НС отряза ДПС ранените при протести да са репресирани
С промените се оферираше допълнение на категориите лица, които се смятат за политически и цивилен оправдани, като в обсега на закона да попаднат и хората, потърпевши от огнестрелни пострадвания при мирни митинги против репресивни управнически политики на комунистическия режим.
Те обаче бяха отхвърлени с 23 гласа "за ", 99 "против " и 32 "въздържали се ".
В мненията на Министерството на финансите и Министерството на труда и обществената политика се показва, че въвеждането на нова категория репресирани не е задоволително стимулирано и общо е обрисуван кръгът на лицата, които следва да имат право на еднократно обезщетение и добавка към пенсията.
Предложението компенсациите или добавките към пенсиите да се изплащат и на наследниците на потърпевшите лица е в несъгласие с правилата на държавното публично обезпечаване и настоящото законодателство, декларират още от министерствата.
Оттам показват също, че липсват финансови планове за нужните средства за осъществяване на предлаганите нови разпореждания.
Павел Шопов от "Обединени патриоти " разяснява, че средства надали ще се намерят, само че въпросът е в политическия акт.
"Целта е още веднъж на нас, българите, да ни се насади възприятие за виновност и да се оправдаваме какво се е случило през 1972-ра, 1980-та, 1985-та година (става дума за митингите на турското население преди и по време на Възродителния развой - б.р.). Целта е Движение за права и свободи още веднъж да потвърди на своя политически електорат, че го има на политическата сцена, пази правата им и може да изрекетира българското общество ", сподели той и прикани всички партии да кажат "не " на този "етнически рекет ".
Йордан Цонев от Движение за права и свободи обаче отвърна, че репресиите на тоталитарния режим засягат освен българските турци, а целия български народ.
"В обсега на законопроекта могат да попаднат и протестиращи през 1989-та година в градинката на "Кристал " , означи той.
Цонев прикани да не се подхожда с предубеждения, а да се подходи с християнско състрадание към потърпевшите от тоталитарния режим. Той уточни, че репресията е потвърдена от историята и има хора, които са претърпели и морални, и физически вреди.
Колегата му Хайри Садъков разяснява, че това е последната фокус група, която не е попаднала в границите на този закон.
"Тези хора в оня миг са отстоявали права, които са в основата на демокрацията през днешния ден ", означи той.
Председателят на парламентарната комисия по вероизповеданията и правата на индивида - Красимир Велчев от ГЕРБ, пък съобщи, че са срещу, тъй като:
"Тези хора са търсели своите права и основно са протестирали срещу практиките на тоталитарния режим. Обществото не е не запомнило дейните борци и привилегиите и пенсиите, които получаваха, в този момент връщаме тези практики посредством хората, които стачкуваха против тях ".
Велчев видя и опит Движение за права и свободи "пак да насъсква " електората си, само че, по думите му, хората не са не запомнили "целувката на Орлов мост (между Лютви Местан и Сергей Станишев - б.р).
Те обаче бяха отхвърлени с 23 гласа "за ", 99 "против " и 32 "въздържали се ".
В мненията на Министерството на финансите и Министерството на труда и обществената политика се показва, че въвеждането на нова категория репресирани не е задоволително стимулирано и общо е обрисуван кръгът на лицата, които следва да имат право на еднократно обезщетение и добавка към пенсията.
Предложението компенсациите или добавките към пенсиите да се изплащат и на наследниците на потърпевшите лица е в несъгласие с правилата на държавното публично обезпечаване и настоящото законодателство, декларират още от министерствата.
Оттам показват също, че липсват финансови планове за нужните средства за осъществяване на предлаганите нови разпореждания.
Павел Шопов от "Обединени патриоти " разяснява, че средства надали ще се намерят, само че въпросът е в политическия акт.
"Целта е още веднъж на нас, българите, да ни се насади възприятие за виновност и да се оправдаваме какво се е случило през 1972-ра, 1980-та, 1985-та година (става дума за митингите на турското население преди и по време на Възродителния развой - б.р.). Целта е Движение за права и свободи още веднъж да потвърди на своя политически електорат, че го има на политическата сцена, пази правата им и може да изрекетира българското общество ", сподели той и прикани всички партии да кажат "не " на този "етнически рекет ".
Йордан Цонев от Движение за права и свободи обаче отвърна, че репресиите на тоталитарния режим засягат освен българските турци, а целия български народ.
"В обсега на законопроекта могат да попаднат и протестиращи през 1989-та година в градинката на "Кристал " , означи той.
Цонев прикани да не се подхожда с предубеждения, а да се подходи с християнско състрадание към потърпевшите от тоталитарния режим. Той уточни, че репресията е потвърдена от историята и има хора, които са претърпели и морални, и физически вреди.
Колегата му Хайри Садъков разяснява, че това е последната фокус група, която не е попаднала в границите на този закон.
"Тези хора в оня миг са отстоявали права, които са в основата на демокрацията през днешния ден ", означи той.
Председателят на парламентарната комисия по вероизповеданията и правата на индивида - Красимир Велчев от ГЕРБ, пък съобщи, че са срещу, тъй като:
"Тези хора са търсели своите права и основно са протестирали срещу практиките на тоталитарния режим. Обществото не е не запомнило дейните борци и привилегиите и пенсиите, които получаваха, в този момент връщаме тези практики посредством хората, които стачкуваха против тях ".
Велчев видя и опит Движение за права и свободи "пак да насъсква " електората си, само че, по думите му, хората не са не запомнили "целувката на Орлов мост (между Лютви Местан и Сергей Станишев - б.р).
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ