Мерят емоциите в края и началото на учебния ден
С какво въодушевление отиват заран децата в учебно заведение и по какъв начин може да се усъвършенства прочувственото им положение? Пловдивско учебно заведение се нае да направи опит и да търси решения дружно с родителите.
От началото на тази образователна година на влизане в класната стая в СУ „ Христо Г. Данов “ децата от подготвителна група застават пред интерактивния екран. Избират своя аватар, тъй като още не могат да прочетат имената си. А по-късно маркират едно от 4 емотикончета. Човечетата са: с неутрална страст, усмихнато, плачещо и яростно.
Към момента доминират неутралните, а има и разтревожени деца.
Със сигурност можем да кажем, че не идват усмихнати,
обобщава първичните резултати директорката Гергана Аврамова.
Трудно е на този стадий да се проучват аргументите, тъй като неотдавна има спомагателен стресогенен фактор, който изкривява нормалната картина – дете със специфични просветителни потребности, което е преместено от детска градина в учебната подготвителна група. То има нападателно държание, удря и бута. Това се отразява отрицателно на прекарванията на децата, към момента се търси метод за вписването му в общността.
Инициативата на учебното заведение планува в бъдеще „ емоциометърът “ да регистрира настроението и в края на образователния ден. Правим го, с цел да забележим по какъв начин се усещат децата, какво им носи престоят и тук, споделя Аврамова.
В спомагателните действия имат опция да пеят и да танцуват с хореограф.
Подготвачетата са непрекъснато свързани и с учебното заведение. В първи клас те най-лесно се приспособяват.
СУ „ Христо Г. Данов “ е спечелило план и по национална стратегия „ Умения на фокус “, по който ще работи с учениците от 2. и 3. клас за различаване и надзор на базови страсти. Ще има наставнически срещи и тренинги, с цел да се разшири кръгът на работа и да обхване цялото семейство, тъй като детето постоянно идва на учебно заведение с страстта от вкъщи.
Трудно е обаче, когато фамилиите не сътрудничат. Родителският потенциал в доста случаи е подобен, че се реагира единствено по един метод: „ Моето дете не е отговорно “. Често майката и бащата не смятат несвоевременно държание за недопустимо и трансферират виновността на всички останали.
В същото време има родители, които са се върнали от чужбина и са привикнали там с различен модел на държание в учебно заведение и в обществото въобще, те не одобряват експанзия, разказват от учебното заведение. Така освен там, а и в цялата система на образованието, се стига до конфликт сред осъзнатите, подкрепящи родители и фамилиите в другата прекаленост. Техните гледни точки елементарно се трансферират върху настройките на децата: „ Мама каза… “. Това утежнява конфликтните обстановки и поражда нови.
Работила съм в СУ „ Пенчо Славейков “ в „ Столипиново “. Това, което считахме за наставнически дефицити в малцинствените общности през 2000 година, в този момент е приблизително равнище в цялата родителска общественост в просветителната система, прави съпоставяне Аврамова. Грижата се свежда до базовата - хранене, обличане, обучение, без да се работи с страстите на децата, изяснява тя.
Все по-често идват и екранни деца, отгледани пред телефоните и тв приемниците, които са с лимитирани благоприятни условия за другарство и пълноценно регистриране в средата.
От началото на тази образователна година на влизане в класната стая в СУ „ Христо Г. Данов “ децата от подготвителна група застават пред интерактивния екран. Избират своя аватар, тъй като още не могат да прочетат имената си. А по-късно маркират едно от 4 емотикончета. Човечетата са: с неутрална страст, усмихнато, плачещо и яростно.
Към момента доминират неутралните, а има и разтревожени деца.
Със сигурност можем да кажем, че не идват усмихнати,
обобщава първичните резултати директорката Гергана Аврамова.
Трудно е на този стадий да се проучват аргументите, тъй като неотдавна има спомагателен стресогенен фактор, който изкривява нормалната картина – дете със специфични просветителни потребности, което е преместено от детска градина в учебната подготвителна група. То има нападателно държание, удря и бута. Това се отразява отрицателно на прекарванията на децата, към момента се търси метод за вписването му в общността.
Инициативата на учебното заведение планува в бъдеще „ емоциометърът “ да регистрира настроението и в края на образователния ден. Правим го, с цел да забележим по какъв начин се усещат децата, какво им носи престоят и тук, споделя Аврамова.
В спомагателните действия имат опция да пеят и да танцуват с хореограф.
Подготвачетата са непрекъснато свързани и с учебното заведение. В първи клас те най-лесно се приспособяват.
СУ „ Христо Г. Данов “ е спечелило план и по национална стратегия „ Умения на фокус “, по който ще работи с учениците от 2. и 3. клас за различаване и надзор на базови страсти. Ще има наставнически срещи и тренинги, с цел да се разшири кръгът на работа и да обхване цялото семейство, тъй като детето постоянно идва на учебно заведение с страстта от вкъщи.
Трудно е обаче, когато фамилиите не сътрудничат. Родителският потенциал в доста случаи е подобен, че се реагира единствено по един метод: „ Моето дете не е отговорно “. Често майката и бащата не смятат несвоевременно държание за недопустимо и трансферират виновността на всички останали.
В същото време има родители, които са се върнали от чужбина и са привикнали там с различен модел на държание в учебно заведение и в обществото въобще, те не одобряват експанзия, разказват от учебното заведение. Така освен там, а и в цялата система на образованието, се стига до конфликт сред осъзнатите, подкрепящи родители и фамилиите в другата прекаленост. Техните гледни точки елементарно се трансферират върху настройките на децата: „ Мама каза… “. Това утежнява конфликтните обстановки и поражда нови.
Работила съм в СУ „ Пенчо Славейков “ в „ Столипиново “. Това, което считахме за наставнически дефицити в малцинствените общности през 2000 година, в този момент е приблизително равнище в цялата родителска общественост в просветителната система, прави съпоставяне Аврамова. Грижата се свежда до базовата - хранене, обличане, обучение, без да се работи с страстите на децата, изяснява тя.
Все по-често идват и екранни деца, отгледани пред телефоните и тв приемниците, които са с лимитирани благоприятни условия за другарство и пълноценно регистриране в средата.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ