпял. Това не е моят музикален свят, само че ми беше забавно, а и добави една друга умелост.
Изобщо за Марк Кадин опитът е основната дума за развиването на един диригент: Старал съм се от всяка среща, от всеки човек, с който ориста ми е пресичала пътя, да „ взема “ по нещо. И по този начин, имал е доста благоприятни условия да дирижира - което пък е основно за израстването на един диригент. Дали е бил благополучен? Марк Кадин дава отговор почтено - бях безусловно не-щастлив, тъй като постоянно работех по 12 часа дневно - по 4 часа за всеки оркестър и единствено се мятах на такси, с цел да се добера от едната зала до другата и този калейдоскоп ми пристигна допълнително, пък и осъзнах, че в Руския народен оркестър огромното име постоянно ще бъде Плетньов, а в " Московските виртуози " - Спиваков и аз нямам никакъв късмет, нямам вероятности и нищо не мога да направя по този въпрос.
Тогава се явява на конкурс за основен диригент на симфоничния оркестър в Красноярск („ един от мощните оркестри в Русия “), печели го и 11 години управлява този състав. Прави по 40 концерта на сезон, създава огромен фестивал навън, в това време интензивно гастролира. Но отново не е благополучен - беше ми извънредно не-интересно, първо тъй като климатът там е доста тежък, от време на време става и прекомерно студено - моят връх е минус 44 градуса, знам какво е и не го предлагам на никого. Лошо за мен беше и това, че фамилията ми остана в Москва, до момента в който аз живеех в Красноярск и непрекъснато летях сред двата града.
Затова пък натрупа още опит, а и съумява да промени за положително оркестъра - в организацията, в дисциплината, във всички съставни елементи и музикантите бяха доста нещастни, че си отивам. Напускането на Марк Кадин е огромна вест, разисква се в медиите - огромен скандал стана (това дори го сподели на български), звъня ми дори губернаторът, оферираше ми да премисля, да се върна… Но той към този момент е решил. Напуска, дирижира („ без изключително наслаждение “) два сезона в Литва и таман да замине на „ другия края на света “, когато идва предлагането от София и той незабавно приема - за какво незабавно ли?! Защото София е място, в което към този момент 15 години пристигам да ръководя и всяко мое идване е обвързвано единствено и само с положителни моменти. Тук има прелестни музиканти в Радиооркестъра, музиканти, с които приказваме на един език, имаме си доверие. Така се получи, че в София концентрацията на хубави хора е по-висока от другаде.
И ето го в София. Мисли да се откри да живее тук. Първият негов сезон е към този момент факт - философията ми за този сезон е обвързвана с обстоятелството, че тук - както и на всички места по света през днешния ден, хората не вървят толкоз доста на концерти, тъй че съществува казусът с непълните зали. Винаги съм се старал да върша комбинации, тъй че оркестърът да не се трансформира в развлекателен и единствено да " радва " публиката, само че и да не стане оркестър за сноби. И мисля, че този сезон салдото се получи добре, тъй като в него няма единствено по този начин наречените " шлагери ", а има разнообразни стратегии за всеки усет и всеки обожател на музиката може да открие нещо за себе си.
Втората значима линия са солистите - такива, които да са атрактивни за публиката.Тук е добре да кажем, че Кадин е работил и с Максим Венгеров , и с Вадим Репин , и с Виктор Третяков , и с Дмитрий Хворостовски (който е родом тъкмо от Красноярск), и с Денис Мацуев (който ще бъде солист в София на Маринския спектакъл с Гергиев единствено след броени дни в София). И трето - ще се постарая във всеки концерт равнището да е съвършено или допустимо най-близо до съвършеното, тъй като съм убеден, че радиооркестърът би трябвало да е една глава над останалите оркестри в София.
Осъзнава какъв брой е значима спецификата на един радиооркестър - а точно записите, които ще бъдат най-вече на български произведения. Не го споделям с цел да се харесам - желая това наложително да го излъчите - не, а тъй като имам вяра, че оркестърът на българското радио би трябвало да записва българска музика. Ако бях в албанското радио щях да протоколирам албанска музика, в японското - японска. Знае, че му следва доста слушане и разкриване на българска музика (особено такава, която не е записвана), само че разчита и на помощта на екипа на Музикалната къща. И наподобява като човек, който знае какво прави. А първият концерт от сезона към този момент е реалност. И макар че не беше в обичайния за радиооркестъра ден (петък), залата беше претъпкана, имаше и правостоящи.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ