Мащабно проучване на БАН разкрива проблемите на българите зад граница
С какво се сблъскват емигрантите ни, с цел да запазят връзката с България? Отговорът дава огромно изследване на българските общности зад граница.
Екип от Института за етнология и фолклористика към Българска академия на науките работи по плана 3 години. Изследователите са обиколили 80 точки в Западна Европа и Съединени американски щати.
Проучването, съгласно Българска академия на науките, е най-мащабното правено до момента – учените са били в 17 страни и са се срещнали с представители на над 300 български неделни учебни заведения, културни институти, сдружения и асоциации.
Основните проблеми, набелязани от откривателите са неналичието на добре приспособени образователни стратегии и учебници за българските неделни учебни заведения и неналичието на финансиране за ранно езиково образование, незадоволителната грижа за духовните ни лица в чужбина, неналичието на образователни принадлежности, отдадени на обичайните традиции.
През април в испанския град Гандия повече от 600 фенове на националните ни танци и песни се включиха във фолклорен фестивал.
„ Важно е да сменим стандарта за българските мигранти в чужбина, който нормално е отрицателен. Те нормално са показани като избягали, родоотстъпници, изтекли мозъци. На мен ми се желае да се види по какъв начин българските общности в чужбина имат доста жив културен живот”, съобщи гл. помощник доктор Лина Гергова.
Екипът откриватели се среща със стотици представители на българските общности зад граница. Разговарят за дейностите, които провеждат, само че и за проблемите.
„ На доста места се прави това, което може, само че има какво да се желае, изключително за устройването на свещениците – те са на самотек, избавят се със лични старания. Представяте си случай, в който един свещеникът би трябвало да работи като строител, с цел да се устоя себе си и семейството”, сподели доцент доктор Владимир Пенчев.
Другият постоянно споделян проблем – доста родители не учат децата си на родния език, а страната подкрепя образованието едвам след 5-годишна възраст.
Затова и откривателите имат съответни оферти към страната за промени и политики за опазване на българските общности.
Всеки, който желае да научи повече за културата и живота на сънародниците ни зад граница, може да посети изложбата с артефакти в Етнографския музей.
Екип от Института за етнология и фолклористика към Българска академия на науките работи по плана 3 години. Изследователите са обиколили 80 точки в Западна Европа и Съединени американски щати.
Проучването, съгласно Българска академия на науките, е най-мащабното правено до момента – учените са били в 17 страни и са се срещнали с представители на над 300 български неделни учебни заведения, културни институти, сдружения и асоциации.
Основните проблеми, набелязани от откривателите са неналичието на добре приспособени образователни стратегии и учебници за българските неделни учебни заведения и неналичието на финансиране за ранно езиково образование, незадоволителната грижа за духовните ни лица в чужбина, неналичието на образователни принадлежности, отдадени на обичайните традиции.
През април в испанския град Гандия повече от 600 фенове на националните ни танци и песни се включиха във фолклорен фестивал.
„ Важно е да сменим стандарта за българските мигранти в чужбина, който нормално е отрицателен. Те нормално са показани като избягали, родоотстъпници, изтекли мозъци. На мен ми се желае да се види по какъв начин българските общности в чужбина имат доста жив културен живот”, съобщи гл. помощник доктор Лина Гергова.
Екипът откриватели се среща със стотици представители на българските общности зад граница. Разговарят за дейностите, които провеждат, само че и за проблемите.
„ На доста места се прави това, което може, само че има какво да се желае, изключително за устройването на свещениците – те са на самотек, избавят се със лични старания. Представяте си случай, в който един свещеникът би трябвало да работи като строител, с цел да се устоя себе си и семейството”, сподели доцент доктор Владимир Пенчев.
Другият постоянно споделян проблем – доста родители не учат децата си на родния език, а страната подкрепя образованието едвам след 5-годишна възраст.
Затова и откривателите имат съответни оферти към страната за промени и политики за опазване на българските общности.
Всеки, който желае да научи повече за културата и живота на сънародниците ни зад граница, може да посети изложбата с артефакти в Етнографския музей.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ