С идването си на сегашните български територии, водените от Аспарух

С идването си на сегашните български територии, водените от Аспарух далечни наши предшественици донесли забавната си материална и духовна просвета. Сред забележителните им постижения са медицинските (и ветеринарни) знания.

Като постоянно воюващ конен народ, който имал и установен, и номадски метод на живот, прабългарите познавали до съвършенство човешката и животинска анатомия, както и най-разпространените болести и методите за справяне с тях. Имали верни схващания по отношение на диетата, хигиената и други способи на предварителна защита на необятен кръг заразни и незаразни болести.

Може би част от информацията, която ще срещнете по-долу ще ви озадачи, само че такива са археологическите и исторически доказателства, тъй че не ни остава нищо друго, с изключение на да се отнесем с възходящо почитание към мъдростта на прародителите си.

1. Анатомични дадености

Скелетните остатъци на хора, заровени на територията на Плиска и покрайнините ѝ демонстрират, че прабългарите са били хармонично развити физически и надлежно – издръжливи, работоспособни и боеспособни. Според откривателя В. Бешевлиев те били едри, добре поставени, с верни лица и телесни пропорции. Кожата им била мургава, а косите – тъмни.

2. Диета

Заслуга за положителното им физическо положение имал методът на хранене. Употребявали нетлъсто месо, мляко и млечни творби (включително алкохолни – производни на ферментиралото кобилешко мляко – кумис и др). За храна по време на своите походи приготвяли сушено конско месо. Идеалът за ядивните коне бил следният – когато се варяло конско месо за курбан, на повърхността на огромния котел, в който се побирало цялото заклано и транжирано животно, трябвало да се обособи единствено едно кръгче лой, не по-голямо от монета.

3. Физическа хигиена

Градоустройството в старите български територии (градовете Булгар, Сувар, Жукотин, Биляр и други във Волжско-Камска България), както и в Плиска и Преслав е било на висота – селищата били благоустроени и водоснабдени. Имало глинени водопроводи за чиста вода и канали за отпадната, бани, отоплителни системи с гореща вода в постройките, даже фонтани и басейни. По време на поход прабългарите употребявали бани-шатри, със сгъваеми кожени вани. Явно миенето и цялостното къпане били всекидневна процедура. Затова се наложило папа Николай I да отговори на един от въпросите на българския държател Борис I (зададени при подготовката на покръстването на българите), че за християнина е неразрешено да се къпе в сряда и петък.

4. Психологическа хигиена

Не по-маловажна от грижата за тялото на прабългарина била грижата за душата. Схващането, че индивидът се състои от материално тяло и да го назовем „ етерно “ такова било необятно публикувано. Жреческото съсловие имало грижата да оказва помощ при случаи, изразяващи се в разнообразни чувства за дискомфорт, при които човек е физически здрав, само че се усеща зле. От прабългарските си предшественици сме запазили техниките и словесните формули за битка с по този начин наречените урочасвания, повреди от зли очи и така нататък В някои от ритуалите се употребила пречистващата мощ на водата и огъня, познати през днешния ден под названието „ гасене на въглен “. За предотвратяване от „ неприятни очи “ и „ неприятни мисли “ прабългарите носели, приготвени от жреците защитни муски от зъби на мечка, вълк, лисица и други Информация за това получаваме от отговор № 79 на папа Николай I.

5. Лечение с минерали

Силна била вярата на прабългарите в мистичната мощ на минералите. В отговор № 62 на папа Николай I се загатва за камък, който лекува. Една от хипотезите е, че става въпрос за скалния масив при Мадара, където имало набожен комплекс или за каменните формирания при настоящето с. Калугерица. А етнографът Цани Гинчев, при свои теренни изследвания се е натъкнал на непокътната още от древността процедура, на заболели от анемия или пациенти с кръвоизлив да се дава за пиянство разперен във вода или вино някакъв червен камък. Вероятно става въпрос за алена глина (или хума) – Argilla rubra, която е доста богата на желязо и стипца.

6. Лечение с билки

Доброто познаване на билките и методите на добиване на дейните им съставки било доста значимо за здравето на прабългарите в спокойно и военно време. Те носели изсушените растения в кожени кесии по време на походите си (мирни преходи или военни набези) и благодарение на водата и лагерния огън приготвяли лечебни отвари, а смесвайки лой и стрити билки правели разнообразни мехлеми. На особена респект във военно време бил белият равнец – употребен и до момента като дейно средство срещу вътрешни и външни кръвоизливи. По-сложните предписания и набирането на специфичните им съставки пък били задача на лечителя, който помагал при по-редки и сложни случаи.

7. Упойки

При култивиране на рани и по-сложни хирургически вмешателства прабългарските лечители употребявали деликатно дозирани извлеци на мак, коноп, зърнеш, идеал, мандрагора и други растения. Историческите извори загатват и за потреблението на алкохола като анестезиращо средство.

8. Хирургически интервенции

Раните по тялото на воина били почиствани (промивани или обгаряни) и превързвани, а счупванията – намествани и обездвижвани. Скелетните остатъци от Плиска и Преслав демонстрират, че в множеството случаи здравната интервенция е била сполучлива. Интерес съставляват интервенциите върху главата – на череп от Ловешкия некропол (от VIII-IX в.) е открита трепанация, направена приживе и приключила с излекуване. За задачата било употребявано длето, нож (вероятно нагорещен) и други принадлежности. Освен този употребен при контузии с нараснало вътречерепно налягане способ има документирани и находки със алегорични трепанации (без продупчване на вътрешната черепна пластина), които били част от магично-лечебната процедура. С тях евентуално са лекувани разнообразни типове парализи.

9. Обгаряне

Прабългарите донесли на Балканския полуостров практиката на лечебното обгаряне (мокса), прилагана и до момента в източните култури. Тя съставлява запалване на дребни топчици (приготвени от натопена в лой вълна или корени от тръстика), върху разнообразни енергетични точки от тялото. Те засилили вътрешната сила и я пренасочвали към болния орган.

10. Магия

За нас може и да звучи несериозно, само че за античните българи магическите знания и мощност на предводителя, който бил и висш сановник и врач, били от огромно значение. Магията за неуязвимост на войската евентуално успокоявала и стимулирала воините преди багра. А други типове магия сваляла напрежението и заличавала ужасните мемоари от сражението. Знае се, че българския хан Паган (767-768 г.) бил всесилен шаман, а съгласно архиепископа на Кремона Лиудпранд, движимост в магическата процедура бил и Боян – синът на Симеон (893-927 г.).