С колата на мой приятел преди време претърпяхме леко произшествие

С колата на мой другар преди време претърпяхме леко произшествие и за благополучие нямаше потърпевши. Тогава за първи път попаднах в действителна обстановка и разбрах какво се прави. След тази преживелица не съм имал други „ каскади “ за благополучие, само че несъмнено към този момент знам към кого да се обърна за помощ. Това разкри артистът Ивайло Захариев.
Разкажи ни повече за плановете, върху които работиш сега?

В момента доста съм се заел с театралните постановки, в които вземам участие. С представлението „ Поручик Бенц “ с изключение на из България, ще пътуваме и до Швейцария за представления на 22 и 23 март. Паралелно с това преговарям новото ми зрелище „ Кризисен център “, което преглежда въпроса с правата на мъжете в свят извърнат повече към правата на дамите, другите, животните. Но някъде там не помни правата на мъжете. Все отново пиесата е комична, тъй като към такива въпроси е по-добре да се обръщаме с усмивка и тогава по-добре бихме ги оценили.

Липсват ли ти мощните преживявания от снимачния развой на " Под прикритие "? Особено каскадите с колите?

Да, това беше един доста трогателен за мен интервал при основаването на неповторимия сериал. Бойните каскади постоянно ги изпълнявах аз, тъй като обичам бойните спортове и съм се занимавал много време с това. Каскадите с колите не бях в положение да извърша самичък, тъй като бяха в действителност доста рисковани и единствено положителният екип от каскадьори можеше да реализира положителния резултат и по този начин да доставят наслаждение на феновете от зрелищните прояви.

А случвало ли ти се е нещо рисково на пътя в действителния живот?

За благополучие не. Единственият случай, в който имаше някакъв екшън беше, когато с колата на мой другар претърпяхме леко произшествие и за благополучие нямаше потърпевши. Тогава за първи път попаднах в действителна обстановка и разбрах какво се прави, по какъв начин се оглеждат вреди, по какъв начин успокояваш водача, който е отговорен, само че държи да упрекна, по какъв начин се обработват документите, по какъв начин се вика КАТ и застрахователни компании. И тогава ми направи положително усещане екипът на Бул Инс по какъв начин пристигна за напълно малко време и по какъв начин бързо обезпечи сервиз за колата на моя другар. Това си беше съвсем като на филм. След тази преживелица не съм имал други „ каскади “ за благополучие, само че несъмнено към този момент знам към кого да се обърна за помощ.

Повече работа или повече удоволствия, какво за теб е животът?

Интересното е, че за мен работата е наслаждение и мъчно бих дал отговор еднопосочно. Стремя се в живота си да имам въпреки всичко баланс сред персоналния живот и професионалните задължения, колкото и да са ми приятни. Все отново съм фен на планинските преходи и не бих желал да се лиша от тях. Същото е и с игрите с моите двама сина, които от ден на ден порастват и дружно вършим готини неща.

Всъщност какво ти носи наслаждение?

Определено откритите човешки взаимоотношения са едно от нещата, които ми доставят наслаждение. В това число е шерването с другари, с обичания човек, само че също по този начин и в работата има потребност от това. Вече загатнах за разходките в планината, само че обичам да доближавам места, които са към момента диви, не по този начин познати и по опция мъчно налични. За това съм влюбен в Пирин.

За какво не ти остава време, а доста би желал?

Бих желал да имам повече време да чета. Сега с изключение на сюжетите, единствено понякога съумявам да подхвана някоя книга, а света на литературата е толкоз драгоценен, че нямам самообладание да пристигна почивният интервал, за който съм си набелязал към този момент два романа.

Слабост ли е ревността?

Да. Любовта се показва в свободата. Най-дълбока фамилиарност споделяме, когато имаме независимост да изкажем разликите си без да бъдем упрекнати. Но в случай че има съмнения или задни мисли, тогава близоста изчезва. Всеки от време на време има ревностни мисли, само че персонално аз съм избрал да ги подлагам на голямо подозрение, та даже ги подценявам. Ако нещо се случва зад тила ми, то не опетнява мен и даже да не знам, то не зачертава моята обич. Също по този начин знам, че и брачната половинка ми мисли по същия метод.

Ти в какви моменти се чувстваш слаб?

В моменти, когато в общуването си с някого имам по какъв начин да му оказа помощ, само че той не пожелава това. Това са моментите, когато съм помагал на другари да се спасят от зависимостта си към опиатите или алкохола. Тогава в действителност се усещам слаб, тъй като виждам затъването на този непосредствен мой човек, само че съм безпомощен пред неговия персонален избор. Все отново не спирам да имам вяра, че даже дребните образци отново оказват помощ и не трябва да отхвърляме човек, стигнал до взаимозависимост, а да се опитаме да му подадем ръка.

Домът ли е твоята цитадела?

Да, несъмнено. Това е мястото, в което съм изцяло себе си. Радвам се, че част от по този начин наречения мой дом са и моите близки другари, тъй като пред тях също мога да не укривам нищо.

Вярата ли е твоето избавление от действителността, в която живеем?

Да. Единствено моята християнска религия ме избавя да не изгубя себе си в многообразието, което ни предлага днешният свят. Всеки може да избере да последва визия, образец, съвет, само че дали те са издържали теста на времето? Дали откакто към този момент някой е минал по този път е достигнал до истината? Това е значимото за мен и във вярата намирам отговора, тъй като тя устоява на всичко.

А по какъв начин би описал този свят през твоя взор?

Светът в действителност е изпълнен с прелестни благоприятни условия и послания. Достатъчно е да вдигнем взор от дребнавите грижи, които от време на време ни заробват, и да открием тези глътки живот, скрити единствено за търсещия.