Батак отдава почит на героите от Априлската епопея
С литийно шествие жителите и гостите на Батак ще отдадат респект към героите от Априлската епопея и жертвите на жестокото кръвопролитие през май 1876 година. Събитието е проведено от Историческия музей в града с поддръжката на локалната община, читалище „ 4-ти май “ и комитет „ Родолюбие “ – Пловдив.
Шествието ще премине през всички исторически места, свързани въстанието и неговия разгром, като участниците ще се поклонят пред паметта на героите, дали живота си за свободата на България.
Тази пролет се навършват и 10 години от канонизирането на Баташките светомъченици и деня, в който иконата им стъпи на „ родна земя “.
Ето какво споделя в спомените си по този мотив Виргиния Павлова:
Камбанен звън от православния храм ”Успение Богородично” и 12 топовни гърмежа ознаменуваха посрещането на иконата на Мъчениците от Батак, паднали посечени през 1876 година, които на 3 април бяха канонизирани от българския патриарх Максим в храма ”Св. Ал. Невски” за най-новите православни светци. Точно в 18,30 ч от Капинчев мост в родния ни родопски град потегли грандиозното литийно шествие, водено от негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, всички архиереи на Българската православна черква, над 300 свещеници, възпитаници от Пловдивската семинария, монахини. Сред божиите люде бяха и представители на православни църкви по света - митрополит Теодор от Александрийската патриаршия, митрополит Павел от Вселенската, архимандрит Георгиос от Антиохийската патриаршия, митрополит Иларион от Московската, свещеник Антоний от Сръбската, епископът на Гюргево Амбросий, представител на Румънската патриаршия, свещеник Нектарий от Кипърската архиепископия, свещеник Прокопий от Еладската архиепископия, Християнополският свещеник Прокопий и свещеник Григорий от Полша.
Иконата, направена от пловдивския художник Мирослав Асенов, беше придружавана от гвардейци, а след нея вървяха тогавашните вицепремиер, военният министър, депутати, регионалният шеф на Пазарджик, кметове на общини. Излелият се над града дъжд не уплаши десетките хиляди батачани и посетители от разнообразни кътчета на страната, стекли се по централните улици, с цел да посрещнат светинята, която беше сложена на площад ”Освобождение” пред особено издигната за случая, тържествено украсена по православните догми сцена с надпис ”Свети мъченици баташки, молете Бога за нас!”. Специално за иконата по поръчка на дядо владика– Пловдивския митрополит Николай беше направен дърворезбен проскинитарий с позлата, върху която младите семинаристи сложиха светинята.
Междувременно художникът Мирослав Асенов беше поправил иконата на баташките светци, с цел да наподобяват достоверно - мъжките и женските костюми на мъчениците са нарисувани с типичните за този край родопски облекла, откакто персонално кметът на община Батак Петър Паунов му бе занесъл в Пловдивската митрополия истинските носии. Минути преди да стартира празничната вечерня неколцина свещеници придвижиха на ръце от църквата костница ”Света Неделя” рака – специфичния саркофаг с мощите на починалите батачани- светци.
Седмици преди този момент бяха извадени от криптата в близо 200-годишната църква и след 5-часова работа, помазани със светена вода, елей и свето миро от дядо Николай. „ Доживяхме нашите близки, паднали посечени от отоманския ятаган, да бъдат оповестени за светци”, разяснява батачанинът Георги Тошков, потомък на героите от славната Априлска епопея. Той описа, че от неговия жанр се избавило 10-годишно момче, което останало живо под бездиханните тела на родителите си, затворени и убити в църквата.
След като касапницата утихнала, някакъв човек от Нова махала взел неговия роднина и го отвел нагоре в планината, в селото, където момчето живяло, до момента в който възмъжало. Една вечер настойникът му и младият Тошков гледали от баирчинката светлините долу в котловината – там бил Батак, и мъжът го попитал желае ли да се върне. Младежът не се поколебал и слязъл в родното си село, където основал семейство и траял рода. В ония смутни времена точно селата над Батак, в които живеели българи, приютили оживелите родопчани – най-много осиротели деца, и ги отгледали. Такъв е казусът с прапрадядото на настоящия кмет на общината Петър Паунов, който също бил отгледан в Нова махала. „ Всеки батачанин има най-малко един-двама близки, убити по време на Априлското въстание, всяка къща – по един светец”, споделя Паунов и добавя, че не инцидентно Пловдивският епископ Николай е споделил, че Батак ще бъде вторият Йерусалим.
От тази година на всеки 17 май, в който Батак празнува април 1876-а, към този момент са почитани и светците, защото денят влиза в църковния календар като Събор на Баташките Мъченици. За тях се отслужва и съборна архиерейска Божествена света литургия и се изчита житието им, написано от протопсалт Аргир Малчев (Бог да го елементарни!).
Шествието ще премине през всички исторически места, свързани въстанието и неговия разгром, като участниците ще се поклонят пред паметта на героите, дали живота си за свободата на България.
Тази пролет се навършват и 10 години от канонизирането на Баташките светомъченици и деня, в който иконата им стъпи на „ родна земя “.
Ето какво споделя в спомените си по този мотив Виргиния Павлова:
Камбанен звън от православния храм ”Успение Богородично” и 12 топовни гърмежа ознаменуваха посрещането на иконата на Мъчениците от Батак, паднали посечени през 1876 година, които на 3 април бяха канонизирани от българския патриарх Максим в храма ”Св. Ал. Невски” за най-новите православни светци. Точно в 18,30 ч от Капинчев мост в родния ни родопски град потегли грандиозното литийно шествие, водено от негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, всички архиереи на Българската православна черква, над 300 свещеници, възпитаници от Пловдивската семинария, монахини. Сред божиите люде бяха и представители на православни църкви по света - митрополит Теодор от Александрийската патриаршия, митрополит Павел от Вселенската, архимандрит Георгиос от Антиохийската патриаршия, митрополит Иларион от Московската, свещеник Антоний от Сръбската, епископът на Гюргево Амбросий, представител на Румънската патриаршия, свещеник Нектарий от Кипърската архиепископия, свещеник Прокопий от Еладската архиепископия, Християнополският свещеник Прокопий и свещеник Григорий от Полша.
Иконата, направена от пловдивския художник Мирослав Асенов, беше придружавана от гвардейци, а след нея вървяха тогавашните вицепремиер, военният министър, депутати, регионалният шеф на Пазарджик, кметове на общини. Излелият се над града дъжд не уплаши десетките хиляди батачани и посетители от разнообразни кътчета на страната, стекли се по централните улици, с цел да посрещнат светинята, която беше сложена на площад ”Освобождение” пред особено издигната за случая, тържествено украсена по православните догми сцена с надпис ”Свети мъченици баташки, молете Бога за нас!”. Специално за иконата по поръчка на дядо владика– Пловдивския митрополит Николай беше направен дърворезбен проскинитарий с позлата, върху която младите семинаристи сложиха светинята.
Междувременно художникът Мирослав Асенов беше поправил иконата на баташките светци, с цел да наподобяват достоверно - мъжките и женските костюми на мъчениците са нарисувани с типичните за този край родопски облекла, откакто персонално кметът на община Батак Петър Паунов му бе занесъл в Пловдивската митрополия истинските носии. Минути преди да стартира празничната вечерня неколцина свещеници придвижиха на ръце от църквата костница ”Света Неделя” рака – специфичния саркофаг с мощите на починалите батачани- светци.
Седмици преди този момент бяха извадени от криптата в близо 200-годишната църква и след 5-часова работа, помазани със светена вода, елей и свето миро от дядо Николай. „ Доживяхме нашите близки, паднали посечени от отоманския ятаган, да бъдат оповестени за светци”, разяснява батачанинът Георги Тошков, потомък на героите от славната Априлска епопея. Той описа, че от неговия жанр се избавило 10-годишно момче, което останало живо под бездиханните тела на родителите си, затворени и убити в църквата.
След като касапницата утихнала, някакъв човек от Нова махала взел неговия роднина и го отвел нагоре в планината, в селото, където момчето живяло, до момента в който възмъжало. Една вечер настойникът му и младият Тошков гледали от баирчинката светлините долу в котловината – там бил Батак, и мъжът го попитал желае ли да се върне. Младежът не се поколебал и слязъл в родното си село, където основал семейство и траял рода. В ония смутни времена точно селата над Батак, в които живеели българи, приютили оживелите родопчани – най-много осиротели деца, и ги отгледали. Такъв е казусът с прапрадядото на настоящия кмет на общината Петър Паунов, който също бил отгледан в Нова махала. „ Всеки батачанин има най-малко един-двама близки, убити по време на Априлското въстание, всяка къща – по един светец”, споделя Паунов и добавя, че не инцидентно Пловдивският епископ Николай е споделил, че Батак ще бъде вторият Йерусалим.
От тази година на всеки 17 май, в който Батак празнува април 1876-а, към този момент са почитани и светците, защото денят влиза в църковния календар като Събор на Баташките Мъченици. За тях се отслужва и съборна архиерейска Божествена света литургия и се изчита житието им, написано от протопсалт Аргир Малчев (Бог да го елементарни!).
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ