Патриарх Неофит: Над четири десетилетия Максим направляваше уверено църковния кораб
" С откровена горест, само че и с неизменима религия в Спасителя и непоколебимо очакване на възкресението и безконечния живот, означаваме през днешния ден десетата година от земната ни разлъка с приснопаметния наш предходник - Светейшия български патриарх и Софийски митрополит Максим
Връщаме се обратно в спомените си за него и за всичко това, което той направи за светата ни Църква през дългите години на своето архиерейско служение, и благодарим на Бога, задето в негово лице ни беше дарувал подобен архипастир - заслужен наследник на своя народ, лоялен на Христа и Неговата света Църква и предан до дъно на своето жертвено служение! ", споделя в обръщението си патриарх Неофит.
Той отбелязва в него, че в този ден спомените ни връщат надалеч обратно във времето, когато с наслада научихме вестта за решението на Патриаршеския изборен събор от лятото на 1971 година за избора му като предстоятел на Православната ни черква.
" Многолетното и доброплодно негово патриаршеско служение, изпълнено с дълбока и откровена наслада в Господа (срв. Фил. 4:4), само че и с доста компликации и неимоверни тествания, потвърди, че този избор не е бил инцидентен - бил е верен! В продължение на повече от четири десетилетия, с голяма обич и самообладание, със забележителна архипастирска разсъдливост и непроменяемо очакване в Пастиреначалника Христа, той направляваше решително църковния транспортен съд в разнообразни публични и политически условия, и съумя да запази поверената му свише света Българска православна черква без " леке, или недостатък, или нещо сходно, само че... света и непорочна " (Еф. 5:27) - такава, каквато желае да я вижда Сам нейният възвишен Глава: Господ и Спасител наш Иисус Христос ", показва Негово Светейшество.
" Свидетелство за високите достолепия и престижа на приснопаметния наш отец и патриарх Максим беше както любовта, на която той се радваше измежду своето паство и в средите на духовенството на светата ни Църква, по този начин и голямото почитание към него от страна на неговите събратя - Първойерарсите на всички канонични Православни църкви по целия свят. За всички тях той беше обичан брат и съслужител, пример за безрезервно архипастирско служение и образец за подражателство, а по тази причина и неговото отшествие беше загуба освен за нас, неговите обични рожби, само че и за Светото православие ", акцентира патриарх Неофит.
Той отбелязва, че в този момент, когато той (патриарх Максим) към този момент не е измежду нас, остава споменът за положителния архипастир и благодарността, че сме имали опцията да поддържаме връзка с него и да черпим от неизчерпаемата му мъдрост и доброта. Остават и отговорността ни пред неговата светла памет и дългът ни да следваме образеца му, като се ръководим праволинейно от оставения ни от него пример за служение в Църквата Христова, от неговия завет към нас - да ценим и свято да пазим нейната светост и единение. Единство, което той съумя да удържи и запази поради Христа, Комуто правилно служеше, и за нас, и нашето бъдеще, в изискванията на неприязън и невиждан напън, с цената на доста скърби и обиди, гонения и терзания от най-различен темперамент.
" Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им " (Евр. 13:7), по този начин поучава в античните дни Апостолът на народите и този апел резервира императивния си темперамент и своята новост и през днешния ден. Приснопаметният патриарх Максим беше същински ментор на всички нас в Божия път и в Божията истина, "... безупречен служащ, който правилно преподава словото на истината " (2 Тим. 2:15).
Затова и наш заветен дълг е в действителност да пазим в Църквата паметта за него и всеки път да имаме пред очи неговия заслужен живот - живот, напълно предан на Христа и Неговата света Църква, и да подражаваме на вярата му.
Във всяка сложна обстановка, при всяко съмнение и прелъщение да изпитваме съвестта си, да търсим това, което е същински значимото за църковния живот, и да постъпваме по този начин, както той би постъпил, в случай че беше измежду нас през днешния ден. А най-вече от всичко: да не се поддаваме на духа на разединението, тъй като този дух е противоположен на Христа и на Църквата, която е " единение на вярата и на познаването Сина Божий ", посредством което само се доближава и до " цялостната възраст на Христовото съвършенство " (Еф. 4:13), показва Негово Светейшество.
" Помнейки огромната обич на патриарх Максим към повереното му от Бога паство, ние имаме вяра и знаем, че той и в този момент не престава да се моли и да се застъпва пред небесния трон за Православната ни черква и за всекиго от нас, и да изпросва от Всемилостивия и Всещедър Бог Неговата плодородна помощ и поддръжка за православния ни български жанр, който дядо Максим отечески обичаше и на който отдаде целия си земен живот.
Божията обич, насладата в Господа, светлината и блаженството в Царството Божие да бъдат с приснопаметния наш отец Максим, патриарх български, във безконечните епохи! Вечна и блажена да пребъде паметта му! ", насочва благослов патриарх Неофит.
Българската православна черква - Българска патриаршия отбелязва през днешния ден 10 години от кончината на българския патриарх Максим (1914-2012 г.), напомня Българска телеграфна агенция.
На 4 юли 1971 година Църковно-народният патриаршески изборен събор в София с единогласие прогласява митрополит Максим за патриарх на Българската православна черква и за Софийски митрополит. На интронизацията му участват глави и представители на всички поместни православни църкви. Патриарх Максим е отпред на БПЦ от 4 юли 1971 година до своята кончина - на 6 ноември 2012 година
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Връщаме се обратно в спомените си за него и за всичко това, което той направи за светата ни Църква през дългите години на своето архиерейско служение, и благодарим на Бога, задето в негово лице ни беше дарувал подобен архипастир - заслужен наследник на своя народ, лоялен на Христа и Неговата света Църква и предан до дъно на своето жертвено служение! ", споделя в обръщението си патриарх Неофит.
Той отбелязва в него, че в този ден спомените ни връщат надалеч обратно във времето, когато с наслада научихме вестта за решението на Патриаршеския изборен събор от лятото на 1971 година за избора му като предстоятел на Православната ни черква.
" Многолетното и доброплодно негово патриаршеско служение, изпълнено с дълбока и откровена наслада в Господа (срв. Фил. 4:4), само че и с доста компликации и неимоверни тествания, потвърди, че този избор не е бил инцидентен - бил е верен! В продължение на повече от четири десетилетия, с голяма обич и самообладание, със забележителна архипастирска разсъдливост и непроменяемо очакване в Пастиреначалника Христа, той направляваше решително църковния транспортен съд в разнообразни публични и политически условия, и съумя да запази поверената му свише света Българска православна черква без " леке, или недостатък, или нещо сходно, само че... света и непорочна " (Еф. 5:27) - такава, каквато желае да я вижда Сам нейният възвишен Глава: Господ и Спасител наш Иисус Христос ", показва Негово Светейшество.
" Свидетелство за високите достолепия и престижа на приснопаметния наш отец и патриарх Максим беше както любовта, на която той се радваше измежду своето паство и в средите на духовенството на светата ни Църква, по този начин и голямото почитание към него от страна на неговите събратя - Първойерарсите на всички канонични Православни църкви по целия свят. За всички тях той беше обичан брат и съслужител, пример за безрезервно архипастирско служение и образец за подражателство, а по тази причина и неговото отшествие беше загуба освен за нас, неговите обични рожби, само че и за Светото православие ", акцентира патриарх Неофит.
Той отбелязва, че в този момент, когато той (патриарх Максим) към този момент не е измежду нас, остава споменът за положителния архипастир и благодарността, че сме имали опцията да поддържаме връзка с него и да черпим от неизчерпаемата му мъдрост и доброта. Остават и отговорността ни пред неговата светла памет и дългът ни да следваме образеца му, като се ръководим праволинейно от оставения ни от него пример за служение в Църквата Христова, от неговия завет към нас - да ценим и свято да пазим нейната светост и единение. Единство, което той съумя да удържи и запази поради Христа, Комуто правилно служеше, и за нас, и нашето бъдеще, в изискванията на неприязън и невиждан напън, с цената на доста скърби и обиди, гонения и терзания от най-различен темперамент.
" Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им " (Евр. 13:7), по този начин поучава в античните дни Апостолът на народите и този апел резервира императивния си темперамент и своята новост и през днешния ден. Приснопаметният патриарх Максим беше същински ментор на всички нас в Божия път и в Божията истина, "... безупречен служащ, който правилно преподава словото на истината " (2 Тим. 2:15).
Затова и наш заветен дълг е в действителност да пазим в Църквата паметта за него и всеки път да имаме пред очи неговия заслужен живот - живот, напълно предан на Христа и Неговата света Църква, и да подражаваме на вярата му.
Във всяка сложна обстановка, при всяко съмнение и прелъщение да изпитваме съвестта си, да търсим това, което е същински значимото за църковния живот, и да постъпваме по този начин, както той би постъпил, в случай че беше измежду нас през днешния ден. А най-вече от всичко: да не се поддаваме на духа на разединението, тъй като този дух е противоположен на Христа и на Църквата, която е " единение на вярата и на познаването Сина Божий ", посредством което само се доближава и до " цялостната възраст на Христовото съвършенство " (Еф. 4:13), показва Негово Светейшество.
" Помнейки огромната обич на патриарх Максим към повереното му от Бога паство, ние имаме вяра и знаем, че той и в този момент не престава да се моли и да се застъпва пред небесния трон за Православната ни черква и за всекиго от нас, и да изпросва от Всемилостивия и Всещедър Бог Неговата плодородна помощ и поддръжка за православния ни български жанр, който дядо Максим отечески обичаше и на който отдаде целия си земен живот.
Божията обич, насладата в Господа, светлината и блаженството в Царството Божие да бъдат с приснопаметния наш отец Максим, патриарх български, във безконечните епохи! Вечна и блажена да пребъде паметта му! ", насочва благослов патриарх Неофит.
Българската православна черква - Българска патриаршия отбелязва през днешния ден 10 години от кончината на българския патриарх Максим (1914-2012 г.), напомня Българска телеграфна агенция.
На 4 юли 1971 година Църковно-народният патриаршески изборен събор в София с единогласие прогласява митрополит Максим за патриарх на Българската православна черква и за Софийски митрополит. На интронизацията му участват глави и представители на всички поместни православни църкви. Патриарх Максим е отпред на БПЦ от 4 юли 1971 година до своята кончина - на 6 ноември 2012 година
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ