Иранските подводници превръщат Ормузкия проток в опасна зона
С изострянето на войната в Близкия изток, борбата не се лимитира единствено до въздушни удари и офанзиви на повърхността. Под водите на Ормузкия пролив продължава да се крие скрита опасност, която е доста по-трудна за разкриване и обезвреждане, написа The times of India.
Съединените щати са разположили щурмови самолети A-10 и хеликоптери Apache над Ормузкия пролив, ориентирани към ирански моторници и подземни оръжейни уреди. Тези интервенции са ориентирани към намаляване на способността на Иран да нарушава морския трафик и да подсигурява безвредното прекосяване на петролни танкери.
Анализатори обаче предизвестяват, че най-голямата заплаха може да пристигна от подводниците, които остават скрити надълбоко под водата. Ормузкият пролив е един от най-важните транспортни направления. През него минават към 20% от енергийните доставки. Всяко спиране на този стеснен воден път може да има незабавни последствия като покачването на цените на петрола и дефицит на горива. Географското местонахождение на Иран му разрешава да създаде тактики и качества, ориентирани към нарушаването на корабоплаването в района.
В центъра на този спор е иранският флот от дребни подводници клас " Гадир " . Тези подводници са доста по-малки от стандартните, с дължина към 29 метра и тегло към 120 тона. Компактният им размер им разрешава да работят в плитки води, с дълбочина едвам 30 метра, което подхожда на междинната дълбочина на основни корабни канали в Ормузкия пролив. Иран разполага с към 10 дребни подводници клас " Гадир ".
За разлика от дребните подводници, американските нуклеарни подводници от клас " Охайо " тежат към 18 750 тона и са с дължина 170 метра.
Иранските подводници са извънредно сложни за разкриване заради естествено шумната среда, породена от интензивния корабен трафик и офшорната активност. Те са способни да изстрелват торпеда и, което е по-важно, да слагат военноморски мини.
Експертите считат, че способността им да слагат мини съставлява максимален риск, защото даже дребен брой мини могат да нарушат корабните пътища за продължителни интервали. Разчистването на такива мини е муден и комплициран развой, който може дейно да блокира придвижването на кораби през пролива. Иран е прекарал десетилетия в проучване на географията на Персийския залив и образование на военноморския си личен състав в тези води, повишавайки успеваемостта на тези интервенции.
В допълнение към " Гадир ", Иран употребява няколко други класа подводници като тези от клас " Фатех ". Те тежат към 600 тона и са оборудвани със датчици, позволяващи им да оперират в дълбоки води, без да разкриват наличието си.
Иран има и съветски подводници клас " Кило ", които са по-мощни, само че по-малко подобаващи за плитките води на Персийския залив. Други подводници, в това число дребната " Наханг ", също бяха закупени от Русия през 90-те години на предишния век. Наред с тях Иран е създал профилирани подводни системи, като да вземем за пример плавателните средства за доставка " e-Ghavasi " и " Al-Sabehat ". Те са предопределени за секрети интервенции, позволявайки на военноморските командоси да извършват задачи като полагане на мини в плитки крайбрежни води.
Военноморската тактика на Иран също разчита в огромна степен на бързодействащи кораби, ръководени от Революционната армия. Тези лодки са проектирани за тактичност на роене, което им разрешава да надделяват по-големи кораби в лимитирани води.
Разузнаването на Съединени американски щати: Иран е почнал да минира Ормузкия проток
Ескалация на войната за петрола от Близкия изток
Флотилията включва по-модерни платформи като лодките от клас Zulfaghar, които са оборудвани със системи за противовъздушна защита и съставляват едни от най-способните бързодействащи кораби на Иран. Иран е създал и неконвенционални платформи като Bavar-2, " летяща лодка ", която може да се издигне леко над водната повърхнина, увеличавайки скоростта си, като в същото време понижава радара си.
Основна дълготрайна опасност идва от противокорабните ракетни системи на Иран, които са ситуирани по крайбрежието му. Те включват ракети с дребен обхват, способни да насочват офанзиви към близки кораби, както и крилати и балистични ракети с по-голям обхват, които могат да поразяват кораби през Ормузкия пролив и оттатък него. Много от тези системи са мобилни, инсталирани на камиони или скрити в тунели и бункери, което ги прави сложни за локализиране и ориентиране посредством стандартни въздушни удари.
Ракети с дребен обхват, като да вземем за пример " Ковсар " и " Наср-1 ", са способни да насочват офанзиви към кораби, настоящи покрай брега. За по-дълги дистанции Иран е създал крилати ракети, които могат да поразяват цели през Ормузкия пролив и в Оманския залив. Крилатата ракета " Абу Махди " доста уголемява този обхват, като се оповестява, че е способна да поразява цели на разстояние до 1000 километра.
Освен това, Иран е създал противокорабни балистични ракети като " Залив " и " Ормуз-2 ", предопределени да поразяват движещи се плавателни съдове, употребявайки сателитно ориентиране .
Военни специалисти считат, че най-ефективният инструмент на Иран може да е неговият богат боеприпас от военноморски мини. Те включват контактни мини, които експлодират при удар, магнитни мини, които откриват корпуса на кораба, акустични мини, задействани от шума на витлото, и мини под налягане, които реагират на придвижването на водата.
Някои усъвършенствани разновидности са предопределени да се насочат особено към огромни търговски кораби. Дори лимитираното разполагане на такива мини може да спре морския трафик и да отнеме седмици за премахване, което ще окаже съществено въздействие върху международната търговия.
Докато американските сили не престават да се насочват към забележими закани, подводното измерение на спора остава доста предизвикателство. Подводниците и мините са доста по-трудни за разкриване и обезвреждане, което дава на Иран опцията да нарушава световните корабни направления, без да взе участие в директни огромни военноморски борби.
Обновена
Съединени американски щати унищожили 16 ирански минни кораба покрай Ормузкия пролив
Контейнеровоз е бил ударен покрай крайбрежията на ОАЕ
Съединените щати са разположили щурмови самолети A-10 и хеликоптери Apache над Ормузкия пролив, ориентирани към ирански моторници и подземни оръжейни уреди. Тези интервенции са ориентирани към намаляване на способността на Иран да нарушава морския трафик и да подсигурява безвредното прекосяване на петролни танкери.
Анализатори обаче предизвестяват, че най-голямата заплаха може да пристигна от подводниците, които остават скрити надълбоко под водата. Ормузкият пролив е един от най-важните транспортни направления. През него минават към 20% от енергийните доставки. Всяко спиране на този стеснен воден път може да има незабавни последствия като покачването на цените на петрола и дефицит на горива. Географското местонахождение на Иран му разрешава да създаде тактики и качества, ориентирани към нарушаването на корабоплаването в района.
В центъра на този спор е иранският флот от дребни подводници клас " Гадир " . Тези подводници са доста по-малки от стандартните, с дължина към 29 метра и тегло към 120 тона. Компактният им размер им разрешава да работят в плитки води, с дълбочина едвам 30 метра, което подхожда на междинната дълбочина на основни корабни канали в Ормузкия пролив. Иран разполага с към 10 дребни подводници клас " Гадир ".
За разлика от дребните подводници, американските нуклеарни подводници от клас " Охайо " тежат към 18 750 тона и са с дължина 170 метра.
Иранските подводници са извънредно сложни за разкриване заради естествено шумната среда, породена от интензивния корабен трафик и офшорната активност. Те са способни да изстрелват торпеда и, което е по-важно, да слагат военноморски мини.
Експертите считат, че способността им да слагат мини съставлява максимален риск, защото даже дребен брой мини могат да нарушат корабните пътища за продължителни интервали. Разчистването на такива мини е муден и комплициран развой, който може дейно да блокира придвижването на кораби през пролива. Иран е прекарал десетилетия в проучване на географията на Персийския залив и образование на военноморския си личен състав в тези води, повишавайки успеваемостта на тези интервенции.
В допълнение към " Гадир ", Иран употребява няколко други класа подводници като тези от клас " Фатех ". Те тежат към 600 тона и са оборудвани със датчици, позволяващи им да оперират в дълбоки води, без да разкриват наличието си.
Иран има и съветски подводници клас " Кило ", които са по-мощни, само че по-малко подобаващи за плитките води на Персийския залив. Други подводници, в това число дребната " Наханг ", също бяха закупени от Русия през 90-те години на предишния век. Наред с тях Иран е създал профилирани подводни системи, като да вземем за пример плавателните средства за доставка " e-Ghavasi " и " Al-Sabehat ". Те са предопределени за секрети интервенции, позволявайки на военноморските командоси да извършват задачи като полагане на мини в плитки крайбрежни води.
Военноморската тактика на Иран също разчита в огромна степен на бързодействащи кораби, ръководени от Революционната армия. Тези лодки са проектирани за тактичност на роене, което им разрешава да надделяват по-големи кораби в лимитирани води.
Разузнаването на Съединени американски щати: Иран е почнал да минира Ормузкия проток
Ескалация на войната за петрола от Близкия изток
Флотилията включва по-модерни платформи като лодките от клас Zulfaghar, които са оборудвани със системи за противовъздушна защита и съставляват едни от най-способните бързодействащи кораби на Иран. Иран е създал и неконвенционални платформи като Bavar-2, " летяща лодка ", която може да се издигне леко над водната повърхнина, увеличавайки скоростта си, като в същото време понижава радара си.
Основна дълготрайна опасност идва от противокорабните ракетни системи на Иран, които са ситуирани по крайбрежието му. Те включват ракети с дребен обхват, способни да насочват офанзиви към близки кораби, както и крилати и балистични ракети с по-голям обхват, които могат да поразяват кораби през Ормузкия пролив и оттатък него. Много от тези системи са мобилни, инсталирани на камиони или скрити в тунели и бункери, което ги прави сложни за локализиране и ориентиране посредством стандартни въздушни удари.
Ракети с дребен обхват, като да вземем за пример " Ковсар " и " Наср-1 ", са способни да насочват офанзиви към кораби, настоящи покрай брега. За по-дълги дистанции Иран е създал крилати ракети, които могат да поразяват цели през Ормузкия пролив и в Оманския залив. Крилатата ракета " Абу Махди " доста уголемява този обхват, като се оповестява, че е способна да поразява цели на разстояние до 1000 километра.
Освен това, Иран е създал противокорабни балистични ракети като " Залив " и " Ормуз-2 ", предопределени да поразяват движещи се плавателни съдове, употребявайки сателитно ориентиране .
Военни специалисти считат, че най-ефективният инструмент на Иран може да е неговият богат боеприпас от военноморски мини. Те включват контактни мини, които експлодират при удар, магнитни мини, които откриват корпуса на кораба, акустични мини, задействани от шума на витлото, и мини под налягане, които реагират на придвижването на водата.
Някои усъвършенствани разновидности са предопределени да се насочат особено към огромни търговски кораби. Дори лимитираното разполагане на такива мини може да спре морския трафик и да отнеме седмици за премахване, което ще окаже съществено въздействие върху международната търговия.
Докато американските сили не престават да се насочват към забележими закани, подводното измерение на спора остава доста предизвикателство. Подводниците и мините са доста по-трудни за разкриване и обезвреждане, което дава на Иран опцията да нарушава световните корабни направления, без да взе участие в директни огромни военноморски борби.
Обновена Съединени американски щати унищожили 16 ирански минни кораба покрай Ормузкия пролив
Контейнеровоз е бил ударен покрай крайбрежията на ОАЕ
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ