Таксиметровият шофьор ми даде всичко, от което се нуждаех: За пръв път от много години се почувствах красива, желана и щастлива
С Габриел се оженихме, когато и двамата бяхме на 23 години. Вярвах, че ще бъдем вечно дружно, само че след 10 години брачният партньор ми си откри държанка. Децата бяха дребни и имаха потребност от татко, по тази причина в тяхно име стисках зъби и мълчах. Но когато любовниците му започнаха да звънят непрекъснато по телефона, нервите ми не устояха. Проклинах го, плачех от болежка, изтощение и засегнатост, умолявах го да спре, само че на вятъра. С годините сълзите ми пресъхнаха: остана единствено пустотата и страхът. Децата пораснаха и можех да си потегли, само че не знаех накъде. Така изминаха още 5 години. Една вечер, до момента в който гледах по какъв начин Габриел спи, внезапно усетих, че ми се повдига. В главата ми се въртяха ужасни мисли, а гърлото ми беше пресъхнало. Мълчаливо се изправих от леглото, взех си малко багаж и излязох на улицата. Седнах на една скамейка и започнах да превъртам живота си като на кинолента. Бях толкоз красива на млади години и към мен се тълпяха орди от ухажори. Защо избрах точно Габриел? Спомням си, че мама непрестанно ме предупреждаваше да не му се поверявам изключително, само че кой слуша родителите си?
Докато размишлявах, видях, че часовникът демонстрира 22:30 часа. Беше прекомерно късно да помоля някой от околните ми да ме приюти тази нощ. Нямах различен избор, с изключение на да преспивам в хотел. Шофьорът на таксито се оказа доста разговорлив. Докато шофираше, не спираше да приказва. Толкова доста желаех успокоение и тишина, че не забелязах по какъв начин от очите ми рукнаха сълзи. Изведнъж ми се прииска да споделя болката си с приказливия мъж. По-лесно е да споделиш с човек, с който може би в никакъв случай повече няма да се срещнете. Светлин, водачът на таксито, изслуша тъжния ми роман, извини се, че е бил несъобразителен и за отплата ми предложи на следващия ден да се срещнем на кафе. На другата заран, когато се разсъниха в студената хотелска стая, взех решение да се прибера у дома. Все отново това това беше моят дом и имах право да съм там. Но на излизане от стаята, видях, че на рецепцията ме чака Светлин с букет цветя.
Смутена от неочакваната му поява, в първия миг желаех да се обърна и избягам. Не бях получавала цветя от 15 години, а да приема букет от чужд мъж, е много необичайно. Все отново се овладях и с необятна усмивка се качих в таксито на Светлин.
Когато вечерта се прибрах вкъщи с цветята, Габриел умерено стоеше пред компютъра. Дори не беше забелязал, че не съм нощувала у дома. След малко безмълвие, му заявих, че желая бракоразвод. Разярен, мъжът ми ме засипа с проливен дъжд гнусни обиди и обвинявания, а на сутринта си събра багажа и се изнесе. Така и не разбрах къде отиде: евентуално при следващата си държанка. Почувствах мощно облекчение – най-сетне можех да вдишвам умерено. Вечерта се обадих на Светлин и той пристигна незабавно, без да задава непотребни въпроси. В негово наличие усещах успокоение и лекост, и не забелязах по какъв начин диалогът ни се трансформира в нещо повече…
Тази нощ беше красива, за пръв път от доста години се почувствах красива, мечтана и щастлива. А на другия ден, когато се разсъниха до топлото тяло на Светлин, осъзнах, че от дълго време бях спряла да обичам Габриел, само че също по този начин не изпитвах и ненавист. Бях на едно красиво място, някъде сред любовта и омразата. Най- най-после открих мечтаното успокоение.
Инфо: Лична драма
