С идването на пролетта става време и за най-обичаната българска

Прострелян гълъб, мърцишор, Баба Докия: 10 любопитни факта за мартениците

С идването на пролетта става време и за най-обичаната българска традиция – да подаряваме и връзваме мартеници на 1 март. Обичаят не е единствено български, а съществува под някаква форма и в други балкански страни.

Ето 10 любопитни обстоятелството за мартениците и 1 март.

Легендата за мартениците

Съществуват няколко поверия за произхода на мартеницата и нейния бял и червен цвят. Най-популярната история се свързва с прабългарите и хан Аспарух.

Според поверието Аспарух изпратил гълъби с писма, с цел да заяви българската победа при борбата за Онгъла от VII век. Писмата били вързани с бял конец, само че един от гълъбите бил прострелян и връвчицата се оцветила в алено.

Според друго вярване Аспарух отпътувал в търсене на нови земи за българите, откакто хуните завзели териториите им и отвлекли сестра му Хуба. Той дошъл в днешна България и изпратил писмо до сестра си още веднъж с гълъб.

Хуба изпратила назад радостно писмо до Аспарух, само че гълъбът бил пронизан от вражеска стрела и конецът от бял станал червен. Ханът раздрал конеца и го вързал на ръцете на своите бойци.

Снимка: iStock

Балканска традиция

Мартеницата е присъщия за целия Балкански полуостров, само че е позната с разнообразни имена. Среща се и в Румъния и Молдова, където мартеницата се назовава „ мърцишор “.

С мартеници се закичват и в българските етнически територии, останали в рамките на прилежащите страни – Западните околности, Северна Македония (наричана мартинка), Северна Гърция (марти) и областите Голо Бърдо и Преспа в Албания (моняк). Като цяло мартеницата е позната на по-голямата част от популацията на Балканите, само че основно българите са съумели да я трансфорат в предмет с обредно-художествена стойност, който с годините добива все по-голямо значение, като се вписва в културния живот на страната.

Снимка: iStock

Коя е Баба Марта?

Само у нас празникът се свързва с съответен митологичен воин и това е Баба Марта. Подобно на Дядо Коледа и Великденският заек на Запад, Баба Марта е митологичният облик на пролетта – ядосана бабичка, която сменя настроенията си като времето.

Когато Баба Марта е ядосана, времето е навъсено. Когато Баба Марта е усмихната, слънцето се демонстрира и дърветата цъфтят.

Старицата символизира изменчивото време през месец март.

Снимка: iStock

А коя Баба Докия?

В Румъния еквивалентът на Баба Марта е Баба Докия. Според старите румънски традиции на 1 март не се работи, тъй като по този начин можем да ядосаме Баба Докия и да пристигна мразовито време и неприятен шанс.

Изключително значимо е мартеницата да се носи през първите девет дни от март, тъй като съгласно поверието Баба Докия изтупва деветте си кожуха един след различен.

Според откриватели мартеницата е нишка на времето, която Баба Докия преде, до момента в който се качва с овцете в планината през първите девет дни на месеца. Както орисниците, които предат нишката на живота на детето при раждането му, по този начин и Баба Докия преде нишката на годината напролет, когато стартира земеделската година и новият цикъл на природата.

Подаряваме ги на 1 март

Мартениците се подаряват в първия ден на месец март или първия месец от пролетта. По традиция бяло-червените конци се подаряват, не можем да си купим сами.

На този ден хората кичат околните си с мартеници за здраве и благодат.