Закътано село в Родопите крие невероятно бижу – плетена къща
...с красоти, богатства изобилна е родината ми блага..., „ пее “ Иван Вазов в „ Аз съм българче “. Големи са хубостите на Родината, даже и в закътани, дребни села, търсачът може да открие невероятни полезности. Уникалната плетена, като кошница, къща се намира в с. Михалково, община Девин. Рядко до наши дни са достигнали такива мостри на архитектурата.
Колко ли часове труд са били нужни за оплитането на тази хубост? Надали тогавашните хора са я считали за нещо неповторимо. По-скоро са били прагматици – създали са я от материали, които са им били на разположение, а и съобразени с климатичните условия на дадения район. Така по Черноморието множеството къщи от Възраждането са по-различни от тези в Копривщица, Боженци, Стария Пловдив. Край морето влагата е по-голяма и за това къщите са с дървена ламперия.
Плетената сграда в Михалково е на повече от 100 години. Първите й притежатели са емигрирали в Османската империя през 1912 година по време на Балканската война.
Михалково е остаряло българско населено място, съществувало още преди рухването на България под османска власт. Най-ранните сведения за селото се съдържат в подробния дефтер „ Тахрир дефтер 77 “ от 1516 година, съхраняван в Истанбулския османски списък към Генералната дирекция на държавните архиви на Република Турция. Споменава се под името „ Михалкова “ (Istanbul – BOA, TD 77, s.768 – фотокопие от дефтера има и в ОО на НБКМ-София). Всички поданици на селото, разказани през 1516 година, са единствено българи-християни.
През 1872 година в селото има 50 къщи. От 1878 до 1886 година то попада в така наречен Тъмръшка република. През 1920 година в селото живеят 290 души, през 1946 – 434 души, а през 1965 – 987 души.
На 900 м източно от селото против течението на протичащата през селото река Чурековска извира единственият в България извор на естествено газирана минерална въглекисела вода. Минералният извор в Михалково е открит през 1936 година като планински бързей, отличаващ се по усет и аромат от елементарната вода. Температурата при извора е към 28 градуса.
Колко ли часове труд са били нужни за оплитането на тази хубост? Надали тогавашните хора са я считали за нещо неповторимо. По-скоро са били прагматици – създали са я от материали, които са им били на разположение, а и съобразени с климатичните условия на дадения район. Така по Черноморието множеството къщи от Възраждането са по-различни от тези в Копривщица, Боженци, Стария Пловдив. Край морето влагата е по-голяма и за това къщите са с дървена ламперия.
Плетената сграда в Михалково е на повече от 100 години. Първите й притежатели са емигрирали в Османската империя през 1912 година по време на Балканската война.
Михалково е остаряло българско населено място, съществувало още преди рухването на България под османска власт. Най-ранните сведения за селото се съдържат в подробния дефтер „ Тахрир дефтер 77 “ от 1516 година, съхраняван в Истанбулския османски списък към Генералната дирекция на държавните архиви на Република Турция. Споменава се под името „ Михалкова “ (Istanbul – BOA, TD 77, s.768 – фотокопие от дефтера има и в ОО на НБКМ-София). Всички поданици на селото, разказани през 1516 година, са единствено българи-християни.
През 1872 година в селото има 50 къщи. От 1878 до 1886 година то попада в така наречен Тъмръшка република. През 1920 година в селото живеят 290 души, през 1946 – 434 души, а през 1965 – 987 души.
На 900 м източно от селото против течението на протичащата през селото река Чурековска извира единственият в България извор на естествено газирана минерална въглекисела вода. Минералният извор в Михалково е открит през 1936 година като планински бързей, отличаващ се по усет и аромат от елементарната вода. Температурата при извора е към 28 градуса.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ