Адв. Владимиров за Фрог: Невероятно! Присъдиха обезщетение от DNV GL на наследниците на загиналите с кораб...
С което през спиралата от правосъдни инстанции въпреки всичко на тези изстрадали хора им бе присъдено обезщетение, дължимо от „ Германишер Лойд “ (компанията, виновна за инспектирането на кораба и узаконяването на годността му за експлоатация) в лицето на неговия приемник DNV GL.
Може би не би трябвало да подсещаме, че забавеното правораздаване и съвсем еднакво на липса на правораздаване, само че пък е редно да се запитаме дали едно обезщетение, колкото и да не е съответно на действителните премеждия и болки на наследниците, на децата, чиито родители починаха, на майката, която е изгубила детето си до момента в който избавя другото или на съпрузите, трагично и ненадейно овдовели в залеза на своя живот, въпреки всичко е израз на онази „ правдивост “, която по закон се дефинира съгласно вътрешното (чисто човешко) съдийско разбиране, колкото и закъсняла да е тя. Не е редно да разясняваме това разбиране, само че го означаваме с изключително внимание и интерес – изключително в светлината на правосъдната процедура, която за редица и то много по-незначителни случаи, присъжда други по- високи размери на отплата.
Това правосъдно прекарване несъмнено поражда мъчителни въпроси у страдащите, изключително като се регистрира мъчно обяснимата „ скорост “ на родното гражданско правосъдие, която сама по себе си е мотив и съображение за изчерпателен разбор и сериозен обзор на процесуалните правила на сякаш европейска България. От друга, може би от по-широка социална позиция, към това дело има и различен взор – става дума за това, че то прокарва и към този момент утвърждава една действителна опция, към този момент подкрепена от нашата правосъдна процедура въз основа и на практиката на Съда на Европейски Съюз, според която потърпевшите от разнообразни непозволени увреждания (вкл. при деликти) български жители могат да завеждат в България правосъдни искове против всички задгранични застрахователи, които са застраховали отговорността на причинителите на увреждането, без значение къде е настъпило то.
Това събитие и опция може да се считат за одобрени и у нас! Така единствено като прегледен образец, значи, че в случай че български жител е потърпевш в ПТП във Франция, осъществено от немски водач, ръководещ белгийско МРС, ще има правото и опцията да заведе в България пряк иск против задграничния осигурител на причинителя на ПТП, респективно на неговото МПС съгласно разпоредбите на гражданската отговорност.
Друг обаче ще е въпросът, какво обезщетение ще присъди българският съд – дали такова съгласно задграничната застрахователна лавица и нейните предели или съгласно разпоредбите на българското гражданско /облигационно право и какво тук ще бъде неговото „ вътрешно “ съдийско разбиране. Този въпрос оставаме както на професионалното, само че по този начин и най-много на човешкото вътрешно разбиране на нашите магистрати, които надяваме се могат да преценяват, че българските жители са равноправни жители и на Европейски Съюз, а в границите на този Европейски Съюз животът на майката, детето или брачна половинка не коства 40-50 хиляди Евро, колкото и невисок да е родният ни витален стандарт, който самичък по себе си не може да бъде аршин или правно мерило за страданието ни в сходни случаи. „ Tempus omnis curat “, времето лекува всичко, казано е във връзка на войните на античния Рим – само че тази антична фраза не се отнася до персоналното човешко страдалчество, изключително през днешния ден.
И прочее в нашия съд справедливостта има ли единствено национална или има и европейска основа за оценка? Особено когато, виновното лице е мощна компания от Европейски Съюз?
Адв. Владимир Владимиров
Може би не би трябвало да подсещаме, че забавеното правораздаване и съвсем еднакво на липса на правораздаване, само че пък е редно да се запитаме дали едно обезщетение, колкото и да не е съответно на действителните премеждия и болки на наследниците, на децата, чиито родители починаха, на майката, която е изгубила детето си до момента в който избавя другото или на съпрузите, трагично и ненадейно овдовели в залеза на своя живот, въпреки всичко е израз на онази „ правдивост “, която по закон се дефинира съгласно вътрешното (чисто човешко) съдийско разбиране, колкото и закъсняла да е тя. Не е редно да разясняваме това разбиране, само че го означаваме с изключително внимание и интерес – изключително в светлината на правосъдната процедура, която за редица и то много по-незначителни случаи, присъжда други по- високи размери на отплата.
Това правосъдно прекарване несъмнено поражда мъчителни въпроси у страдащите, изключително като се регистрира мъчно обяснимата „ скорост “ на родното гражданско правосъдие, която сама по себе си е мотив и съображение за изчерпателен разбор и сериозен обзор на процесуалните правила на сякаш европейска България. От друга, може би от по-широка социална позиция, към това дело има и различен взор – става дума за това, че то прокарва и към този момент утвърждава една действителна опция, към този момент подкрепена от нашата правосъдна процедура въз основа и на практиката на Съда на Европейски Съюз, според която потърпевшите от разнообразни непозволени увреждания (вкл. при деликти) български жители могат да завеждат в България правосъдни искове против всички задгранични застрахователи, които са застраховали отговорността на причинителите на увреждането, без значение къде е настъпило то.
Това събитие и опция може да се считат за одобрени и у нас! Така единствено като прегледен образец, значи, че в случай че български жител е потърпевш в ПТП във Франция, осъществено от немски водач, ръководещ белгийско МРС, ще има правото и опцията да заведе в България пряк иск против задграничния осигурител на причинителя на ПТП, респективно на неговото МПС съгласно разпоредбите на гражданската отговорност.
Друг обаче ще е въпросът, какво обезщетение ще присъди българският съд – дали такова съгласно задграничната застрахователна лавица и нейните предели или съгласно разпоредбите на българското гражданско /облигационно право и какво тук ще бъде неговото „ вътрешно “ съдийско разбиране. Този въпрос оставаме както на професионалното, само че по този начин и най-много на човешкото вътрешно разбиране на нашите магистрати, които надяваме се могат да преценяват, че българските жители са равноправни жители и на Европейски Съюз, а в границите на този Европейски Съюз животът на майката, детето или брачна половинка не коства 40-50 хиляди Евро, колкото и невисок да е родният ни витален стандарт, който самичък по себе си не може да бъде аршин или правно мерило за страданието ни в сходни случаи. „ Tempus omnis curat “, времето лекува всичко, казано е във връзка на войните на античния Рим – само че тази антична фраза не се отнася до персоналното човешко страдалчество, изключително през днешния ден.
И прочее в нашия съд справедливостта има ли единствено национална или има и европейска основа за оценка? Особено когато, виновното лице е мощна компания от Европейски Съюз?
Адв. Владимир Владимиров
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ