Аз, доносчикът излиза с пето издание
С лека ръка гледаме на хората, които са били вербувани. Това съобщи в предаването по NOVA News писателят Христо Стоянов, който преиздаде книгата си „ Аз, доносчикът “.
“Книгата не е изповед, не е и художествена небивалица. Това е романизирана история за човек, който е заставен да стане клеветник, откакто му споделят, че майка му е болна от рак. Години наред на нея ѝ падат косите в ръцете му след химиотерапии. Той прави това, което е належащо, и откакто тя схваща, че синът й е бил клеветник, тя умира. Приятелят на основния воин му споделя, че тя в действителност в никакъв случай не е била болна от рак ”, описа създателят.
По думите му вербовката е нещо ужасно. “Всеки е могъл да стане клеветник. За страдание, ние с лека ръка гледаме на тези хора ”, разяснява той.
“Това е може би най-тежката ми книга, най-трудно четима е ”, счита Стоянов.
Според него преди родината не е била единствено разбиране, а хората не са били единствено население. А в този момент няма персони и характерност. “Пълно е с човеци. Страхувам се сега от новите доносници, тъй като има и такива, които вървят по кариерата ”.
“Познавам и отпреди доносници, които нямат картончета, само че с бутилка ракия са ходили при ченгето на Съюза на писателите Петко Михов, с цел да му рапортуват какво са споделили писателите през това време в ресторанта. Но него към този момент го има, жена му е очевидец на всички тези неща и е ужасно, че всички тези хора по един или различен метод градиха демократична кариера, обявявайки, че надали не са дисиденти ”, сподели Стоянов.
Писателят описа, че преди време са го обвинили, че е клеветник. “Имаше един интервал, в който можеше да дадеш 30 лв. в полицията, и те ти дават индулгенция, че си бил или не си бил клеветник. Но тъкмо в този миг стопираха индулгенциите и аз взех решение да направя един номер. Отидох в полицията и помолих да ми бъдат изплатени хонорарите от всичките доноси, които съм дал. След месец получих индулгенция, че няма въз основа на какво да ми се заплати ”.
“Книгата е писана преди 20 години. Но в предишното този, който искаше, можеше да отстои позицията си. В момента не можеш да я отстояваш. Това е страшното ”, счита той.
По думите на Стоянов мъртвият е този, който е приключен. “Умрелият е този, който продължава напред по инерция ”.
“Вътре в тази книга има едно изречение, което аз доста обичам - “като наследник направих това, което като човек в никакъв случай не бих направил ”. Мисля, че това е ключът към тази книга. Защото какво може да направи един наследник с изключение на да избави майка си? И какво може да направи един човек в такава обстановка? Той би могъл да направи безусловно всичко - всевъзможни мръстоти. Синът го прави в името на нещо ”, описа писателят.
“Книгата не е изповед, не е и художествена небивалица. Това е романизирана история за човек, който е заставен да стане клеветник, откакто му споделят, че майка му е болна от рак. Години наред на нея ѝ падат косите в ръцете му след химиотерапии. Той прави това, което е належащо, и откакто тя схваща, че синът й е бил клеветник, тя умира. Приятелят на основния воин му споделя, че тя в действителност в никакъв случай не е била болна от рак ”, описа създателят.
По думите му вербовката е нещо ужасно. “Всеки е могъл да стане клеветник. За страдание, ние с лека ръка гледаме на тези хора ”, разяснява той.
“Това е може би най-тежката ми книга, най-трудно четима е ”, счита Стоянов.
Според него преди родината не е била единствено разбиране, а хората не са били единствено население. А в този момент няма персони и характерност. “Пълно е с човеци. Страхувам се сега от новите доносници, тъй като има и такива, които вървят по кариерата ”.
“Познавам и отпреди доносници, които нямат картончета, само че с бутилка ракия са ходили при ченгето на Съюза на писателите Петко Михов, с цел да му рапортуват какво са споделили писателите през това време в ресторанта. Но него към този момент го има, жена му е очевидец на всички тези неща и е ужасно, че всички тези хора по един или различен метод градиха демократична кариера, обявявайки, че надали не са дисиденти ”, сподели Стоянов.
Писателят описа, че преди време са го обвинили, че е клеветник. “Имаше един интервал, в който можеше да дадеш 30 лв. в полицията, и те ти дават индулгенция, че си бил или не си бил клеветник. Но тъкмо в този миг стопираха индулгенциите и аз взех решение да направя един номер. Отидох в полицията и помолих да ми бъдат изплатени хонорарите от всичките доноси, които съм дал. След месец получих индулгенция, че няма въз основа на какво да ми се заплати ”.
“Книгата е писана преди 20 години. Но в предишното този, който искаше, можеше да отстои позицията си. В момента не можеш да я отстояваш. Това е страшното ”, счита той.
По думите на Стоянов мъртвият е този, който е приключен. “Умрелият е този, който продължава напред по инерция ”.
“Вътре в тази книга има едно изречение, което аз доста обичам - “като наследник направих това, което като човек в никакъв случай не бих направил ”. Мисля, че това е ключът към тази книга. Защото какво може да направи един наследник с изключение на да избави майка си? И какво може да направи един човек в такава обстановка? Той би могъл да направи безусловно всичко - всевъзможни мръстоти. Синът го прави в името на нещо ”, описа писателят.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ