Политическата клоунада или клоуните като главни културни герои на съвремието
С годините става все по-трудно и по-трудно да те разсмея,
В края на краищата, аз не съм шут на кралския престол...
Професията на клоуна не е толкоз нова, колкото считат някои, само че не е и остаряла, както считат други. Хонорарът на топ клоуна за едно зрелище е в положение да покрие месечната заплата на един програмист. В същото време съвсем всеки може да опита шанса си и да се включи в този поминък. Всичко, което е належащо, е вярната мотивация и 10 $ за костюм: подправен нос, комплект гримове и евтина перука.
Функционалността на тази работа обаче не се лимитира единствено до цирка. Интересът към „ гримирания мъж “ нараства от средата на 20 век. Това се случва най-вече в Съединени американски щати. В американския метод на живот клоунът като цяло не заема последно място. Един от най-известните клоуни в света е Роналд Макдоналд, който измежду всички измислени герои е на второ място след Дядо Коледа по известност.
За първи път тази роля в рекламна акция се извършва от филмовия артист Уилард Скот през 1963 година Не по-малко прочут облик - в книгата на Стивън Кинг " То " ; произведение от 1986 година, в което основният антагонист също е смешник (злото под маската на клоун); романът е приет от читателите като може би най-ужасното и обичано произведение на писателя.
И, несъмнено, дано си спомним още един воин, който за първи път се появи на сцената през 1940 година Жокерът, нарисуван от Джери Робенсън, е супер изверг, чийто статус е засенчил освен други злодеи, само че и самата фигура на Черния рицар.
Всичко нагоре приказва за комплицирана и спорна фигура на смешник, която не се лимитира до баналната сфера на заниманието. В същото време наклонността да се употребява клоунът като тип знак към момента нараства; доказателството е освен американската просвета в себе си, само че и асимилацията на този архетипен облик от други. Кой в света, с редки изключения, не е осведомен с талисмана на Макдоналдс или основния зложелател на Батман? Кой не е чувал за идващия филм и сериал за Жокера или Харли Куин? Кой не е гледал разискването на новата акомодация на първата или втората част на " То "? Кой в последна сметка не е гледал Симпсън и не е осведомен с героя Красти?
Днес клоунът е повече от специалност.
Нека се опитаме да разберем природата на този архетипен облик и покачвания интерес към фигурата на смешник в наше време.
Сега към този момент сме осведомени, нали?
Най-вече клоунът е сравним с два архетипни облика: хитреца и шута. Именно тези две фигури, от една страна, са доста разнообразни от клоуна, а въпреки това, имат явни прилики.
Първо, те имат присъща амбивалентност. Ако приказваме за хитреца, това е митологичен воин, който по едно и също време провокира удивление и ужас; той постоянно мами, разбърква карти, основава илюзии (Локи е полубог-полудемон; в гръцката просвета това е Хермес, а в индийските легенди сходни функционалности извършват Гарван или Койот).
Същото виждаме и в облика на актуалния смешник, който постоянно провокира любопитни обстановки и въвлича другите в тях; той употребява трикове, а същността на всеки трик е заблуда. Клоунът, от една страна, е знак на нехаен и щастлив живот (талисман на Макдоналдс), само че в това време - страшилище, което гълтам децата и плаши даже възрастните.
Второ, качеството, което прави един смешник обвързван с шута, е странността и нелепостта, върху които тези облици са свързани по разнообразни способи. Доказателство тук е даже семантиката на думите: британското " joker ", френското " bouffon ", т.е. " jester " значи " простак ", " глумец ".
Това обаче е единствено лекомислен пласт, където модерният смешник и средновековният шут наподобяват еквивалентни герои. Голяма неточност е да се гледа на фигурата на хитреца през призмата на съвременността. Ние несъзнателно придаваме лично значение на античните архаични фигури (или въобще ги лишаваме от смисъла им). В края на краищата не клоунът е породил митологемата трикстър, а противоположното – трикстърът става първообраз на актуалния смешник. Следователно, с цел да разберете разликите, би трябвало да погледнете по-дълбоко...
Знаем, че в едно обичайно общество всичко има смисъл. Ако основаването на амулет за франчайза на Макдоналдс или снимането на холивудски блокбастър има единствено външна комерсиална цел, то всички дейности в обичайното общество носят и дял от сакралност. Всяко събитие, предмет, даже елементарен камък играе специфична роля.
Трудно е да се разбере какво е смисъла на фигурата на измамника за античните. Достатъчно е обаче да се обърнем към общоизвестни исторически обстоятелства, с цел да създадем съществени заключения и да зададем вектор за размисъл.
Къде и по кое време се появява фигурата на шута в историята? От литературата и живописта знаем, че шутът се среща до владетелите единствено през християнската ера, изключително през Средновековието. „ Кралският шут “ постоянно можеше да каже малко повече от другите, даже повече от самия крал, като постоянно присъстваше до него по време на договаряния.
Освен това, както свидетелстват хрониките, шутът от време на време може да има директно въздействие върху суверена и върху неговите решения; това наподобява разумно, поради непосредствената непосредственост на тази фигура до суверена. Разбира се, фигурата на шута е много комфортна като фигура на сянка или консултант: от една страна, той е като „ тъмна “ страна, която може да изрази ирационално, интуитивно мнение, а въпреки това, шутът постоянно може да се назова простак и да го ритнете, в случай че обстановката се окаже нелепа.
Но по един или различен метод за самия шут близостта до висшата власт постоянно му подсигурява имунитет и злите му остроумия са не по-малко значими от изказванията на самия цар или духовните йерарси.
Важно е да се подчертае, че освен владетелят избавя шута от личния му език, само че и високата морална оценка на нелепостта. Свещеничеството е вярвало, че нелепостта (включително нелепостта на шута, в случай че наподобява истина) е печатът на богоизбрания народ. Говорим, несъмнено, за ранното отношение на " формалното духовенство " към шута, когато това отношение е било неутрално или снизходително.
По това време шутът в действителност е можел да има физически уродства или е бил откровена и неприкрита „ аномалия “ в очите на другите. Подобно на фигурите на библейските пророци, блаженството на шута се е приравнявало на необикновен вид свръхмислене. Този вид мислене е специфична интелектуална вътрешен глас, която е способна на директно съзерцаване на духовни правила там, където структурите на мозъка са безсилни.
Така „ кралският шут “ в историята на Европа заема междинна и специфична позиция сред суверена и „ формалното духовенство “. От една страна, те му се присмиват и му се карат, а въпреки това, той се радва на снизхождението на близките и очевидно или невидимо въздейства върху владетеля, а затова и върху цялата политика на страната. Шутът замества функционалността на измамника, по-универсален архетипен облик, който няма „ легализирано “ място в средновековна католическа Европа.
Социалната, духовна и политическа роля на средновековния шут е доста по-широка, по-дълбока и по-висока от дилемите на актуалния смешник.
Арлекино, Арлекино...
Бъдещата ера радикално трансформира сакралния облик на шута. Процесът протича последователно и доближава своя връх през Новото време, когато рационалното мислене стартира да се издига до абсолют. Фигурата на шута провокира все по-голямо отрицание и скоро тя е изцяло изгонена от кралския двор на театралната сцена.
През 16 век в Италия поражда комедия дел`арте (на италиански: commedia dell`arte, комедия на маските) - тип италиански махленски спектакъл. Най-накрая придава на тогавашните " свещени " герои-шутове фундаментално друго, обществено социално-културно звучене.
Арлекино е този, който въплъщава естествения развой на превръщането на духовник в смешник, защото съчетава намаляващите черти на свещеното и увеличаващите се акценти на комедията. Какво ще се случи по-късно е въпрос на време: свещеното бързо се отмива и занимателният аспект стартира да пораства (за трагични цели).
Сега шутът е елементарен цирков актьор, участник на сцената, който просто забавлява хората. До 20-ти век тази фигура съвсем не притегля вниманието. И едвам след модерната ера още веднъж виждаме прераждането на този архетипен облик съответно във фигурата на смешник.
Но в този момент за нас е още по-лесно да съпоставим облика на смешник и шут един с различен. Най-лесният метод да извършите това е с образеца на кино лентата за Жокера от 2019 година, защото тази работа е една от най-новите и най-шумните по тази тематика все още на тази публикация. Има доста опити за разбор на кино лентата, само че ние се интересуваме единствено от сравнението на архетипния облик на хитреца с основния воин на кино лентата. И зад външната аналогия по-ясно виждаме дълбоките разлики:
1. Масов темперамент . Съвременният смешник приказва не от името на отвъдното, сакралното начало, а от името на тълпата, популацията. Достатъчно е да си напомним други филми за Жокера. Действията на злодея във филмите наподобяват за множеството фенове оправдани, а от време на време даже по-естествени от дейностите на другите.
Ако речта на шута, сходно на предсказанията на пророците, не можеше да бъде разбрана от всички и разярена навалица можеше да убие с камъни безочлив човек, който приказва нелепости, в този момент е правилно противоположното. Публиката симпатизира на антагониста, а жителите на града във кино лентата са подготвени да го последват.
2. Повърхностност . Клоунът въобще не се интересува от иманентни неща. В най-хубавия случай той се управлява от правилата на цинизма. Новият " смешник " показва не волята на хората, а животинските, инстинктивни стремежи на популацията или даже на индивида, т.е. на самия него.
На какво упорства този умопобъркан? Внимание към себе си. Той отхвърля да съзерцава по-висши правила, само че в интерес на какво? В изгода на съзерцанието на неговата персона. Дори революцията за него не е заветен акт, а единствено метод да потвърди личната си значителност. Като удостоверение на съществуването си той избира не любовта в себе си, не гласа на интелектуалната вътрешен глас, не духовните правила, които преди е могъл да съзерцава директно, а постмодерното условие за масите, медиите, вниманието към себе си.
Следователно, воден от личните си скотски потребности, той не е притежател на хаоса, а инструмент в ръцете на тези, които се нуждаят от този безпорядък за земни цели: облага, прелом и идване на власт. Ролята на клоуна е предписана авансово: в този момент той е регистриран бунтовник, заплатен терорист, протестен пропагандатор, макар че самият той не схваща това. Това не е свещена полуда, а опиянението от безсмислената безредица в името на личното мислено великолепие.
3. Култът към потреблението . Опаковката, оставена от шута, е клоунът. Клоунът съвършено отразява постмодерната атрибутика. Той забавлява, само че в смеха и остроумията му няма бездънен смисъл. Нищо чудно, че талисманът на клоуна пасва толкоз добре на Макдоналдс.
Всичко това още веднъж ни препраща към култа към потреблението и заниманието. Дори американският род на филмите на ужасите е доходоносна технология за ръководство и забавление. Психопатите ясно показват крайни форми на отказване на морала, традициите и обществения опит. Сега те са точно психопати, а не носители на свещено прекарване.
„...твоето блаженство вика към небето; нищожеството на вашите грехове вика към небето! Но къде е светкавицата, която ще те оближе с езика си? Къде е лудостта, която би трябвало да ти се втълпи? - пита Заратустра хората на пазара. Но тълпата желае нещо друго, дават обещание й друго представление: танцьорка на опънато въже, която чакат.
Архетипният облик на хитреца също е изгубил своята сакрална част. Сега той извършва единствено трагичната функционалност, която се употребява в киното. Според Кристофър Воглър, американски кино продуцент, Хитрецът (т.е. трикстър) „ кара фена да слезе от небето на земята; предизвиквайки здравословен смях, хитрецът ни оказва помощ да разберем общите си проблеми, изобличава нелепостта и лицемерието;... тази палава част от нашето " Аз " може да ни върне към действителността ".
И макар че в тези думи има подмятания за архаичната фигура на трикстъра, ясно е също, че актуалният трикстър е диаметралност на античния. Сега, макар че заема мястото на своя предходник, въпреки да употребява сходен механизъм на влияние, той прави тъкмо противоположното: довежда рационалния свят до свръхрационалност; той ни връща от действителността към супер-реалност (а не над-реалност).
Най-яркият образец е анимационният сериал " Рик и Морти ", където основният воин е академик, безсрамник, който отхвърля всички висши усеща в себе си и другите в интерес на свръх-рационалния мироглед за света, т.е. в интерес на (пост) просвета. Поведението, както и външният тип на Рик също могат да бъдат съпоставени с държанието на смешник.
И в случай че дадена серия е сполучлив артикул, тогава на назад във времето можете да намерите доста други несполучливи творби, които се изхвърлят всяка година. Тъпи цинични комедии, които употребяват фигурата на измамника като още по-циничен (или по-тъп) воин, който прави повече плоски смешки от света на самата творба.
„ Може би Жокера е жертва “, ще кажат мнозина. Самосъжалението, което той се пробва да разсъни в нас през целия филм. Той упреква околната среда, а не себе си. Жокерът е реакция, както ни споделят почитателите на творбата.
Все отново има разлика сред схващане и приемане. Можете да разберете Жокера, тъй като във всеки от нас има уязвима и егоистична част, която изисква внимание към себе си. Но може ли да се одобри инфантилността за богоизбраност? Грешим ли?
Освобождението посредством „ животинска полуда ” (насилие) наподобява съблазнително, само че дали е избавление, в случай че е обещано с цената на загубата на себе си, а не на придобиването, както е в тази ситуация с парадокса на Вярата и блаженството на светите глупци?
Две беди на Русия
В Русия традицията на шутовете има две разновидности: езическата линия на шутовете и православната традиция на юродивите. Някога юродивите са били преследвани, само че в този момент е мъчно да се откри тяхното въздействие върху властта. От друга страна, традицията на юродивите, съвсем непозната в западното християнство, е значима характерност на православието.
В този смисъл източното християнство е по-съобразено със структурата на тогавашната свещена традиция. Ако в католическа Европа някои ирационални функционалности бяха поети от шута, тогава Източната черква се оправи без него.
Ето за какво, с цел да видите по-ясно по какъв начин се промени архетипният облик на хитреца в Русия, по-добре е да се обърнем към съветските приказки. Именно приказките, от една страна, са ехтене от античния мит, а от друга не престават да носят груповите, архаични показа на хората за себе си и за света.
И да вземем за пример фигурата на Иван Глупака като най-популярния воин в съветските приказки е най-подходяща. Още в най-синонимната поредност от имената му (Иван Глупака, Иванушка, Иван Царевич, Иван Глупче) виждаме забележими подмятания за познатата сянка на хитреца. Интуицията, употребена от Иван Глупака в доста сюжети, съвършено показва свръхрационална мъдрост.
За елементарното схващане тази мъдрост наподобява глупава, структурите на тази форма на познание се коренят в дълбини, които не са толкоз явни за един всемирски, елементарен взор върху света. В историите за Иван Глупака непроменяемо се появява и царят. И това частично ни припомня за облика на европейски шут. Иван, сходно на шута, е непосредствен до царя.
В същото време в приказките се акцентира превъзходството на царя над Иван, само че това предимство по-късно се засрамва от дейностите на Иван. Той непроменяемо избавя царя в безнадеждни обстановки, извършвайки нужните подвизи за него. Иван Глупакът (и неговите сътрудници, като Емеля) приказват езика на животните, които постоянно оказват помощ на героя.
Иван не постоянно е благодетелен човек, само че най-често в края му се случват чудотворни трансформации, които са резултат от ексцентрични дейности и решения на героя. Иван Глупакът е митологизиран персонаж, който въплъщава нетипична тактика от ексцентрични постулати на практическия разсъдък, които опонират на здравия разсъдък. Всичко това води до триумф Иван, който постоянно е третият наследник в фамилията и няма забележими преимущества.
Като цяло не е съвпадане, че простак става воин на съветските приказки. И не е изненадващо, че фигурата на Иван Глупака е толкоз разпознаваема за доста хора. Сега е всекидневно да се мисли, че в това има блян на съветски човек за знамение с неговото злобно безучастие, т.е. неговата политическа безчувственост или предпочитание да получи пари, жена и власт без старания. Това обаче е груба неточност.
Вече казахме, че е невероятно архаичните фигури да се преглеждат незадълбочено през призмата на сегашното, защото ги петним със модерни тълкования. Същото важи и за приказните герои: опитите да се облече Иван Глупакът в кафтан на елементарен късметлия и ленив човек, който получава материално благоденствие, е капиталистическият воал на модерността. Само съществуването на това покривало е знак за десакрализация на хитреца по образеца на Русия.
Трябва да се обърнем към семантичния заряд на самата дума " простак " на съветски език. По отношение на наличието на съветския език е забавно мнението на М. В. Всеволодова, че славянската литература, може би, за разлика от западноевропейската, е построена не толкоз върху сюжети, колкото върху концептуално натоварени думи. Важно е да се означи, че думата " простак " може да се смята за име, защото даже измежду античните славяни такива имена са работили като амулет против зли духове. Така са се казвали децата.
Само в актуалната си конотация името е недвусмислено обидно, което не може да се каже за по-остарелите му смисли. Тоест, „ простак “, от една страна, е искрено проклинание, а въпреки това се демонстрира точно като избран митологичен персонаж, свещена фигура, имаща метафоричен смисъл. В една приказка той е ленив и некадърен воин, алкохолик, само че също по този начин може да прави чудеса благодарение на вълшебен сили.
Обаче, както Жокерът е просто празна черупка на " кралския шут ", по този начин и актуалният съветски простак отразява единствено плоския, категоричен смисъл на неговия главен вълшебен предходник - Иван Глупака.
Това се демонстрира в типични изрази като: „ простак набит “, „ не дай Боже с простак нито да намериш, нито да загубиш! “, „ да не спечелиш разум - да се свържеш с простак “, „ да научиш простак, че мъртвият може да бъде лекуван “, „ неприятната глава на ръцете не дава отмора “, и последната - „ в Русия има единствено два казуса: простаците и пътищата ".
Човек не може да не се съгласи, че името Иван се е трансформирало в нарицателно. Има образци, когато се употребява в творби на киното и литературата за обозначаване на характерен съветски воин („ Куриер ” на Шахназаров или „ Война ” на Балабанов, например). При това простакът не остава по-назад, а се връзва в семантичната верига към този момент като засегнатост след Иван. Оказва се следното: руснак значи Иван, а в случай че е Иван, следвайки езиковата памет - то значи е простак (в дословния смисъл, а не в свещения), само че простак, затваряйки веригата, значи руснак. Накратко, съветският човек е простак.
И макар че поговорката за простаците и пътищата се приписва на някои създатели от 19 век, по-важно е по какъв начин хората в този момент употребяват думата " простак " в речта си. Важното е по какъв начин самите хора се характеризират.
Русия, измъчвана от своето минало и настояще, раздирана от необичайния за нейната природа грабителски капитализъм и демократизъм, не за първи път сама стартира да има вяра в непогрешимостта и универсалността на всички западни полезности и настройки за себе си. И затова, осъзнавайки своето противоречие с тези настройки, тя рефлексивно се счита за по-нисша (да се чете: „ натъпкана с простаци “), тъкмо както самите хора постоянно назовават другите и себе си простаци.
Иван Иванов (така пишат в образците за попълване на всевъзможни документи) е характерен загубен съветски човек, откъснат от корените и традициите си: той не схваща кой е и къде се движи и омразата към другите е точно омразата на другите Ивановци, към себе си. Да те считат за руснак е по едно и също време неясно и срамно.
Капитализмът от своя страна демонстрира култа към парите, облагата и прагматизма, който изцяло отхвърля най-важната приказна функционалност на Иван Глупакът. Сега, в случай че не се стремиш да станеш сполучлив, в случай че не те е грижа за външното благоденствие и в случай че обществено не се фиксираш върху недоволството от пътищата, тогава ти, Иване, си просто неподвижен глупак и има нищо надълбоко в теб. Ето по какъв начин самите съветски хора характеризират другите и себе си със сластен цинизъм и мъка.
Така Иван Глупака може да се смята за съветски образец за шмекер. Тази приказна фигура надълбоко влезе в паметта на хората и стана име на домакинство. Въпреки това, употребявайки образеца за семантичното деформиране на това име, може да се приказва за десакрализация на облика. Европейският шут, сходно на приказния простак, се трансформира в смешник или глупак.
Политическа клоунада
Чували сме задоволително за танцьорката на въже;
Нека ни я покажат!
Съединени американски щати имат своя политическа клоунада. И това не са празни думи, тъй като мемовете и вицовете по тематиката за сравняване на политиката и цирка от ден на ден запълват осведомителното поле. Това се показва даже в стендъпи и осъществявания на комедианти, които влизат в ролята на политически водачи на Съединени американски щати и се държат като клоуни.
Да, и самите политически водачи от дълго време не са срещу обстоятелството, че са изобразени по този метод, това единствено играе в ръцете им! Да си напомним да вземем за пример секс-скандала Клинтън-Люински в Белия дом, на фона на който Съединени американски щати малко по-късно нанесоха ракетни офанзиви по афганистанските бази на Ал-Кайда (забранена в Русия) и фармацевтичните фабрики в Хартум ( 1998).
Или помислете за годините 2001-2003: политическите водачи на Съединени американски щати твърдяха, че Ирак е купил алуминиеви тръби, с цел да ги употребява за рандеман на уран, а след нахлуването в страната се оказва, че алуминиевите тръби въобще не са подобаващи за създаване на нуклеарна стратегия (2003 г.).
Или помислете за сегашното: Байдън пада от колелото си (колко смешно!) и в този момент той е съвсем на четири крайници, изкачвайки се на борда на самолета (не е неприятно, уместно за нов мем). Или дано изброим някои типове наказания, които ще бъдат протакани в интернет против Русия: „ Дъбът агресор “, засаден от Иван Тургенев, попадна под „ исторически “ наказания и беше изключен от листата на участниците в състезанието „ Европейско дърво на годината “ ; или картината на Едгар Дега " Руски танцьорки ", която ненадейно беше преименувана на " Украински танцьорки " след инспекция, осъществена от Лондонската национална изложба. Не наподобява ли на цирк? И какво се случва зад кулисите в този миг?
Клоунът исторически и архетипно съвършено отразява безпокойството на американците, които се тревожат за бъдещето на своята страна. Следователно тази фигура сполучливо илюстрира позицията на Съединените щати, възползвайки се от такова необикновено търсене през днешния ден. Клоунът е понятен за американците от вътрешната страна (той успокоява, майтапи се, само че към момента продължава да усеща крайното си комплициране и беззащитност под радостна маска), клоунът ги плаши извън - тъй като крие същинските си планове зад маската, той е творение от кошмарите, което провокира " потрес и благоговение ".
И каква друга значима функционалност извършва клоунът в самия цирк? Той запълва паузите сред номерата, забавлява публиката, с цел да не скучае. Той отклонява вниманието върху себе си, до момента в който старите декори се изнасят зад кулисите и се слагат нови за идващите номера. Това е обвързване на клоуна като професионален цирков артист.
Въпреки това Съединени американски щати и Русия, сходно на други страни, са самодостатъчни формирания със лична богата история. Процесът на десакрализация на облика на хитреца, разказан в публикацията, е общо събитие и визира цялото културно пространство. Наред с тази десакрализация се ускорява и вниманието към фигурата на клоуна: обвивката е по-ярка, само че смисълът е все по-малък (или този смисъл се изкривява към противоположното).
Този развой е нездравословен и за двете страни и е единствено белег за вътрешен разпад: може би не толкоз явен, само че въпреки всичко доста забележим и значим. Затова не би трябвало да изпадате в егоизъм и да отричате, че в Русия има простаци или че тази всепоглъщаща клоунада заобикаля Русия. В Русия има простаци, има ги на всички равнища, има и цирк. Вярно е, че хората би трябвало да схванат кои са и да не изпадат в сляпо угодничество, както и в егоизъм.
В последна сметка за какво Жокера употребява маската в самото начало на един от паметните филми за Черния рицар? За да ограби банка, да извърши обир.
Оказва се, че целият свят в действителност е спектакъл. Само че това е повече като спектакъл на военните дейности, а политиката е като цирк, където водачите се държат като клоуни, а същинските претекстове са прекомерно банални и извадени от сцената. Затова феновете в тази постмодерна режисура са призвани сами да търсят смисъла на протичащото се (защото всичко е субективно и безсмислено от самото начало), а те търсят – градят тайни теории, демонизират едни, идеализират други, само че към момента се усещат като идиоти, натрупат яд и се управляват и водят от всевъзможни апели за по-добър свят. Призивите на тези, които имат потребност от безпорядък.
Ето 10 $ за маска и запалим коктейл, в този момент отидете и покажете своята персона. Дори вътрешният протест на Сизиф от творчеството на Камю към този момент е сменен от външно привличане на внимание: съвременно е да протестираш, само че защо е този митинг? Защо този гримиран умопобъркан танцува на покрива на горяща кола и чие внимание притегля?
И по този начин, характерен руснак, който се връща у дома след работа и включва компютър или тв приемник, може още веднъж да каже, че там всички са простаци. А един характерен американец ще показа различен мем за държанието на политическите водачи. Но самите хора се отразяват в черните монитори: било то американски глупак или съветски простак.
Всичко това не е толкоз значимо, тъй като до момента в който те гледат представлението, разискват нов цирков номер, нов филм и се зареждат с яд към себе си и другите, то пред прозореца някой сполучливо е ограбил повече от една банка за дълго време.
И продължава да краде...
Вместо извод
Така архетипният облик на клоуна в наше време е от първостепенно значение за обществото. Заемайки мястото на хитреца и културния воин, този извърнат от вътрешната страна на открито архетип има доста функционалност за всевъзможен тип власт.
От една страна, клоунът отразява действителността такава, каквато е, обобщава културните процеси на ферментация, а от друга, той е мощен инструмент за влияние върху съзнанието на хората посредством кино, вести и основаване на нов мит, където централно място на героя е заета от " недъгав човек с маска ".
Като разновидности за излизане от такава обществена деменция се преглеждат два метода:
1.По-задълбочено проучване на фигурата на измамника в обичайните култури, с цел да се върне на този психически архетип неговата законна мощ и атрибути на неговите вариации на облика.
2. Актуализиране на тематиката за свещената полуда (като образец, православната традиция на юродството) в контраст на стилната фикс идея за психологични разстройства и психологични положения. Фалшивият Жокер може да бъде надвит единствено с същинския Жокер. Лъжливият простак се опасява от свещения простак. Само посредством възвръщане на същинската полуда, за която Заратустра приказва на пазара, можем, най-малко на самостоятелно равнище, да устоим на мрежите от политическа клоунада, в които се пробват да ни въвлекат всеки ден.
Превод: СМ
Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
В края на краищата, аз не съм шут на кралския престол...
Професията на клоуна не е толкоз нова, колкото считат някои, само че не е и остаряла, както считат други. Хонорарът на топ клоуна за едно зрелище е в положение да покрие месечната заплата на един програмист. В същото време съвсем всеки може да опита шанса си и да се включи в този поминък. Всичко, което е належащо, е вярната мотивация и 10 $ за костюм: подправен нос, комплект гримове и евтина перука.
Функционалността на тази работа обаче не се лимитира единствено до цирка. Интересът към „ гримирания мъж “ нараства от средата на 20 век. Това се случва най-вече в Съединени американски щати. В американския метод на живот клоунът като цяло не заема последно място. Един от най-известните клоуни в света е Роналд Макдоналд, който измежду всички измислени герои е на второ място след Дядо Коледа по известност.
За първи път тази роля в рекламна акция се извършва от филмовия артист Уилард Скот през 1963 година Не по-малко прочут облик - в книгата на Стивън Кинг " То " ; произведение от 1986 година, в което основният антагонист също е смешник (злото под маската на клоун); романът е приет от читателите като може би най-ужасното и обичано произведение на писателя.
И, несъмнено, дано си спомним още един воин, който за първи път се появи на сцената през 1940 година Жокерът, нарисуван от Джери Робенсън, е супер изверг, чийто статус е засенчил освен други злодеи, само че и самата фигура на Черния рицар.
Всичко нагоре приказва за комплицирана и спорна фигура на смешник, която не се лимитира до баналната сфера на заниманието. В същото време наклонността да се употребява клоунът като тип знак към момента нараства; доказателството е освен американската просвета в себе си, само че и асимилацията на този архетипен облик от други. Кой в света, с редки изключения, не е осведомен с талисмана на Макдоналдс или основния зложелател на Батман? Кой не е чувал за идващия филм и сериал за Жокера или Харли Куин? Кой не е гледал разискването на новата акомодация на първата или втората част на " То "? Кой в последна сметка не е гледал Симпсън и не е осведомен с героя Красти?
Днес клоунът е повече от специалност.
Нека се опитаме да разберем природата на този архетипен облик и покачвания интерес към фигурата на смешник в наше време.
Сега към този момент сме осведомени, нали?
Най-вече клоунът е сравним с два архетипни облика: хитреца и шута. Именно тези две фигури, от една страна, са доста разнообразни от клоуна, а въпреки това, имат явни прилики.
Първо, те имат присъща амбивалентност. Ако приказваме за хитреца, това е митологичен воин, който по едно и също време провокира удивление и ужас; той постоянно мами, разбърква карти, основава илюзии (Локи е полубог-полудемон; в гръцката просвета това е Хермес, а в индийските легенди сходни функционалности извършват Гарван или Койот).
Същото виждаме и в облика на актуалния смешник, който постоянно провокира любопитни обстановки и въвлича другите в тях; той употребява трикове, а същността на всеки трик е заблуда. Клоунът, от една страна, е знак на нехаен и щастлив живот (талисман на Макдоналдс), само че в това време - страшилище, което гълтам децата и плаши даже възрастните.
Второ, качеството, което прави един смешник обвързван с шута, е странността и нелепостта, върху които тези облици са свързани по разнообразни способи. Доказателство тук е даже семантиката на думите: британското " joker ", френското " bouffon ", т.е. " jester " значи " простак ", " глумец ".
Това обаче е единствено лекомислен пласт, където модерният смешник и средновековният шут наподобяват еквивалентни герои. Голяма неточност е да се гледа на фигурата на хитреца през призмата на съвременността. Ние несъзнателно придаваме лично значение на античните архаични фигури (или въобще ги лишаваме от смисъла им). В края на краищата не клоунът е породил митологемата трикстър, а противоположното – трикстърът става първообраз на актуалния смешник. Следователно, с цел да разберете разликите, би трябвало да погледнете по-дълбоко...
Знаем, че в едно обичайно общество всичко има смисъл. Ако основаването на амулет за франчайза на Макдоналдс или снимането на холивудски блокбастър има единствено външна комерсиална цел, то всички дейности в обичайното общество носят и дял от сакралност. Всяко събитие, предмет, даже елементарен камък играе специфична роля.
Трудно е да се разбере какво е смисъла на фигурата на измамника за античните. Достатъчно е обаче да се обърнем към общоизвестни исторически обстоятелства, с цел да създадем съществени заключения и да зададем вектор за размисъл.
Къде и по кое време се появява фигурата на шута в историята? От литературата и живописта знаем, че шутът се среща до владетелите единствено през християнската ера, изключително през Средновековието. „ Кралският шут “ постоянно можеше да каже малко повече от другите, даже повече от самия крал, като постоянно присъстваше до него по време на договаряния.
Освен това, както свидетелстват хрониките, шутът от време на време може да има директно въздействие върху суверена и върху неговите решения; това наподобява разумно, поради непосредствената непосредственост на тази фигура до суверена. Разбира се, фигурата на шута е много комфортна като фигура на сянка или консултант: от една страна, той е като „ тъмна “ страна, която може да изрази ирационално, интуитивно мнение, а въпреки това, шутът постоянно може да се назова простак и да го ритнете, в случай че обстановката се окаже нелепа.
Но по един или различен метод за самия шут близостта до висшата власт постоянно му подсигурява имунитет и злите му остроумия са не по-малко значими от изказванията на самия цар или духовните йерарси.
Важно е да се подчертае, че освен владетелят избавя шута от личния му език, само че и високата морална оценка на нелепостта. Свещеничеството е вярвало, че нелепостта (включително нелепостта на шута, в случай че наподобява истина) е печатът на богоизбрания народ. Говорим, несъмнено, за ранното отношение на " формалното духовенство " към шута, когато това отношение е било неутрално или снизходително.
По това време шутът в действителност е можел да има физически уродства или е бил откровена и неприкрита „ аномалия “ в очите на другите. Подобно на фигурите на библейските пророци, блаженството на шута се е приравнявало на необикновен вид свръхмислене. Този вид мислене е специфична интелектуална вътрешен глас, която е способна на директно съзерцаване на духовни правила там, където структурите на мозъка са безсилни.
Така „ кралският шут “ в историята на Европа заема междинна и специфична позиция сред суверена и „ формалното духовенство “. От една страна, те му се присмиват и му се карат, а въпреки това, той се радва на снизхождението на близките и очевидно или невидимо въздейства върху владетеля, а затова и върху цялата политика на страната. Шутът замества функционалността на измамника, по-универсален архетипен облик, който няма „ легализирано “ място в средновековна католическа Европа.
Социалната, духовна и политическа роля на средновековния шут е доста по-широка, по-дълбока и по-висока от дилемите на актуалния смешник.
Арлекино, Арлекино...
Бъдещата ера радикално трансформира сакралния облик на шута. Процесът протича последователно и доближава своя връх през Новото време, когато рационалното мислене стартира да се издига до абсолют. Фигурата на шута провокира все по-голямо отрицание и скоро тя е изцяло изгонена от кралския двор на театралната сцена.
През 16 век в Италия поражда комедия дел`арте (на италиански: commedia dell`arte, комедия на маските) - тип италиански махленски спектакъл. Най-накрая придава на тогавашните " свещени " герои-шутове фундаментално друго, обществено социално-културно звучене.
Арлекино е този, който въплъщава естествения развой на превръщането на духовник в смешник, защото съчетава намаляващите черти на свещеното и увеличаващите се акценти на комедията. Какво ще се случи по-късно е въпрос на време: свещеното бързо се отмива и занимателният аспект стартира да пораства (за трагични цели).
Сега шутът е елементарен цирков актьор, участник на сцената, който просто забавлява хората. До 20-ти век тази фигура съвсем не притегля вниманието. И едвам след модерната ера още веднъж виждаме прераждането на този архетипен облик съответно във фигурата на смешник.
Но в този момент за нас е още по-лесно да съпоставим облика на смешник и шут един с различен. Най-лесният метод да извършите това е с образеца на кино лентата за Жокера от 2019 година, защото тази работа е една от най-новите и най-шумните по тази тематика все още на тази публикация. Има доста опити за разбор на кино лентата, само че ние се интересуваме единствено от сравнението на архетипния облик на хитреца с основния воин на кино лентата. И зад външната аналогия по-ясно виждаме дълбоките разлики:
1. Масов темперамент . Съвременният смешник приказва не от името на отвъдното, сакралното начало, а от името на тълпата, популацията. Достатъчно е да си напомним други филми за Жокера. Действията на злодея във филмите наподобяват за множеството фенове оправдани, а от време на време даже по-естествени от дейностите на другите.
Ако речта на шута, сходно на предсказанията на пророците, не можеше да бъде разбрана от всички и разярена навалица можеше да убие с камъни безочлив човек, който приказва нелепости, в този момент е правилно противоположното. Публиката симпатизира на антагониста, а жителите на града във кино лентата са подготвени да го последват.
2. Повърхностност . Клоунът въобще не се интересува от иманентни неща. В най-хубавия случай той се управлява от правилата на цинизма. Новият " смешник " показва не волята на хората, а животинските, инстинктивни стремежи на популацията или даже на индивида, т.е. на самия него.
На какво упорства този умопобъркан? Внимание към себе си. Той отхвърля да съзерцава по-висши правила, само че в интерес на какво? В изгода на съзерцанието на неговата персона. Дори революцията за него не е заветен акт, а единствено метод да потвърди личната си значителност. Като удостоверение на съществуването си той избира не любовта в себе си, не гласа на интелектуалната вътрешен глас, не духовните правила, които преди е могъл да съзерцава директно, а постмодерното условие за масите, медиите, вниманието към себе си.
Следователно, воден от личните си скотски потребности, той не е притежател на хаоса, а инструмент в ръцете на тези, които се нуждаят от този безпорядък за земни цели: облага, прелом и идване на власт. Ролята на клоуна е предписана авансово: в този момент той е регистриран бунтовник, заплатен терорист, протестен пропагандатор, макар че самият той не схваща това. Това не е свещена полуда, а опиянението от безсмислената безредица в името на личното мислено великолепие.
3. Култът към потреблението . Опаковката, оставена от шута, е клоунът. Клоунът съвършено отразява постмодерната атрибутика. Той забавлява, само че в смеха и остроумията му няма бездънен смисъл. Нищо чудно, че талисманът на клоуна пасва толкоз добре на Макдоналдс.
Всичко това още веднъж ни препраща към култа към потреблението и заниманието. Дори американският род на филмите на ужасите е доходоносна технология за ръководство и забавление. Психопатите ясно показват крайни форми на отказване на морала, традициите и обществения опит. Сега те са точно психопати, а не носители на свещено прекарване.
„...твоето блаженство вика към небето; нищожеството на вашите грехове вика към небето! Но къде е светкавицата, която ще те оближе с езика си? Къде е лудостта, която би трябвало да ти се втълпи? - пита Заратустра хората на пазара. Но тълпата желае нещо друго, дават обещание й друго представление: танцьорка на опънато въже, която чакат.
Архетипният облик на хитреца също е изгубил своята сакрална част. Сега той извършва единствено трагичната функционалност, която се употребява в киното. Според Кристофър Воглър, американски кино продуцент, Хитрецът (т.е. трикстър) „ кара фена да слезе от небето на земята; предизвиквайки здравословен смях, хитрецът ни оказва помощ да разберем общите си проблеми, изобличава нелепостта и лицемерието;... тази палава част от нашето " Аз " може да ни върне към действителността ".
И макар че в тези думи има подмятания за архаичната фигура на трикстъра, ясно е също, че актуалният трикстър е диаметралност на античния. Сега, макар че заема мястото на своя предходник, въпреки да употребява сходен механизъм на влияние, той прави тъкмо противоположното: довежда рационалния свят до свръхрационалност; той ни връща от действителността към супер-реалност (а не над-реалност).
Най-яркият образец е анимационният сериал " Рик и Морти ", където основният воин е академик, безсрамник, който отхвърля всички висши усеща в себе си и другите в интерес на свръх-рационалния мироглед за света, т.е. в интерес на (пост) просвета. Поведението, както и външният тип на Рик също могат да бъдат съпоставени с държанието на смешник.
И в случай че дадена серия е сполучлив артикул, тогава на назад във времето можете да намерите доста други несполучливи творби, които се изхвърлят всяка година. Тъпи цинични комедии, които употребяват фигурата на измамника като още по-циничен (или по-тъп) воин, който прави повече плоски смешки от света на самата творба.
„ Може би Жокера е жертва “, ще кажат мнозина. Самосъжалението, което той се пробва да разсъни в нас през целия филм. Той упреква околната среда, а не себе си. Жокерът е реакция, както ни споделят почитателите на творбата.
Все отново има разлика сред схващане и приемане. Можете да разберете Жокера, тъй като във всеки от нас има уязвима и егоистична част, която изисква внимание към себе си. Но може ли да се одобри инфантилността за богоизбраност? Грешим ли?
Освобождението посредством „ животинска полуда ” (насилие) наподобява съблазнително, само че дали е избавление, в случай че е обещано с цената на загубата на себе си, а не на придобиването, както е в тази ситуация с парадокса на Вярата и блаженството на светите глупци?
Две беди на Русия
В Русия традицията на шутовете има две разновидности: езическата линия на шутовете и православната традиция на юродивите. Някога юродивите са били преследвани, само че в този момент е мъчно да се откри тяхното въздействие върху властта. От друга страна, традицията на юродивите, съвсем непозната в западното християнство, е значима характерност на православието.
В този смисъл източното християнство е по-съобразено със структурата на тогавашната свещена традиция. Ако в католическа Европа някои ирационални функционалности бяха поети от шута, тогава Източната черква се оправи без него.
Ето за какво, с цел да видите по-ясно по какъв начин се промени архетипният облик на хитреца в Русия, по-добре е да се обърнем към съветските приказки. Именно приказките, от една страна, са ехтене от античния мит, а от друга не престават да носят груповите, архаични показа на хората за себе си и за света.
И да вземем за пример фигурата на Иван Глупака като най-популярния воин в съветските приказки е най-подходяща. Още в най-синонимната поредност от имената му (Иван Глупака, Иванушка, Иван Царевич, Иван Глупче) виждаме забележими подмятания за познатата сянка на хитреца. Интуицията, употребена от Иван Глупака в доста сюжети, съвършено показва свръхрационална мъдрост.
За елементарното схващане тази мъдрост наподобява глупава, структурите на тази форма на познание се коренят в дълбини, които не са толкоз явни за един всемирски, елементарен взор върху света. В историите за Иван Глупака непроменяемо се появява и царят. И това частично ни припомня за облика на европейски шут. Иван, сходно на шута, е непосредствен до царя.
В същото време в приказките се акцентира превъзходството на царя над Иван, само че това предимство по-късно се засрамва от дейностите на Иван. Той непроменяемо избавя царя в безнадеждни обстановки, извършвайки нужните подвизи за него. Иван Глупакът (и неговите сътрудници, като Емеля) приказват езика на животните, които постоянно оказват помощ на героя.
Иван не постоянно е благодетелен човек, само че най-често в края му се случват чудотворни трансформации, които са резултат от ексцентрични дейности и решения на героя. Иван Глупакът е митологизиран персонаж, който въплъщава нетипична тактика от ексцентрични постулати на практическия разсъдък, които опонират на здравия разсъдък. Всичко това води до триумф Иван, който постоянно е третият наследник в фамилията и няма забележими преимущества.
Като цяло не е съвпадане, че простак става воин на съветските приказки. И не е изненадващо, че фигурата на Иван Глупака е толкоз разпознаваема за доста хора. Сега е всекидневно да се мисли, че в това има блян на съветски човек за знамение с неговото злобно безучастие, т.е. неговата политическа безчувственост или предпочитание да получи пари, жена и власт без старания. Това обаче е груба неточност.
Вече казахме, че е невероятно архаичните фигури да се преглеждат незадълбочено през призмата на сегашното, защото ги петним със модерни тълкования. Същото важи и за приказните герои: опитите да се облече Иван Глупакът в кафтан на елементарен късметлия и ленив човек, който получава материално благоденствие, е капиталистическият воал на модерността. Само съществуването на това покривало е знак за десакрализация на хитреца по образеца на Русия.
Трябва да се обърнем към семантичния заряд на самата дума " простак " на съветски език. По отношение на наличието на съветския език е забавно мнението на М. В. Всеволодова, че славянската литература, може би, за разлика от западноевропейската, е построена не толкоз върху сюжети, колкото върху концептуално натоварени думи. Важно е да се означи, че думата " простак " може да се смята за име, защото даже измежду античните славяни такива имена са работили като амулет против зли духове. Така са се казвали децата.
Само в актуалната си конотация името е недвусмислено обидно, което не може да се каже за по-остарелите му смисли. Тоест, „ простак “, от една страна, е искрено проклинание, а въпреки това се демонстрира точно като избран митологичен персонаж, свещена фигура, имаща метафоричен смисъл. В една приказка той е ленив и некадърен воин, алкохолик, само че също по този начин може да прави чудеса благодарение на вълшебен сили.
Обаче, както Жокерът е просто празна черупка на " кралския шут ", по този начин и актуалният съветски простак отразява единствено плоския, категоричен смисъл на неговия главен вълшебен предходник - Иван Глупака.
Това се демонстрира в типични изрази като: „ простак набит “, „ не дай Боже с простак нито да намериш, нито да загубиш! “, „ да не спечелиш разум - да се свържеш с простак “, „ да научиш простак, че мъртвият може да бъде лекуван “, „ неприятната глава на ръцете не дава отмора “, и последната - „ в Русия има единствено два казуса: простаците и пътищата ".
Човек не може да не се съгласи, че името Иван се е трансформирало в нарицателно. Има образци, когато се употребява в творби на киното и литературата за обозначаване на характерен съветски воин („ Куриер ” на Шахназаров или „ Война ” на Балабанов, например). При това простакът не остава по-назад, а се връзва в семантичната верига към този момент като засегнатост след Иван. Оказва се следното: руснак значи Иван, а в случай че е Иван, следвайки езиковата памет - то значи е простак (в дословния смисъл, а не в свещения), само че простак, затваряйки веригата, значи руснак. Накратко, съветският човек е простак.
И макар че поговорката за простаците и пътищата се приписва на някои създатели от 19 век, по-важно е по какъв начин хората в този момент употребяват думата " простак " в речта си. Важното е по какъв начин самите хора се характеризират.
Русия, измъчвана от своето минало и настояще, раздирана от необичайния за нейната природа грабителски капитализъм и демократизъм, не за първи път сама стартира да има вяра в непогрешимостта и универсалността на всички западни полезности и настройки за себе си. И затова, осъзнавайки своето противоречие с тези настройки, тя рефлексивно се счита за по-нисша (да се чете: „ натъпкана с простаци “), тъкмо както самите хора постоянно назовават другите и себе си простаци.
Иван Иванов (така пишат в образците за попълване на всевъзможни документи) е характерен загубен съветски човек, откъснат от корените и традициите си: той не схваща кой е и къде се движи и омразата към другите е точно омразата на другите Ивановци, към себе си. Да те считат за руснак е по едно и също време неясно и срамно.
Капитализмът от своя страна демонстрира култа към парите, облагата и прагматизма, който изцяло отхвърля най-важната приказна функционалност на Иван Глупакът. Сега, в случай че не се стремиш да станеш сполучлив, в случай че не те е грижа за външното благоденствие и в случай че обществено не се фиксираш върху недоволството от пътищата, тогава ти, Иване, си просто неподвижен глупак и има нищо надълбоко в теб. Ето по какъв начин самите съветски хора характеризират другите и себе си със сластен цинизъм и мъка.
Така Иван Глупака може да се смята за съветски образец за шмекер. Тази приказна фигура надълбоко влезе в паметта на хората и стана име на домакинство. Въпреки това, употребявайки образеца за семантичното деформиране на това име, може да се приказва за десакрализация на облика. Европейският шут, сходно на приказния простак, се трансформира в смешник или глупак.
Политическа клоунада
Чували сме задоволително за танцьорката на въже;
Нека ни я покажат!
Съединени американски щати имат своя политическа клоунада. И това не са празни думи, тъй като мемовете и вицовете по тематиката за сравняване на политиката и цирка от ден на ден запълват осведомителното поле. Това се показва даже в стендъпи и осъществявания на комедианти, които влизат в ролята на политически водачи на Съединени американски щати и се държат като клоуни.
Да, и самите политически водачи от дълго време не са срещу обстоятелството, че са изобразени по този метод, това единствено играе в ръцете им! Да си напомним да вземем за пример секс-скандала Клинтън-Люински в Белия дом, на фона на който Съединени американски щати малко по-късно нанесоха ракетни офанзиви по афганистанските бази на Ал-Кайда (забранена в Русия) и фармацевтичните фабрики в Хартум ( 1998).
Или помислете за годините 2001-2003: политическите водачи на Съединени американски щати твърдяха, че Ирак е купил алуминиеви тръби, с цел да ги употребява за рандеман на уран, а след нахлуването в страната се оказва, че алуминиевите тръби въобще не са подобаващи за създаване на нуклеарна стратегия (2003 г.).
Или помислете за сегашното: Байдън пада от колелото си (колко смешно!) и в този момент той е съвсем на четири крайници, изкачвайки се на борда на самолета (не е неприятно, уместно за нов мем). Или дано изброим някои типове наказания, които ще бъдат протакани в интернет против Русия: „ Дъбът агресор “, засаден от Иван Тургенев, попадна под „ исторически “ наказания и беше изключен от листата на участниците в състезанието „ Европейско дърво на годината “ ; или картината на Едгар Дега " Руски танцьорки ", която ненадейно беше преименувана на " Украински танцьорки " след инспекция, осъществена от Лондонската национална изложба. Не наподобява ли на цирк? И какво се случва зад кулисите в този миг?
Клоунът исторически и архетипно съвършено отразява безпокойството на американците, които се тревожат за бъдещето на своята страна. Следователно тази фигура сполучливо илюстрира позицията на Съединените щати, възползвайки се от такова необикновено търсене през днешния ден. Клоунът е понятен за американците от вътрешната страна (той успокоява, майтапи се, само че към момента продължава да усеща крайното си комплициране и беззащитност под радостна маска), клоунът ги плаши извън - тъй като крие същинските си планове зад маската, той е творение от кошмарите, което провокира " потрес и благоговение ".
И каква друга значима функционалност извършва клоунът в самия цирк? Той запълва паузите сред номерата, забавлява публиката, с цел да не скучае. Той отклонява вниманието върху себе си, до момента в който старите декори се изнасят зад кулисите и се слагат нови за идващите номера. Това е обвързване на клоуна като професионален цирков артист.
Въпреки това Съединени американски щати и Русия, сходно на други страни, са самодостатъчни формирания със лична богата история. Процесът на десакрализация на облика на хитреца, разказан в публикацията, е общо събитие и визира цялото културно пространство. Наред с тази десакрализация се ускорява и вниманието към фигурата на клоуна: обвивката е по-ярка, само че смисълът е все по-малък (или този смисъл се изкривява към противоположното).
Този развой е нездравословен и за двете страни и е единствено белег за вътрешен разпад: може би не толкоз явен, само че въпреки всичко доста забележим и значим. Затова не би трябвало да изпадате в егоизъм и да отричате, че в Русия има простаци или че тази всепоглъщаща клоунада заобикаля Русия. В Русия има простаци, има ги на всички равнища, има и цирк. Вярно е, че хората би трябвало да схванат кои са и да не изпадат в сляпо угодничество, както и в егоизъм.
В последна сметка за какво Жокера употребява маската в самото начало на един от паметните филми за Черния рицар? За да ограби банка, да извърши обир.
Оказва се, че целият свят в действителност е спектакъл. Само че това е повече като спектакъл на военните дейности, а политиката е като цирк, където водачите се държат като клоуни, а същинските претекстове са прекомерно банални и извадени от сцената. Затова феновете в тази постмодерна режисура са призвани сами да търсят смисъла на протичащото се (защото всичко е субективно и безсмислено от самото начало), а те търсят – градят тайни теории, демонизират едни, идеализират други, само че към момента се усещат като идиоти, натрупат яд и се управляват и водят от всевъзможни апели за по-добър свят. Призивите на тези, които имат потребност от безпорядък.
Ето 10 $ за маска и запалим коктейл, в този момент отидете и покажете своята персона. Дори вътрешният протест на Сизиф от творчеството на Камю към този момент е сменен от външно привличане на внимание: съвременно е да протестираш, само че защо е този митинг? Защо този гримиран умопобъркан танцува на покрива на горяща кола и чие внимание притегля?
И по този начин, характерен руснак, който се връща у дома след работа и включва компютър или тв приемник, може още веднъж да каже, че там всички са простаци. А един характерен американец ще показа различен мем за държанието на политическите водачи. Но самите хора се отразяват в черните монитори: било то американски глупак или съветски простак.
Всичко това не е толкоз значимо, тъй като до момента в който те гледат представлението, разискват нов цирков номер, нов филм и се зареждат с яд към себе си и другите, то пред прозореца някой сполучливо е ограбил повече от една банка за дълго време.
И продължава да краде...
Вместо извод
Така архетипният облик на клоуна в наше време е от първостепенно значение за обществото. Заемайки мястото на хитреца и културния воин, този извърнат от вътрешната страна на открито архетип има доста функционалност за всевъзможен тип власт.
От една страна, клоунът отразява действителността такава, каквато е, обобщава културните процеси на ферментация, а от друга, той е мощен инструмент за влияние върху съзнанието на хората посредством кино, вести и основаване на нов мит, където централно място на героя е заета от " недъгав човек с маска ".
Като разновидности за излизане от такава обществена деменция се преглеждат два метода:
1.По-задълбочено проучване на фигурата на измамника в обичайните култури, с цел да се върне на този психически архетип неговата законна мощ и атрибути на неговите вариации на облика.
2. Актуализиране на тематиката за свещената полуда (като образец, православната традиция на юродството) в контраст на стилната фикс идея за психологични разстройства и психологични положения. Фалшивият Жокер може да бъде надвит единствено с същинския Жокер. Лъжливият простак се опасява от свещения простак. Само посредством възвръщане на същинската полуда, за която Заратустра приказва на пазара, можем, най-малко на самостоятелно равнище, да устоим на мрежите от политическа клоунада, в които се пробват да ни въвлекат всеки ден.
Превод: СМ
Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ