С Игор се срещнах преди около четири месеца в София.

С Игор се срещнах преди към четири месеца в София. Той е украинец от Мариупол, само че от 16-годишен живее при майка си в Москва. Когато в края на февруари тази година Русия атакува Украйна, Игор взема решение да избяга в България. Защото съгласно него Русия е " страна от романите на Оруел ", в която няма цивилен права. Той споделя, че една част от обществото там " се опасява от репресии и в никакъв случай няма да се изправи против войната на Русия в Украйна. По-голямата част от хората обаче има вяра сляпо на пропагандата на съветските медии и поддържа по този начин наречената специфична интервенция. "

Ужасът на границата

През август Игор отпътува за Москва, с цел да докара и приятелката си в България. Когато се върнаха в София, се видяхме още веднъж. Попитах го по какъв начин е било пътуването. Той стартира описа си по този начин: " На път за Москва, на турската граница служителят, щом видя украинския ми паспорт, ми сподели да се отместя от опашката и да изчакам. След малко пристигнаха трима от ФСБ. Заведоха ме в една дребна стая - три на три метра и ми споделиха да съблека всичките си облекла. Бях шокиран, само че изпълних заповедта им, тъй като няма по какъв начин да се противиш на такива хора. Първо започнаха да снимат татуировките ми една по една, търсеха нацистки или рунически знаци. Като не откриха такива, ме изправиха до една стена и ме снимаха в анфас и профил с номер, който държах в ръце - като пандизчия. Нищо не ми обясняваха, единствено издаваха заповеди. В този миг си помислих, че с мен е свършено. Единият от ФСБ взе телефона ми и стартира да ревизира цялата ми преписка в обществените мрежи. После ме попита за какво през последните месеци съм следвал украински канали в " Телеграм " и " Тик Ток ". А аз ги бях изтрил още като потеглих от България, тъй като знам, че ще създадат такава инспекция. Казах им, че не съм имал такива приложения на телефона си. Той обаче беше сигурен. Погледна ме смразяващо и отвърна, че при последния ми арест в Москва ми били конфигурирали нещо в телефона, което следи всички приложения, които смъквам и употребявам. "

Игор отрекъл. А след това почнал разпитът. " Започнаха да ме разпитват - по този начин, както си бях гол. Въпросите им са поредни, на пръв взор почтени, само че питат по няколко пъти едно и също нещо с разнообразни думи. Човек би трябвало доста да внимава какво дава отговор, тъй като могат да се заловен за всяка дума и да я изопачат дотам, че да те изкарат отговорен за нещо. Разпитваха ме за мои другари в Украйна, дали подкрепям връзка с тях, от кой момент не сме общували, за какво са ми другари. Казах им, че не подкрепям връзка с никого в Украйна. Въпреки това започнаха да ме питат какво знам за бойните дейности на територията на Украйна - къде са ситуирани украинските оръжейни хранилища, с какво оръжие разполагат украинските войски, каква е тактиката им. Казах им, че няма от кое място да знам такива неща, само че те не преставаха да питат едно и също. Много е ужасно да гледаш провесен над главата си човек с безизразно лице и очи и да чуваш опасност във всеки въпрос, който ти задава. "

" Бях унищожен. Бях изплашен. "

Попитали Игор и за какво отива в Москва. Той обяснил, че майка му живее там и се връща при нея. След къса информация те му отвърнали, че знаят коя е майка му, какво работи и къде живее в Москва. Знаели и за баба му, която е напуснала Мариупол, след началото на " специфичната интервенция ". Съобщили му и че са наясно в какви шествия е взел участие и че е задържан два пъти, както и какво е учил в Москва и кои са приятелите му там. Пуснали Игор да премине границата след няколко часа разпит.

" Бях унищожен, изплашен, мислех си, че ми се е разминало на косъм. Защото те могат да изфабрикуват против теб всякакво обвиняване и нищо не можеш да направиш. Просто ще те арестуват, ще те пратят някъде и край. "

Когато идва в Москва, Игор е шокиран от гледките по улиците: на всеки дирек за улично осветяване и по голям брой здания имало надписи със злокобното " Z " - при започване на лозунги от вида на: " Zа успеха на специфичната интервенция " или " Zа положителното бъдеще на Русия ".

Когато потеглят към България, Игор и приятелката му вземат решение да минат през Латвия. " Пътят ни мина през Санкт Петербург. Там пропагандата е още по-страшна ", споделя Игор и прибавя: " Такива плакати със " Z " са разлепени на всички места, висят като дълги флагове от прозорците на жилищните блокове и административните здания - тъкмо както съм виждал по филмите за нацистка Германия. Агитацията е на всички места и всички са уверени в правотата на Путин. "

" Могат да създадат каквото си изискат с живота ни "

Игор не знае по какъв начин ще продължи животът му в България, нито дали с приятелката му ще съумеят да се приспособяват в страната. Изплашен е от всичко, което му се е случило по пътя към Русия. Най-много се опасява за майка си и баба си, които живеят в Москва, " тъй като управляващите знаят всичко за нас ". " Ако решат, че по някакъв метод сме врагове, могат да създадат каквото си изискат с живота ни. Ние сме в техните ръце. "

Автор: Николета Атанасова