С идването на пролетта става време и за най-обичаната българска

С идването на пролетта става време и за най-обичаната българска традиция – да подаряваме и връзваме мартеници на 1 март. Обичаят не е единствено български, а съществува под някаква форма и в други балкански страни.

1. Не единствено българска традиция
Мартеницата е знак на пролетта, прочут освен в България, само че и в целия Балкански полуостров. В Румъния и Молдова е известна като " мърцишор ", а в Северна Македония - като " мартинка ". Сходни обичаи с червени и бели конци се срещат и в Албания, Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина.

2. Легендата за бяло-червения конец

Съществуват разнообразни митове за произхода на мартеницата. Най-популярната е обвързвана с хан Аспарух и гълъб, чийто бял конец се оцветил в кръвта от вражеска стрела. Според друга легенда, Баба Марта преде бяла нишка, само че пролива капка кръв върху нея, оцветявайки я в алено.

3. Баба Марта и Баба Докия
В България празникът е обвързван с Баба Марта, капризна бабичка, чиито настроения дефинират времето. В Румъния пък е позната Баба Докия, чиито девет кожуха символизират деветте дни на изменчиво време.

4. Нишка на времето
Според някои откриватели мартеницата е знак на нишката на времето, предена от Баба Докия. Вярва се, че усуканите бели и червени конци символизират преждата на живота, оформяна от богинята на ориста.

5. Подарък за здраве и благодат
Традицията е да си подаряваме мартеници на 1 март за здраве, благодат и шанс. Вярва се, че мартеницата защищава от уроки и зли сили.

6. Кога се смъква мартеницата?
В България най-разпространени са вярванията, че мартеницата се смъква, когато забележим щъркел, цъфнало дръвче или лястовица. В някои райони се счита, че мартеницата, носена на китката, би трябвало да се смъкна на цъфнало дръвче, а носена на врата – на щъркел.

7. Не единствено за хора
В предишното мартеници са носели основно дамите и девойките. В някои райони е имало традиция мартеници да се връзват и на животни, като плодни дървета, добитък и даже домашни любимци.

8. Разноцветни
В другите краища на България мартениците наподобяват друго. Родопските мартеници да вземем за пример са многоцветни, постоянно с Пижо и Пенда – мъжки и женски персонажи, символизиращи изобилие.

9. Призната от ЮНЕСКО
Мартеницата е част от международния лист на ЮНЕСКО за нематериално културно завещание от 2017 година, приета за неповторим български бит.

10. Никога не я хвърляйте
Според поверието, в случай че изхвърлите мартеницата си, ще изхвърлите и шанса си. Традицията е да се смъкна мартеницата, когато забележим щъркел, цъфнало дръвче или лястовица, и да се завърже на цъфнало дърво, с цел да се трансферира шансът на природата.