Пролетна грешка №1 в грижата за кожата - време е да я забравим
С идването на пролетта и първите по-топли дни доста дами интуитивно протягат ръка към по-леките облекла и откриват повече кожа. А с това постоянно идва и чувството, че тенът е нужен – като естетично продължение на топлия сезон. Немалко хора не престават да имат вяра в необятно публикувания мит, че по този начин нареченият „ базов загар “ приготвя кожата за лятното слънце и предотвратява изгаряне. Според кожните лекари обаче това е освен неправилно, само че и евентуално рисково поверие.
Базов загар е термин, който разказва концепцията, че в случай че човек придобие лек загар (обикновено посредством следено излагане на слънце или солариум при започване на сезона), това ще го защищити от по-тежко изгаряне при по-интензивно слънчево облъчване по-късно.
„ Идеята, че тенът защищава кожата, е изцяло погрешна и може да бъде рискова “, споделя доктор Хали Макдоналд, сертифициран кожен лекар. Тя акцентира, че всеки загар, даже лек, е физиологичен отговор на към този момент настъпила щета. Потъмняването на кожата е резултат от увеличено произвеждане на меланин – естественият пигмент, който организмът синтезира в опит да се отбрани от ултравиолетовите лъчи.
Този механизъм обаче предлага минимална отбрана. Изчислено е, че тенът дава еквивалент на SPF 3 – в пъти под препоръчваното от експертите SPF 30 или повече, който е нужен за действителна ежедневна отбрана. Проблемът е, че хората постоянно подценяват това и възприемат потъмнялата кожа като знак за здраве, вместо за увреждане.
UV лъчението – както от естествена слънчева светлина, по този начин и от солариуми – е научно потвърдено канцерогенно. То поврежда ДНК-то на кожните кафези и усилва риска от рак на кожата, в това число меланом – една от най-агресивните форми на онкологично заболяване. Освен това UV лъчите форсират процесите на фотостареене – появяването на бръчки, хиперпигментации, загуба на разтегливост и сухота.
Само един натоварен безоблачен удар в детска или юношеска възраст удвоява риска от развиване на меланом по-късно в живота. А постоянната приложимост на солариум преди 30-годишна възраст усилва риска с до 75%.
Съвременната козметична промишленост предлага здравословни други възможности за реализиране на резултат „ целуната от слънцето “ кожа, без действително излагане на UV лъчи. Автобронзиращите артикули с DHA (дихидроксиацетон) краткотрайно оцветяват най-горния пласт на кожата посредством безвредна химична реакция. Те не проникват в дълбоките пластове и не провокират увреждане на клетъчно равнище.
Най-новите формули оферират естествен свършек без неприятна миризма и петна, като доста дами към този момент употребяват такива артикули като част от постоянната си козметична рутина, изключително напролет и лятото.
Най-честата неточност при грижа за кожата напролет и лятото е подценяването на облачните дни. До 80% от UV лъчите доближават повърхността на кожата даже при сива и неслънчева прогноза. Именно по тази причина кожните лекари поучават слънцезащитен артикул с широкоспектърна отбрана SPF 30 или по-висок, който би трябвало да се нанася всекидневно и да се възобновява на всеки два часа при престой навън.
Базов загар е термин, който разказва концепцията, че в случай че човек придобие лек загар (обикновено посредством следено излагане на слънце или солариум при започване на сезона), това ще го защищити от по-тежко изгаряне при по-интензивно слънчево облъчване по-късно.
„ Идеята, че тенът защищава кожата, е изцяло погрешна и може да бъде рискова “, споделя доктор Хали Макдоналд, сертифициран кожен лекар. Тя акцентира, че всеки загар, даже лек, е физиологичен отговор на към този момент настъпила щета. Потъмняването на кожата е резултат от увеличено произвеждане на меланин – естественият пигмент, който организмът синтезира в опит да се отбрани от ултравиолетовите лъчи.
Този механизъм обаче предлага минимална отбрана. Изчислено е, че тенът дава еквивалент на SPF 3 – в пъти под препоръчваното от експертите SPF 30 или повече, който е нужен за действителна ежедневна отбрана. Проблемът е, че хората постоянно подценяват това и възприемат потъмнялата кожа като знак за здраве, вместо за увреждане.
UV лъчението – както от естествена слънчева светлина, по този начин и от солариуми – е научно потвърдено канцерогенно. То поврежда ДНК-то на кожните кафези и усилва риска от рак на кожата, в това число меланом – една от най-агресивните форми на онкологично заболяване. Освен това UV лъчите форсират процесите на фотостареене – появяването на бръчки, хиперпигментации, загуба на разтегливост и сухота.
Само един натоварен безоблачен удар в детска или юношеска възраст удвоява риска от развиване на меланом по-късно в живота. А постоянната приложимост на солариум преди 30-годишна възраст усилва риска с до 75%.
Съвременната козметична промишленост предлага здравословни други възможности за реализиране на резултат „ целуната от слънцето “ кожа, без действително излагане на UV лъчи. Автобронзиращите артикули с DHA (дихидроксиацетон) краткотрайно оцветяват най-горния пласт на кожата посредством безвредна химична реакция. Те не проникват в дълбоките пластове и не провокират увреждане на клетъчно равнище.
Най-новите формули оферират естествен свършек без неприятна миризма и петна, като доста дами към този момент употребяват такива артикули като част от постоянната си козметична рутина, изключително напролет и лятото.
Най-честата неточност при грижа за кожата напролет и лятото е подценяването на облачните дни. До 80% от UV лъчите доближават повърхността на кожата даже при сива и неслънчева прогноза. Именно по тази причина кожните лекари поучават слънцезащитен артикул с широкоспектърна отбрана SPF 30 или по-висок, който би трябвало да се нанася всекидневно и да се възобновява на всеки два часа при престой навън.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ