С идването на септември лятото вече залязва, но това си

...
С идването на септември лятото вече залязва, но това си
Коментари Харесай

Кончето и Юмрука вдигат най-много адреналина на туристите СН...

С идването на септември лятото към този момент залязва, само че това си остава един от най-подходящите моменти човек да хване гората. И да щурмува родните върхове, всеки съгласно опциите си. Лятната планина обаче крие не по-малко опасности от зимната. Причина за  случаите е подценяване на заплахите и надценяване на личните сили.     

Има места в българските планини, които са си спечелили неприятна популярност като изключително рискови, даже през лятото. Те са труднодостъпни, отдалечени, сложни за превъзмогване, плашещи окото със стръмнини и пропасти. Ако обаче сте добре готови и рационални, няма проблем да бъдат преодолени.



Страховити митове се носят за Кончето в Пирин -  стеснен скален борд на пиринското било на височина 2810 м.  

Заема най-ниската и тясна част от карстовия борд сред върховете Бански Суходол и Кутело. Дължината на ръба е към 400 м, като тук-там широчината му доближава до 50 сантиметра. Дори смелчаци изпадат в суматоха пред зеещите пропасти от двете страни. Североизточните скатове на Кончето са съвсем отвесни 500-метрови стени към циркуса Бански Суходол, а югозападните се спускат под надолнище от 70 градуса към долината на Влахинска река. 

При хубаво време и засилено внимание няма проблем да се мине по ръба, обезопасен със стоманено въже. Но в случай че се спусне мъгла, а това става постоянно, нещата могат да добият трагичен поврат. При спешна обстановка избавителен вид е близкият неотдавна осъвременен подслон. 



На Кончето преди години претърпях една от най-критичните си планинарски обстановки. Със запалена туристка се озовахме на ръба с 8-годишния наследник. Тръгнахме в слънце, само че ненадейно падна мъгла и заваля. Отвесната канара стана като пързалка. За да се укрепи суматохата, спътникът ни немец си изпусна професионалния фотоапарат. При разпадането си на части чудото на техниката произвеждаше ужасяващ звук. Спасиха ни планинарският опит и самообладанието. Но повече от час бедствахме на ръба, преди да успеем да се спуснем на избавителната пътека надолу към Казаните.

Макар да не е най-високата българска планина, Балканът крие най-вече рискове. Въпреки че е висок едвам 2376 м, връх Ботев се счита за най-рисковото място по българските планини. Това е и мястото с най-вече произшествия, в това число с съдбовен край и през лятото.

Причина за това старопланинският отличник да се окичи с купата „ Българският Еверест “, са честите мъгли и внезапната смяна на времето. Това е мястото с минимум ясни дни в годината. Времето се скапва за секунди и бурите взимат всяка година жертви. Ураганни ветрове смъкнаха по-ниската, 80-метрова кула на ретранслаторната станция. В момента над Ботев стърчи единствено една, 100-метрова, кула, която се вижда от километри.

От Юмрука, както галено го назовават калоферци, се открива величествена 360-градусова гледка, само че цената да я видиш от време на време е прекомерно висока.

Плоча на западния скат на Ботев припомня за огромната покруса  от  1962 година Ямболска група възпитаници и учители потеглят към върха. Познават региона, времето сякаш е ясно, само че ненадейно мръква. Рязко рухване на температурата и дъжд паникьосват групата.  

Късно през нощта лидерът Янко, шеф на учебното заведение,  дошъл в станцията и се развикал: " Децата умират! ".

Спасителна група ги намерила полузамръзнали по скатовете. Три деца и преподавател умират.



При това Ботев е връх, към който лек и къс път няма. От местността Паниците над Калофер до хижа " Рай " се стига за 4-5 часа. Оттам нагоре по Тарзанската пътека до върха при положително време през лятото се стига за 2-3 часа.

Неслучайно минаването по пътеката, обезопасена със стоманено въже,  е всекидневен тест за планинари - тук-там по нея в действителност безусловно висиш над зъберите, от които пада 125-метровият водопад Райското пръскало, най-високият у нас.  Пътеката носи името на метеоролога Тодор Божков с прякор Тарзан, който я прокарва през 1944 година, но по-късно умира навръх нея.    

Точно на тази пътека, която съм минавала десетки пъти, едвам не загинах в едно късно лято преди десетина години. Бях сама, смятах, че бързо ще мина върха и ще се спусна към подслон " Ботев " под западния скат на върха. Още при започване на пътеката вятърът се ускори, безусловно ме отвяваше към Джендема. 
Гъста мъгла като кисело мляко ме хвана в капан


Но нямах избор, продължих самоуверено напред. След чешмата наклонът става огромен, а силите ми бяха на изчерпване. Беше като във филм на ужасите - стисках следващия прът от зимната маркировка, до момента в който съумея да видя идващия на 50-ина метра. С последни старания на волята някак си успявах да преодолея неистовото предпочитание да си остана там и да заспя. Бях сама в пустошта, никой нямаше визия къде съм тъкмо. Изведнъж усетих смяна -  теренът се поизравни, стигах по-лесно идващите жалони. Когато се появих на вратата, дежурният метеоролог на върха ме взе за фантом. Дори не ми се скара - очевидно съм изглеждала като възкръснала от оня свят. Спасиха ме инатът и шансът. Оцелях на косъм, с обеца на ухото - в никакъв случай самичък в планината.

Първенецът на Балканите Мусала, 2925 м,  е относително леснодостъпен с кабинковия въжен превоз до Ястребец. Но това не трябва да ни заблуждава -  върхът може да се окаже изненадващо неприятелски при внезапна смяна на времето и мощен вятър. В подобен случай е най-разумно да се изчака на подслон " Ледено езеро " в подножието на върха. И никога да не се подхваща траверс по тесния борд Трионите сред върховете Голяма и Малка Мусала.  Не бива да се разчита и на заслон в метеорологичната станция на върха. Някога в нея имаше туристическа стая за спешни случаи, само че режимът на достъп към този момент е извънредно непоколебим.

Драконовските ограничения бяха наложени, откакто опитният метеоролог Огнян Филимонов почина в скалите под Трионите над " Ледено езеро " през 2016 г.  Явно даже алпинист, който познава региона като петте си пръста, може да допусне неточност, освен това в устойчиво време. След случая управлението на Национален институт по метеорология и хидрология реши да затвори станцията на върха, само че сериозният публичен отпор предотврати тази недомислица. В момента станцията е недостъпна за външни лица, само че най-малко продължава да работи.

Стръмните скалисти скатове на рилския красавец Мальовица са предизвикателство и в слънчево време, само че при дъжд са същински вид на съветска рулетка.  На билото над Еленино езеро има каменни закрития, където може да се организира  спонтанен бивак. Ако времето се утежни, когато сте още долу, към Втора тераса с камъка с плочи на починали алпинисти, най-разумното е да се спуснете бързо към хижа " Мальовица " или да дадете газ към алпийския подслон " Гранитна вода " по синята маркировка вляво през реката. 

В планината всеки би трябвало да е подготвен за сложни обстановки, в които да разчита на силите и волята си. Подценяването на рисковете в това сурово царство и надценяването на личните сили може да се окаже съдбовна композиция.

За страдание, сме една от дребното страни в Европа, където на познания по планинарство не е отдаден нито един час в учебно заведение.
С Купена смешка не бива 
Любимо предизвикателство за планинари сървайвъри е траверсът  от връх Ботев до хижа " Добрила " по билото на Балкана, част от прехода Ком - Емине. Минаването по 14-те километра по ръба сред Южна и Северна България се счита за самобитен туристически оскар. Преодоляват се внушителни върхове над зейнали пропасти  - Млечния чал, Жълтец, Костенурката, Кръстците.

Най-сериозното тестване по трасето е страховитата пирамида на най-красивия старопланински връх - Голям Купен. Плочите в памет на починали по скатовете му са красноречиво доказателство, че тук не е място за слабаци. Миналото лято по скатовете на върха умел екскурзиант и 11-годишната му щерка станаха жертва на гръмотевична стихия. 

До финала на конзола остава да се преодолее мощният тил на връх Амбарица, където съгласно легендата са били житните хамбари на Крали Марко. Тук през  1994 година се развихри една от най-големите нещастия в българските планини, лишила живота на 12 души.  
Източник: marica.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР