Танева разясни извънредните COVID-мерки за сектора
С изключителни COVID-мерки ще бъде подпомаган целия селскостопански бранш, а с справочник за зелени ограничения ще стартира подготовката му за европейската зелената договорка, разгласи земеделският министър Десислава Танева в Народното събрание.
" За първи път, по самодейност на България, Европейската комисия одобри нашето предложение за програмиране на изключителна мярка COVID-19 в обсега на Програмата за развиване на селските региони с бюджет 2% от нея в поддръжка на земеделските производители и дребните и междинни предприятия за първична преправка на земеделска продукция, с цел да ги компенсира за неосъществени доходи и загуби от COVID-19 ". Това разгласи земеделският министър Десислава Танева при чуването й в парламентарната комисия по европейските фондове. Тя посочи, че към този момент е обнародвано в Официален вестник изменение на Регламент 1305, който ни разрешава да програмираме тази мярка. Това е огромен триумф за България, акцентира Танева и изрече признателност на всички български евродепутати.
„ В момента в незабавен порядък споделяме с Европейска комисия предлагането за програмиране на такава мярка. Три посоки предлагаме - Коронавирус 1, 2 и 3 , като първото е за недофинансираните браншове в българското земеделие, второто е за земеделските производители, които не са в обсега на КОВИД 1 и третото – за дребните и междинни предприятия за първична преправка, които бяха изключени от обсега на Оперативна стратегия „ Иновации и конкурентоспособност “, тъй че целият ни бранш да има опция за тази поддръжка “, разясни Танева.
Тя посочи, че за мярката COVID 1 ни е дадена рекомендация да сменим правилото на заплащане. „ Европейска комисия не одобри заплащане на единица повърхност, а предложи да минем по разнообразни групи стопанствата в безспорна сума по категория стопанство “, посочи Танева. Тя уточни, че за ограниченията по COVID 2 и Коронавирус 3 правилото на заплащане е обезщетителен на брой нает в самото дружество и че ставките са признати.
Подкрепата, която фермерите ще получат ще се опира на разноските, които в допълнение са направени поради заповедите за противоепидемичните ограничения, разясни още Танева. Тя означи, че се чака преходният интервал да бъде 2 години и увери, че поддръжката за фермерите за преходния интервал е пред финала си.
Зелената договорка
Наръчник за зелени ограничения приготвя МЗХГ в средата на юли планът ще бъде препоръчан за публично разискване, заяви още земеделският министър Десислава Танева при чуването й в комисията. Очаква се в последното тримесечие да получим рекомендациите на Европейската комисия във връзка с зелената договорка и използването на задачите в стратегическите проекти, означи тя и изрази вяра до края на годината да имаме предварителна подготовка на стратегическия проект.
Във връзка със зелената договорка, Европейска комисия ще изпрати рекомендации на всяка страна-членка какви цели да следва до 2030 година Предвижда се, според тактиката „ От фермата до трапезата “, която заема главно място в зелената договорка, 50% понижение на използването на пестициди, 20%. Намаление на торовете, 50% от продажбите на антимикробни средства...., плануват се и параметри за площите за биологично произвеждане и прочие
Нашето земеделие не замърсява околната среда, спрямо други държави-членки , безапелационни са от министерството.
Селското стопанство в България способства с 11% от парниковите газове, което е 1% от издадените парникови газове в Европейски Съюз от бранш земеделие. В безспорна стойност това са 5.6 млн. тона еквивалент СО2, а в целия Европейски Съюз количеството е близо 500 млн. тона. Не може да се съпоставяме със замърсители като Франция и Германия. Франция емитира близо 100 млн. тона, същото е и с Германия, показаха от МЗХГ и успокоиха, че сме получили уверения от Европейска комисия, че тези целеви условия, които ще бъдат заложени за 2030 година ще бъдат характерно избрани за всяка страна -членка, защото не може да се съпоставяме с други страни, които имат много по-интензивно отглеждане на животни и по-интензивна обработка на земеделската земя.
За пестицидите МЗХГ са безапелационни, че в България замърсяването на земята при обработката на площите, торенето и други процедури е минимално. Ние сме позиционирани добре във връзка с пестициди, торовете и антимикробните средства, съгласно МЗХГ. Франция и Полша продават 20 пъти повече антимикробни средства. В България са продадени 60 тона в 2017, а във Франция 514 тона, в Полша 570 тона, показаха от министерството.
Експертите означиха, че тактиката „ От фермата до трапезата “ залага на понижаване на пестицидите и че още няма единна методология и способи за събиране на данни. Тепърва, в интервала 2023 – 2024 година ще се предлага ново законодателство и едвам тогава ще се дефинират съответните цели за страните.
Някои тематики, съгласно МЗХГ се неглежират – разхищението на храни и измамите с храни. За измамите с храни – ще се планува нова регулация със усилване на пълномощията за реализиране на равнопоставеност на всички оператори по веригата. Предвиждат се и съответни стъпки за понижаване на разхищението.
По-малко от 1% разхищава България, по отношение на Европейски Съюз, показаха от МЗХГ и прецизираха, че България създава близо 670 хиляди тона храна в остатък, а в Европейски Съюз се изхвърлят повече от 80 милиона тона храна. От МЗХГ показаха вяра българското селско стопанство да не бъде наранено от новите критерии.
" За първи път, по самодейност на България, Европейската комисия одобри нашето предложение за програмиране на изключителна мярка COVID-19 в обсега на Програмата за развиване на селските региони с бюджет 2% от нея в поддръжка на земеделските производители и дребните и междинни предприятия за първична преправка на земеделска продукция, с цел да ги компенсира за неосъществени доходи и загуби от COVID-19 ". Това разгласи земеделският министър Десислава Танева при чуването й в парламентарната комисия по европейските фондове. Тя посочи, че към този момент е обнародвано в Официален вестник изменение на Регламент 1305, който ни разрешава да програмираме тази мярка. Това е огромен триумф за България, акцентира Танева и изрече признателност на всички български евродепутати.
„ В момента в незабавен порядък споделяме с Европейска комисия предлагането за програмиране на такава мярка. Три посоки предлагаме - Коронавирус 1, 2 и 3 , като първото е за недофинансираните браншове в българското земеделие, второто е за земеделските производители, които не са в обсега на КОВИД 1 и третото – за дребните и междинни предприятия за първична преправка, които бяха изключени от обсега на Оперативна стратегия „ Иновации и конкурентоспособност “, тъй че целият ни бранш да има опция за тази поддръжка “, разясни Танева.
Тя посочи, че за мярката COVID 1 ни е дадена рекомендация да сменим правилото на заплащане. „ Европейска комисия не одобри заплащане на единица повърхност, а предложи да минем по разнообразни групи стопанствата в безспорна сума по категория стопанство “, посочи Танева. Тя уточни, че за ограниченията по COVID 2 и Коронавирус 3 правилото на заплащане е обезщетителен на брой нает в самото дружество и че ставките са признати.
Подкрепата, която фермерите ще получат ще се опира на разноските, които в допълнение са направени поради заповедите за противоепидемичните ограничения, разясни още Танева. Тя означи, че се чака преходният интервал да бъде 2 години и увери, че поддръжката за фермерите за преходния интервал е пред финала си.
Зелената договорка
Наръчник за зелени ограничения приготвя МЗХГ в средата на юли планът ще бъде препоръчан за публично разискване, заяви още земеделският министър Десислава Танева при чуването й в комисията. Очаква се в последното тримесечие да получим рекомендациите на Европейската комисия във връзка с зелената договорка и използването на задачите в стратегическите проекти, означи тя и изрази вяра до края на годината да имаме предварителна подготовка на стратегическия проект.
Във връзка със зелената договорка, Европейска комисия ще изпрати рекомендации на всяка страна-членка какви цели да следва до 2030 година Предвижда се, според тактиката „ От фермата до трапезата “, която заема главно място в зелената договорка, 50% понижение на използването на пестициди, 20%. Намаление на торовете, 50% от продажбите на антимикробни средства...., плануват се и параметри за площите за биологично произвеждане и прочие
Нашето земеделие не замърсява околната среда, спрямо други държави-членки , безапелационни са от министерството.
Селското стопанство в България способства с 11% от парниковите газове, което е 1% от издадените парникови газове в Европейски Съюз от бранш земеделие. В безспорна стойност това са 5.6 млн. тона еквивалент СО2, а в целия Европейски Съюз количеството е близо 500 млн. тона. Не може да се съпоставяме със замърсители като Франция и Германия. Франция емитира близо 100 млн. тона, същото е и с Германия, показаха от МЗХГ и успокоиха, че сме получили уверения от Европейска комисия, че тези целеви условия, които ще бъдат заложени за 2030 година ще бъдат характерно избрани за всяка страна -членка, защото не може да се съпоставяме с други страни, които имат много по-интензивно отглеждане на животни и по-интензивна обработка на земеделската земя.
За пестицидите МЗХГ са безапелационни, че в България замърсяването на земята при обработката на площите, торенето и други процедури е минимално. Ние сме позиционирани добре във връзка с пестициди, торовете и антимикробните средства, съгласно МЗХГ. Франция и Полша продават 20 пъти повече антимикробни средства. В България са продадени 60 тона в 2017, а във Франция 514 тона, в Полша 570 тона, показаха от министерството.
Експертите означиха, че тактиката „ От фермата до трапезата “ залага на понижаване на пестицидите и че още няма единна методология и способи за събиране на данни. Тепърва, в интервала 2023 – 2024 година ще се предлага ново законодателство и едвам тогава ще се дефинират съответните цели за страните.
Някои тематики, съгласно МЗХГ се неглежират – разхищението на храни и измамите с храни. За измамите с храни – ще се планува нова регулация със усилване на пълномощията за реализиране на равнопоставеност на всички оператори по веригата. Предвиждат се и съответни стъпки за понижаване на разхищението.
По-малко от 1% разхищава България, по отношение на Европейски Съюз, показаха от МЗХГ и прецизираха, че България създава близо 670 хиляди тона храна в остатък, а в Европейски Съюз се изхвърлят повече от 80 милиона тона храна. От МЗХГ показаха вяра българското селско стопанство да не бъде наранено от новите критерии.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ