5 основни грешки, които се допускат за Клеопатра и нейното управление
С какво е известна Клеопатра? Веднага ще се заприказва за нейната мистична хубост и лидерски качества. Клеопатра в действителност е специфичен персонаж и като държател на Египет в границите на 22 години, може да се счита за една от най-богатите владетелки в античността. Тя ражда деца на двама от най-силните хора в Рим и остава в историята като една от съдбовните дами на историята. Във времето към нейната личност се прибавят непрекъснати качества и в един миг тази императрица може да се извиси до богиня. Повечето обстоятелства се фабрикуват и се прибавят нови позитиви, с цел да има една страхопочитаема агитация, която да кара съперниците да се замислят, преди да тръгнат към Египет. Агрипа обаче няма такива проблеми и откакто унищожава цялата ѝ флотилия, явно няма защо да има вяра на всички тези обстоятелства. Ето и някои детайлности, които не се загатват към мистичната владетелка.
На първо място ще ви изненадаме с обстоятелството, че Клеопатра въобще не е била от Египет. Тя е една от последните наследници на Македонските крале (тук приказваме за гръцката част на Македония), счита се, че е потомка по фамилната линия на Александър Македонски (отново грък) и след неговата гибел военачалник Птолемей I я е изпратил да ръководи Египет, като обаче съставлява владенията на Гърция, а не на Египет. Другата огромна детайлност, е че откакто идва в Египет, дамата бързо се среща с тяхната вяра и език – детайл, който до този миг е липсвал за останалите хора.
Рим е бил главният зложелател на Египет и непрекъснато търсил мотиви да я детронира от ръководството. Юлий Цезар и Марк Антоний обаче имали един сериозен проблем – визията на дамата била впечатляваща и привличането може да се забележи от всеки. Римският историк Плутарх споделя, че привличането не е било физическо, тъй като множеството просто имали достойнството да се срещнат с просветен и рационален човек, който можел да обезоръжи и най-агресивният конкурент против нея. Присъствието ѝ, както и чарът не можели да бъдат пропуснати, а и държанието ѝ към народа носело спомагателни позитиви. Клеопатра, въпреки и да няма удостоверение, разполагала с един извънреден глас и знаела по какъв начин да го употребява, затова даже най-жестоките команди идват като молба. Познанието и на няколко езика разрешавало да приказва с всеки един делегат, като доста рядко се налагало да употребява преводач. Освен гръцки и египетски, владетелката познавала още 6 езика, освен това повече от съвършено. Като високо образована жена е издала и няколко текста, в които показва по какъв начин човек би трябвало да се грижи за тялото си, какво би трябвало да е естественото тегло и по какъв начин да борави с медицината. За разлика от своя сътрудник, Клеопатра може да се счита за съсловия над него в интелектуално равнище.
Дори и след възпяването на всички афери, би трябвало да знаем, че Клеопатра най-вероятно не е обичала никого – множеството връзки са стратегически и разрешават да резервира своето ръководство малко по-дълго. Според историците и в двата случая е трябвало да вземе решение за своята позиция. Клеопатра поема контрола на Египет на 18-годишна възраст, когато Египет е в крах. Рим стартира да поема контрола на Средиземноморието и идната спирка е точно нейното кралство. Междувременно ще открием, че даже и някои вътрешни спорове я заплашват. Юлий Цезар идва в Египи, е до момента в който преследва Помпей, Клеопатра вижда една добра опция да завоюва съдружник и с това да почисти локалните съперници. Според Плутарх, първата среща е била благодарение на Клеопатра, която успяла да се вмъкне скрито в покоите му, увита в един от килимите.
С негова помощ съумява да вземе трона и да сътвори съюз, който да я резервира за по-дълго време. Понякога владетелите не живеят повече от 1-2 години. С негова помощ и раждането на дребния Цезър ще открием, че всички проблеми изчезват за известно време. След това знаем каква е ориста на Юлий. След като Шекспир взема решение да обърне внимание на втората връзка и даже да я сътвори в пиеса – Антоний и Клеопатра – няма по какъв начин да не открием, че точно тук виждаме втората заварка за по-дълготрайно притежание. След убийството на Юлий се секват и реките от злато, които Рим влага в Египет. Тук е нужен нов настойник и Марк идва навръх време, като вторият в командването, точно той е подготвен да открие и да предложи някои от най-важните благоприятни условия за оцеляване. Докато Октавиан Август е повдигнат като император, Марк води съществено цивилен войни, с цел да вземе властта. Финансовата мощност на Октавиан и поддръжката на сената бързо стопява бюджета на Марк да продължи своите борби и тъкмо затова търси сътрудници. Клеопатра няма нищо срещу да влага в него и го прави. Не е било належащо даже привличане, Клеопатра е имала финансите, които можели да завоюват войната, затова е трябвало и малко време, с цел да се окуражават в борбата. Бонус в този случай са и трима нови наследници.
Историята, която се споделя за края на Клеопатра, е разказан от Плутарх и въодушевява Шекспир да направи една незабравима и пиеса, само че за жалост остава като нищо друго. Шекспир написа, че след срещата с Агрипа, Антоний е уверен, че неговата обичана е била убита. След морската борба умира от раните си и е в ръцете на Клеопатра, само че самата тя няма никакво желание да бъде разходена през Рим като маймуна и избира да се самоубие, като в покоите ѝ е доставена отровна змия, с която да се самоубие. Плутарх обаче споделя, че змията е била доставена в кошница със смокини и трябвало да се прикрепи по тялото на Клеопатра, при положение, че бъде изпратена на изгнание. Самата императрица нямала никакво желание да играе тази роля и непринудено дава ръката си, с цел да бъде ухапана от влечугото. До през днешния ден се крият най-различни истории по отношение на нейната гибел, само че никой няма публична версия какво в действителност се е случило.
Снимка: Wikipedia




