Как да комбинираме горчицата като шеф-готвач
С горчицата рядко има приблизително състояние - или доста я харесваме, или изобщо не е на респект в менюто ни. Какъвто и да е казусът обаче, хубаво е да знаем какво тъкмо съставлява и с какви храни най-добре се комбинират петте й съществени типа.
Лютите чушки като лекарство
Ядем, ревем и сме здрави
Горчицата е съществувала още в Древен Рим. Тогава готвачите са смилали семена от синап и са ги смесвали с гроздов сок (известен като мъст) в пикантна паста, която наричали mustum ardens. Днес, с помощта на американците, които са царе на съкращенията и на още един куп удобства във всекидневието, я назоваваме просто " горчица ".
И към момента е композиция от синапени семена и течност - точно по типа на тези две съществени съставки се открояват и другите сортове.
Типовете семена дефинират степента на изгарящото им чувство на усет - жълтите са по-меки, а кафявите - по-люти.
Течността е тази, която управлява " пожара ", тъй като естествените ензими на синапа се задействат единствено в компанията на вода. Колкото по-киселинна е тя, толкоз по-дълго ще усещаме и лютия усет на горчицата.
Жълта горчица
Наситеният цвят на тази вариация, известна още като " златното дете ", идва от куркумата в рецептата, която се съчетава най-често с оцет, вода и синап, несъмнено. Тя няма суперсилата да отпушва синусите, само че е отлично допълнение към бургери, салати и сосове. Да не приказваме за обичания на цяла Америка хотдог.
Дижонска горчица
Абсолютната класика в жанра е позната от края на XIX век. И макар че Дижон е район във Франция, този тип горчица се създава в цялата страна. Противно на упованията, рецептата за нея и името й не са предпазени и обвързани с едноименния район, какъвто да вземем за пример е казусът с шампанското.
По-острият й усет върви идеално със сандвичи, като чудесно се вписва в състава и на един куп домашно приготвени сосове.
Пикантна кафява горчица
Повечето производители подготвят този вид от кафяви и жълти синапени семена, а подправят с джинджифил, индийско орехче или канела. Професионалните готвачи пък считат, че кафявата горчица е основана, с цел да внесе баланс в ястията със характерни и солени меса като пастърма, говеждо и някои типове салами.
Медена горчица
Самото име подсказва за другия главен воин в двойната комбина. Съотношението на горчицата и меда нормално е едно към едно, само че някои производители залагат на по-сладкия усет.
Именно медената горчица се счита за най-подходяща в детската кухня - изключително под формата на сос за пилешки хапки или в дресинги за салати, защото потушава горчивия усет на някои зеленчуци.
Едрозърнеста горчица
Нея елементарно ще познаем по задачите семена синап и по-наситения й усет.
Вредите от постоянната консумация на пилешко месо
Въобще не трябва да прекаляваме
Готвачите най-често я включват в рецептите си с пиле. Смесим ли я със сайдер, получаваме чудесна глазура, написа Real Simple.
Лютите чушки като лекарство
Ядем, ревем и сме здрави
Горчицата е съществувала още в Древен Рим. Тогава готвачите са смилали семена от синап и са ги смесвали с гроздов сок (известен като мъст) в пикантна паста, която наричали mustum ardens. Днес, с помощта на американците, които са царе на съкращенията и на още един куп удобства във всекидневието, я назоваваме просто " горчица ".
И към момента е композиция от синапени семена и течност - точно по типа на тези две съществени съставки се открояват и другите сортове.
Типовете семена дефинират степента на изгарящото им чувство на усет - жълтите са по-меки, а кафявите - по-люти.
Течността е тази, която управлява " пожара ", тъй като естествените ензими на синапа се задействат единствено в компанията на вода. Колкото по-киселинна е тя, толкоз по-дълго ще усещаме и лютия усет на горчицата.
Жълта горчица
Наситеният цвят на тази вариация, известна още като " златното дете ", идва от куркумата в рецептата, която се съчетава най-често с оцет, вода и синап, несъмнено. Тя няма суперсилата да отпушва синусите, само че е отлично допълнение към бургери, салати и сосове. Да не приказваме за обичания на цяла Америка хотдог.
Дижонска горчица
Абсолютната класика в жанра е позната от края на XIX век. И макар че Дижон е район във Франция, този тип горчица се създава в цялата страна. Противно на упованията, рецептата за нея и името й не са предпазени и обвързани с едноименния район, какъвто да вземем за пример е казусът с шампанското.
По-острият й усет върви идеално със сандвичи, като чудесно се вписва в състава и на един куп домашно приготвени сосове.
Пикантна кафява горчица
Повечето производители подготвят този вид от кафяви и жълти синапени семена, а подправят с джинджифил, индийско орехче или канела. Професионалните готвачи пък считат, че кафявата горчица е основана, с цел да внесе баланс в ястията със характерни и солени меса като пастърма, говеждо и някои типове салами.
Медена горчица
Самото име подсказва за другия главен воин в двойната комбина. Съотношението на горчицата и меда нормално е едно към едно, само че някои производители залагат на по-сладкия усет.
Именно медената горчица се счита за най-подходяща в детската кухня - изключително под формата на сос за пилешки хапки или в дресинги за салати, защото потушава горчивия усет на някои зеленчуци.
Едрозърнеста горчица
Нея елементарно ще познаем по задачите семена синап и по-наситения й усет.
Вредите от постоянната консумация на пилешко месо
Въобще не трябва да прекаляваме
Готвачите най-често я включват в рецептите си с пиле. Смесим ли я със сайдер, получаваме чудесна глазура, написа Real Simple.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ