Слава Севрюкова разкрила пред писателя Христо Нанев: Гробът на Левски е в София под чуждо посолство
С лава Севрюкова – един от най-големите явления, живели в България, а и в света. С неземната си заложба тя съумява да локализира гроба на Васил Левски, издирван генерации наред. За всичко това и за още изумителни епизоди от кариерата й на оракул беседваме с писателя Христо Нанев. От години той събира информация за ясновидката, градейки картината на нейното житие, почтено за холивудски филм.
Нанев е роден в Пловдив през 1956 година Завършва българска лингвистика, а по-късно и театрална постановка. Автор на общо на 20 книги за български явления, от които 6 са отдадени на Слава Севрюкова.
– Г-н Нанев, като се изключи нейния доближен помощник доцент Иво Лозенски, ясновидката позволява единствено на вас да вършиме записи на пророчествата й, това по този начин ли е?
– Да, тя на никого не позволяваше да я записва. Тогава осъзнах какъв брой ми е виновна ролята край нея. На няколко срещи съм я записвал, за жалост на едни български касети. Навремето трябваше да ги прехвърлим, с цел да ги съхраним, само че наподобява не съм имал тази предвидливост. В момента записите се чуват доста неприятно. През годините съм се срещнал с към 200 души, които са контактували със Слава Севрюкова. Така събрах извънредно огромен материал, от който се родиха 6-те книги за нея и документалния филм. Част от околните на Слава също заснехме във кино лентата.
– Споменахте в първата част на нашия диалог, че тя ви е разкрила къде е гробът на Апостола, който се търси към този момент 150 години. Едни сочат църквата света Петка Самарджийска в подлеза на ЦУМ. Но има и други теории от очевидци, които настояват по какъв начин Ванга е видяла костите на Левски под столичната улица „ Цар Калоян “. Какво прозря Слава с неземната си заложба за оня февруарски ден през 1873 година?
– Тя се пренасяше със силата на мисълта си и виждаше обратно във времето. Когато я запитахме за участта на Васил Левски, описа следното: Когато го обесиха през февруари, денят беше доста студен. Tогава хората знаеха, че ще бесят един въстаник, само че не смееха да излязат от домовете си. Обесиха го! Оставиха го да виси през целия ден на бесилото за наставление. Преди да се мръкне, пристигна отнякъде един човек, българин го виждам. Беше с една кола. Виждам го загърнат с ямурлук на кафяви и жълти линии. Отиде при заптиетата. Даде им пари и измоли да му дадат натрупа, че да го погребе по християнски. Те срязаха въжето и дадоха го. Сложиха вкочанения мъртвец на Левски в каруцата. Виждам, че има сено вътре. Едно от заптиетата потегли с него, с цел да се увери, че в действителност ще бъде заровен, а няма някаква комитетска работа. Човекът, който се зае да погребе Левски, се боеше. Търсеше по-ниско място. Недалеч от бесилото откри един овраг. Земята там беше вкочанена, той съумя да изрови към една педя дълбочина. През туй време заптието стоеше и го гледаше. Онзи постави тялото на Апостола и го засипа с пръст. Нямаше повече от една педя от горната страна. Човекът се боеше да постави от горната страна някакъв незабравим знак, по този начин не постави нито камък, нито кръст и си потегли. След време, когато България се освободи, съгласно новия градоустройствен проект на София те заравниха улиците. И тъй като мястото беше ниско доста метри пръст струпаха от горната страна, с цел да бъде равно. Левски падна долу в по-ниското.
Питахме я след това дали костите му са препогребвани и има ли следи от скелета, а тя ни отговори:„ Там, където го заровиха, там е и в този момент. Виждам, че огромната част от скелета е изгнила. Има останали елементи от черепа и някои от по-големите кости. “
– А като тъкмо място Слава локализира ли гроба на Левски и дали ще бъде разкопан в миналото?
– Да, питахме я и това. Видя, че се намира на мястото, където се намира посолството на Чехословакия, а в този момент единствено на Словакия, откакто страните се разделиха – всичко това се случва преди 10 ноември 1989 година. Та, под стълбището на посолството Слава видя да лежи Апостола на свободата. Но не видя напред да бъде разкопан и открит. Каза – „ още повече че това се води територия на друга страна, освен това е много дълбоко 5-6 метра надолу. Там ще си остане “. Уникални неща, просто човек потръпва при такива разкрития.
– А правилно ли е, че е можела да поддържа връзка с от дълго време умряли персони?
– Вярно е, само че Севрюкова избягваше да контактува с духове на умряли хора. Но е имало случаи, когато са я молили и от положително сърце е откликвала. Така да вземем за пример тя повика духа на Айнщайн. При този контакт изиска от него да показа по какъв начин той вижда своята Теория на относителността в този момент, когато към този момент не е в материално тяло. Тогава е участвал доцент Лозенски, само че за разлика от нея той нищо не е виждал. Слава след това ни разказваше: „ Най-напред това, което видях, бе един еврейски вид нос. После се яви една къдрава коса, по този начин по-щръкнала, лице с мустаци, до момента в който последователно не се оформи целият облик. И споделя „ аз съм духът на Айнщайн, питай “. И тя го пита за неговата доктрина.
– Какво й е дал отговор?
– Много забавно, че при този контакт духът на великия академик споделя своето оскърбление за грешките, които е направил в Теорията на относителността: „ Някои неточности позволих, скърбя, от горната страна виждам всичко в този момент. Някои неща са правилни, а други не, даже във формулите. Скоростта на светлината не е последна “. И някои други неща споделя Айнщайн, като акцентира, че в случай че е можел в този момент да се върне, би я направил иначе, само че към този момент не може. Изглежда това го е измъчвало в отвъдното.
Когато човек участва, е безпределно забавно, Слава е доста жива и увлекателна, самата тя бе много артистична. Така живо разказваше, че потъваш във времето. Правеше едни странни придвижвания с дясната ръка. Обясняваше, че по един метод тя вика духа – „ Отдавам му от моята сила, с цел да се материализира “. А като извиваше ръката в лакътя си, го отпращаше още веднъж в отвъдния свят.
– Ванга е казвала за нея, че Слава е по-добра от двете им – можела е да слага даже диагнози като лекар. Вие участвали ли сте на сходен сеанс?
– Аз самият не съм участвал, когато е поставяла диагнози даже по телефона. Но си припомням големиям йога Венцеслав Евтимов ми е разказвал за интервенция, съветвана от нея следното:
„ Двамата сме в дома й и си приказваме. По едно време телефонът звъни. Ние сме до нея и дочуваме, че се обажда хирург от операционната маса, който преди време е идвал при нея. И се организира следният диалог:
– Лельо Славе, сега оперирам човек.
Тя споделя „ миг “ и на собствен ред стартира да разказва пациента – мъж, към 70 години, коса, лице. После пита:
– Кажи ми, това ли?
Лекарят удостоверява. А тя продължава:
– Виждам те, режеш долу в региона на корема. Ако изрежеш всичко, той ще почине до една седмица.
Съветва го да не изрязва всичко, а единствено засегнатия сектор и ще живее още години напред. Отсреща се чу Благодаря Лельо Славе и телефонът се затвори “. Това разказваше Венци Евтимов.
– В първата част на нашия диалог споменахте, че е пособия на галактическата стратегия на руснаците. А споделяла ли е нещо около кацането на янките на Луната?
– Тя е видяла НЛО-то, съпровождало американската задача на Луната. Една нейна близка беше нарисувала формата му по нейното изложение. 50 години откакто паднаха възбраните за секретност, го демонстрираха – цялостно съвпадане с това, което е виждала и Севрюкова. За нея би трябвало филм да се направи.
– Ако от Холивуд се заинтересуват, би станал огромен шлагер?
– Идва един режисьор при мен, искаше по мои книги да прави филм, само че аз му отхвърлих. Така реших, още повече тогава не беше изработен филмът за Ванга. Но ние по този начин и не го направихме, руснаците го сториха. Ако в този момент ме подирят, на драго сърце бих дал материали за подобен филм на вуйна Слава. За страдание виждате какви безумия вършат в последно време като сериала „ Войната на Буквите “. Позор! Симеон Велики го изкараха, че ходил по обществени домове, а Боян Мага бил алкохолик. Върви един развой на отричане на българското, принизяване на най-великото. Целта е да ни смажат, и то наши хора го вършат. Тъжна история.
За преражданията
„ Нееднократно се гмурваме в реката на живота, да се освободим от прашните наслоявания на Миналото. И се почувстваме преродени, отърсени от паяжинния плен на обсебилите ни от предходни съществувания души, с които конфликтно или благородно сме обвързани. Коя роза не се въздига от калта? Пътят й – неравно стебло от бодли. На върха – шепица съхранена деликатност с обаятелен възвишен мирис. Знанието болежка носи. Мъдра е ориста – оттласква ни от бряг на бряг, заглаждайки като речни камъни режещите ръбове на нашите недостатъци.
За Кръста и Щастието
Колкото до „ кръста “, който ни чака, той би трябвало да е толкоз тежък, колкото всеки може да поеме – едвам чуто отронва прорицателката. И въодушевено приключва: – Ако щастието и нещастието построяват пътя, Мъдростта е крайната цел. Доброта и Любов я осветяват! Празник е денят, в който сме положителни. “
При проблем
„ Притисне ли ви съдбоносен проблем, двоумите ли са в търсене на решение – за бъдеще, за работа, за отговорност към други хора – първо се помолете с „ Отче наш “, да ви се даде верен отговор. После вземете Евангелието. Спонтанно го разтворете. На лявата страница, на абзаца, където попадне взорът ви, ще намерите ориентираща тенденция по какъв начин да постъпите. Необходима е обаче вътрешен глас и мъдрост за раз пояснение. Опрени на тях, дешифрирайки посланието, няма да сгрешите. “
Из книгата „ Зеница към Вселената-Свръхфеноменът Слава Севрюкова “
