За пети път: какъв е смисълът от вота на недоверие
С какво е по-различен петият избор на съмнение против държавното управление на Росен Желязков, в случай че неуспехът му отново е превдварително решен? И не бетонира ли той още веднъж ръководещите, както предходните четири?
Разликите не са в краткосрочния резултат – че вотът ще бъде несполучлив, а в вероятностите, които той може да отвори за политическа смяна в средносрочен проект.
Има ли сглобка с проруските партии?
Макар и незадоволителни за срутване на държавното управление, той ще събере повече гласове от предходните – на процедура цялата съпротива, съгласно предварителните поръчки. При това под водачеството на демократичната ѝ част – ПП-ДБ. Това водачество краткотрайно заскобява казуса с демаркационната линия сред проевропейската и русофилската съпротива. Защото най-отявлените обединения от " източната страна " на демаркационната линия нито са канени, нито са мечтани за вота, само че ще го поддържат. А съвносителите МЕЧ (най-меката форма на силите оттатък тази линия) и АПС не участваха в общественото показване на вота. Въпреки това взаимните гласове на демократичната съпротива с проруската съпротива ще бъдат основата на офанзивите на ръководещите за делегитимация на вота . И даже ще се внушава (въпреки непрестанните изказвания на демократичната съпротива, че няма да се качи на " съветското влакче " ), че се оформя нова управническа коалиция, която в действителност ще поведе Румен Радев, в случай че отидем на предварителни избори.
Разбира се, не е наложително подкрепящите избор на съмнение на държавното управление партии да бъдат новата управническа опция. Това се видя доста ясно при единствения сполучлив избор на съмнение в България, свалил държавното управление на Кирил Петков преди 3 години – то стана с гласовете на ГЕРБ, Движение за права и свободи, " Възраждане " и " ИТН " (които бяха част от кабинета). Тези обединения нямаха проект " за след това " и не сформираха ръководство нито в същия, нито в идващия парламент. Сега пред водещите основатели на вота на съмнение се открива опция да покажат, че в случай че съберат гласовете на цялата съпротива – 105 депутати, не са толкоз надалеч от опцията да смъкват държавното управление, макар че нямат проект " за след това " дружно.
Още повече, че от рухването на кабинета не следват безусловно нови избори, а завъртане на парламентарната рулетка още веднъж с първи мандат на ГЕРБ и да вземем за пример в случай че Бойко Борисов толкоз желае, с помощта отново на Делян Пеевски и Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия може още веднъж да е министър председател . Това огромно опозиционно малцинство обаче за пръв път изрично ще показва, че обединено против Пеевски и задкулисието, което прави ръководещото болшинство бетонирано, е подложено на още по-голямо вътрешно напрежение и в недалечна вероятност може да бъде претопено от Пеевски или всички обединения в него да се стопят сензитивно.
Крачка към разширение на поддръжката за ПП-ДБ
За ПП-ДБ този избор наподобява е средство за реализиране на с тратегическата задача да се утвърдят като главната опозиционна мощ и на последващи избори да съберат независимо доста повече гласове , с цел да поведат управническа опция. Темата на вота – превзетата страна, е основната им борба от години. Но надали обширните претекстове от 80 страници по вота и парламентарният спор ще доведат до сензитивно по-широка чуваемост на техните тези, които също така са добре познати на публиката – нищо, че са уплътнени с голям брой съответни образци и причини от настоящата година. По-сериозният резултат от този избор ще бъде самата поръчка за по-категорична и гласовита опозиционност, която дружно със засилената протестна интензивност да докара до консолидация и разширение на поддръжниците на ПП-ДБ.
Смяна на политическия модел или имплозия
Така или другояче обаче демаркационните линии " корупция-антикорупция " и " Изток-Запад ", които са в основата на политическата неустойчивост от последните години, остават непреодолими и никакви нови сглобки повече не могат да ги прескочат. Това вещае следващо нагнетяване на напрежението върху политическата система, което може да бъде преодоляно единствено след нови избори и смяна в партийната или най-малко в партийно-лидерска настройка в този или в идващия парламент. Този избор на съмнение може да бъде начална стъпка по този път, а какъв брой дълъг ще бъде той зависи от това дали политическите и цивилен дейци ще съумеят да катализират такива промени в обществено-политическите настройки, които да доведат до преструктуриране на политическия модел, или той ще остане резистентен още дълго, преди да стигне до неконтролируема имплозия.
Разликите не са в краткосрочния резултат – че вотът ще бъде несполучлив, а в вероятностите, които той може да отвори за политическа смяна в средносрочен проект.
Има ли сглобка с проруските партии?
Макар и незадоволителни за срутване на държавното управление, той ще събере повече гласове от предходните – на процедура цялата съпротива, съгласно предварителните поръчки. При това под водачеството на демократичната ѝ част – ПП-ДБ. Това водачество краткотрайно заскобява казуса с демаркационната линия сред проевропейската и русофилската съпротива. Защото най-отявлените обединения от " източната страна " на демаркационната линия нито са канени, нито са мечтани за вота, само че ще го поддържат. А съвносителите МЕЧ (най-меката форма на силите оттатък тази линия) и АПС не участваха в общественото показване на вота. Въпреки това взаимните гласове на демократичната съпротива с проруската съпротива ще бъдат основата на офанзивите на ръководещите за делегитимация на вота . И даже ще се внушава (въпреки непрестанните изказвания на демократичната съпротива, че няма да се качи на " съветското влакче " ), че се оформя нова управническа коалиция, която в действителност ще поведе Румен Радев, в случай че отидем на предварителни избори.
Разбира се, не е наложително подкрепящите избор на съмнение на държавното управление партии да бъдат новата управническа опция. Това се видя доста ясно при единствения сполучлив избор на съмнение в България, свалил държавното управление на Кирил Петков преди 3 години – то стана с гласовете на ГЕРБ, Движение за права и свободи, " Възраждане " и " ИТН " (които бяха част от кабинета). Тези обединения нямаха проект " за след това " и не сформираха ръководство нито в същия, нито в идващия парламент. Сега пред водещите основатели на вота на съмнение се открива опция да покажат, че в случай че съберат гласовете на цялата съпротива – 105 депутати, не са толкоз надалеч от опцията да смъкват държавното управление, макар че нямат проект " за след това " дружно.
Още повече, че от рухването на кабинета не следват безусловно нови избори, а завъртане на парламентарната рулетка още веднъж с първи мандат на ГЕРБ и да вземем за пример в случай че Бойко Борисов толкоз желае, с помощта отново на Делян Пеевски и Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия може още веднъж да е министър председател . Това огромно опозиционно малцинство обаче за пръв път изрично ще показва, че обединено против Пеевски и задкулисието, което прави ръководещото болшинство бетонирано, е подложено на още по-голямо вътрешно напрежение и в недалечна вероятност може да бъде претопено от Пеевски или всички обединения в него да се стопят сензитивно.
Крачка към разширение на поддръжката за ПП-ДБ
За ПП-ДБ този избор наподобява е средство за реализиране на с тратегическата задача да се утвърдят като главната опозиционна мощ и на последващи избори да съберат независимо доста повече гласове , с цел да поведат управническа опция. Темата на вота – превзетата страна, е основната им борба от години. Но надали обширните претекстове от 80 страници по вота и парламентарният спор ще доведат до сензитивно по-широка чуваемост на техните тези, които също така са добре познати на публиката – нищо, че са уплътнени с голям брой съответни образци и причини от настоящата година. По-сериозният резултат от този избор ще бъде самата поръчка за по-категорична и гласовита опозиционност, която дружно със засилената протестна интензивност да докара до консолидация и разширение на поддръжниците на ПП-ДБ.
Смяна на политическия модел или имплозия
Така или другояче обаче демаркационните линии " корупция-антикорупция " и " Изток-Запад ", които са в основата на политическата неустойчивост от последните години, остават непреодолими и никакви нови сглобки повече не могат да ги прескочат. Това вещае следващо нагнетяване на напрежението върху политическата система, което може да бъде преодоляно единствено след нови избори и смяна в партийната или най-малко в партийно-лидерска настройка в този или в идващия парламент. Този избор на съмнение може да бъде начална стъпка по този път, а какъв брой дълъг ще бъде той зависи от това дали политическите и цивилен дейци ще съумеят да катализират такива промени в обществено-политическите настройки, които да доведат до преструктуриране на политическия модел, или той ще остане резистентен още дълго, преди да стигне до неконтролируема имплозия.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ