В Северна Македония честваха годишнина от смъртта на ген. Константин Каварналиев
С химните на България и на Република Северна Македония край паметника на генерал-майор Константин Каварналиев край Дойран през днешния ден бе маркирана 112-ата годишнина от гибелта на българския офицер, умрял по време на Междусъюзническата война.
От мястото предава Българска телеграфна агенция.
За отдаване на респект на Каварналиев на паметника пристигнаха посланикът на България в Република Северна Македония Желязко Радуков, Радослав Симеонов, основен експерт към МО, началникът на Централно военно окръжие полк. Георги Георгиев, генералният консул на България в Битоля Николай Димитров, военният и помощник-военният аташета, дипломати от посолството ни, военнослужещи, ветерани от Съюза на ветераните от войните на България, представители на българската общественост в РСМ.
" Преди тъкмо 112 години тук, два недоомплектовани български полка посрещат съперник, който ги превъзхожда 14 пъти по бройка. Три хиляди против 42 хиляди. Но българските воини превъзхождат своя съперник 14 пъти по смелост. Не отстъпват от позициите си.
Отблъскват офанзива след офанзива.
Четейки историята за това стълкновение, постоянно съм се питал какво ли е минавало през мислите на полковник Каварналиев. Няма по какъв начин на него да не му е било ясно, че идеята му е обречена. Това е високоинтелигентен и квалифициран офицер, минал през българо-сръбската, Първата балканска война, приключил военното учебно заведение, следвал в Белгия, специализирал в Италия, знаел е какво следва. И все пак остава, не оставя бойците си и в решителния миг самичък взима оръжие и повежда в контраофанзива.
Този образец за всеотдайност, за независимост и Родината би следвало да е наш компас и в сегашното. От нас не се желае да плащаме толкоз висока цена и би било грехота да не го следваме и да дадем всичко за независимост и Родина, " сподели посланикът Желязко Радуков.
В словото си началникът на Централно военно окръжие полк. Георги Георгиев уточни, че макар всички неволи, които са се случвали на българския боец, във всичките войни той е изпълнявал дълга си.
Свещеник от Струмишката епархия на православната черква на Северна Македония отслужи панихида в памет на Каварналиев и починалите български воини. Венци и цветя на паметника бяха поднесени от името на министъра на защитата на България, на началника на защитата, на Посолството на страната ни в Северна Македония и на Генералното консулство в Битоля, Централно военно окръжие, както и от името на Съюза на ветераните от войните на България и българските сдружения в Северна Македония.
Новият монумент в чест на ген. Каварналиев
Историята
Константин Каварналиев е български върховен офицер, умрял край Дойран по време на Междусъюзническата война. През Междусъюзническата война е назначен за пълководец на бригада от 3-та Пехотна балканска дивизия, с която се бори три дни, с цел да бъде дадена опция на популацията на Кукуш да се изтегли без да даде жертви. След отдръпването на хората и опожаряването на Кукуш гръцката войска потегля към Дойран и боевете стартират там. Полковник Каварналиев разполага единствено с 3000 бойци против 42 000 гръцка войска и самичък влиза в багра. Позицията е удържана, само че той е ранен в крайници, а патронът раздира значима артерия. Каварналиев умира от раните си на 23 юни 1913 година и посмъртно е създаден в звание генерал-майор.
Погребан е в непретенциозен, небрежно подготвен гроб измежду свои бойци на един от хълмовете сред Дойран и Валандово.
През 1916 година командването на Девета пехотна Плевенска дивизия взема решение да издигне монумент на лобното място на Каварналиев. Паметникът е открит с тирада от подполковник Дрангов.
През 1966 година паметникът, повдигнат край Дойран е взривен, а останките от него още стоят наоколо, обрасли в трева и шубраци. В продължение на 13 години българската страна прави опити да възвърне паметника. Проф. Божидар Димитров прави копие на истинския паметник, което сега е сложено в Шумен, а високият 7,5 метра монумент от бял камък е възобновен на лобното място на Каварналиев през 2019 година в наличието на тогавашните министър председатели на България и на Република Северна Македония Бойко Борисов и Зоран Заев.
Всяка година оттогава на тази дата на лобното място на ген. Каварналиев се отбелязва годишнината от гибелта му.
Освен генерал-майор Каварналиев на това място са заровени и петима бойци, починали по-късно - през Първата международна война.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
От мястото предава Българска телеграфна агенция.
За отдаване на респект на Каварналиев на паметника пристигнаха посланикът на България в Република Северна Македония Желязко Радуков, Радослав Симеонов, основен експерт към МО, началникът на Централно военно окръжие полк. Георги Георгиев, генералният консул на България в Битоля Николай Димитров, военният и помощник-военният аташета, дипломати от посолството ни, военнослужещи, ветерани от Съюза на ветераните от войните на България, представители на българската общественост в РСМ.
" Преди тъкмо 112 години тук, два недоомплектовани български полка посрещат съперник, който ги превъзхожда 14 пъти по бройка. Три хиляди против 42 хиляди. Но българските воини превъзхождат своя съперник 14 пъти по смелост. Не отстъпват от позициите си.
Отблъскват офанзива след офанзива.
Четейки историята за това стълкновение, постоянно съм се питал какво ли е минавало през мислите на полковник Каварналиев. Няма по какъв начин на него да не му е било ясно, че идеята му е обречена. Това е високоинтелигентен и квалифициран офицер, минал през българо-сръбската, Първата балканска война, приключил военното учебно заведение, следвал в Белгия, специализирал в Италия, знаел е какво следва. И все пак остава, не оставя бойците си и в решителния миг самичък взима оръжие и повежда в контраофанзива.
Този образец за всеотдайност, за независимост и Родината би следвало да е наш компас и в сегашното. От нас не се желае да плащаме толкоз висока цена и би било грехота да не го следваме и да дадем всичко за независимост и Родина, " сподели посланикът Желязко Радуков.
В словото си началникът на Централно военно окръжие полк. Георги Георгиев уточни, че макар всички неволи, които са се случвали на българския боец, във всичките войни той е изпълнявал дълга си.
Свещеник от Струмишката епархия на православната черква на Северна Македония отслужи панихида в памет на Каварналиев и починалите български воини. Венци и цветя на паметника бяха поднесени от името на министъра на защитата на България, на началника на защитата, на Посолството на страната ни в Северна Македония и на Генералното консулство в Битоля, Централно военно окръжие, както и от името на Съюза на ветераните от войните на България и българските сдружения в Северна Македония.
Новият монумент в чест на ген. Каварналиев Историята
Константин Каварналиев е български върховен офицер, умрял край Дойран по време на Междусъюзническата война. През Междусъюзническата война е назначен за пълководец на бригада от 3-та Пехотна балканска дивизия, с която се бори три дни, с цел да бъде дадена опция на популацията на Кукуш да се изтегли без да даде жертви. След отдръпването на хората и опожаряването на Кукуш гръцката войска потегля към Дойран и боевете стартират там. Полковник Каварналиев разполага единствено с 3000 бойци против 42 000 гръцка войска и самичък влиза в багра. Позицията е удържана, само че той е ранен в крайници, а патронът раздира значима артерия. Каварналиев умира от раните си на 23 юни 1913 година и посмъртно е създаден в звание генерал-майор.
Погребан е в непретенциозен, небрежно подготвен гроб измежду свои бойци на един от хълмовете сред Дойран и Валандово.
През 1916 година командването на Девета пехотна Плевенска дивизия взема решение да издигне монумент на лобното място на Каварналиев. Паметникът е открит с тирада от подполковник Дрангов.
През 1966 година паметникът, повдигнат край Дойран е взривен, а останките от него още стоят наоколо, обрасли в трева и шубраци. В продължение на 13 години българската страна прави опити да възвърне паметника. Проф. Божидар Димитров прави копие на истинския паметник, което сега е сложено в Шумен, а високият 7,5 метра монумент от бял камък е възобновен на лобното място на Каварналиев през 2019 година в наличието на тогавашните министър председатели на България и на Република Северна Македония Бойко Борисов и Зоран Заев.
Всяка година оттогава на тази дата на лобното място на ген. Каварналиев се отбелязва годишнината от гибелта му.
Освен генерал-майор Каварналиев на това място са заровени и петима бойци, починали по-късно - през Първата международна война.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ