С еврозоната и Шенген ние постигаме националните си цели, но

...
С еврозоната и Шенген ние постигаме националните си цели, но
Коментари Харесай

Първан Симеонов, Мяра: Не изключвам България да стигне до румънски сценарий


" С еврозоната и Шенген ние реализираме националните си цели, само че имам възприятието, че в ушите на мнозина българи сме ги постигнали в миг, когато те към този момент нямат значение. Това ме тормози. Живеем във време, в което някои хора стартират да се съмняват в пътя, който сме извървели. Дебатът за нашето бъдеще се връща още веднъж в разногласието за нашето минало и това е доста рисково, тъй като в действителност ние спорим дали пътят ни до тук е бил верен ", разяснява в изявление за Mediapool създателят на социологическа организация " Мяра " и дълготраен водещ анализатор в " Галъп " Първан Симеонов. " Аз изобщо не изключвам България да стигне до румънски сюжет, при който още веднъж да се чудим за пътя на България. Това последно беше на изборите, когато един против различен застанаха Георги Първанов против Волен Сидеров ", разяснява той.

 

Защо част от българите са скептични към еврото?

 

Това е обвързвано с няколко фактора. Първо, в проучвания ясно личат демографските разлики. Живеем в застаряващо общество, което по традиция е доста скептично към новостите. Възрастният човек нормално не е най-оптимистичният човек. Второ, тук става дума за друга просвета, която е на кръстопът. В нашата просвета са мощни историческите обичаи на балансирането сред Изтока и Запада. Българите рационално са про-германски настроени, само че прочувствено са проруски, да го кажем по този начин. Всичко, обвързвано с Европа, провокира възторг. Наистина доверието в Европейския съюз в България продължава да е високо. Доверието в Германия е доста високо. Съвсем неотдавна организация " Мяра " рапортува такива данни. Идеализираната визия за Германия е абсолютният ролеви модел за българина. Но в тази ситуация с еврото приказваме за изобретение. Прави са ненапълно тези, които споделят, че това може би не е тъкмо песимизъм към самото евро, колкото песимизъм към новото. Разбира се, евентуално има и някаква зловредна агитация, само че доста биха сбъркали тези, които виждат във всичко, което опонира на европейския мейнстрийм, някакво проруско въздействие. В доста огромна част от случаите, забелязвал съм, става дума за протестно държание, за реакция против Запада, а не толкоз за любов към Изтока. Това се родее с антиглобалистките и антикапиталистически настроения, които виждаме в западния свят от дълго време. И почтено казано, това е общоприета фаза от нашето позападняване. Ние към този момент мислим върху самата кухня, а не мечтаем за нея, както беше по рано.

Още по тематиката
14 май 2025 16:34
Разбира се, има още. Има и прочувствен детайл. Левът е един от националните знаци. Това е още една територия, народен суверенитет, която се отдава. Все отново живеем във време, в което има връщане към някакви консервативни полезности в целия наш западен свят и това няма по какъв начин да подмине и България. И всичко това става на фона на един обичаен песимизъм към властта, който е подбуден от възрастова конструкция и от огромните обществени неравенства в България. В България има хора, които претърпяват тежко своята обстановка, има беднотия. Тези хора не могат да бъдат въодушевени към това, което властта им споделя. Да не пропущаме обстоятелството, че Европа сега наподобява много разколебана. Това също не може да провокира възторг. В същото време обаче би трябвало да кажем почтено. Младите хора доста повече поддържат еврото. И най-после, едно нещо витае като главен боязън и това е повишаването. Този боязън би трябвало да се разсее в този момент, само че няма осведомителна акция. На тази почва, като се появят и пропагандисти, няма кой да им отговори.

 

Защо ръководещите се дистанцираха на процедура от еврото? Те бутат България към еврозоната в Народното събрание, само че на осведомително равнище не желаят да се ангажират с положителна акция. Защо?

 

Наистина няма кой знае какъв брой огромно старание на управляващите да опишат изгодите от еврото. През последните четири години България живя в политическа безтегловност и нямаше кой да се заеме с това стратегическо мислене. В общи линии имаше кърпене на обстановката. Другото ми пояснение е, че за доста други процеси в България сме виждали сходна обстановка, в която просто няма задоволителна осведомителна работа. Да обясняваш за еврото наподобява скучна работа. Нормалността е скучна. Аз поддържам еврото. Това е моя персонална позиция. Аз по себе си осъждам, че като ме попитат за какво съм за еврото, давам единствено политически ценностни причини и причини за принадлежност. Аз желая България да принадлежи, да е почтена част от Европа. Това явно не може да бъде разказано на доста повече хора, тъй като е скучно. Винаги изключителното е по-интересно. Винаги опозицията е по-интересна, митингът е по забавен.

Още по тематиката
12 май 2025 16:56
А евентуално неналичието на положителна акция може да се изясни и с неналичието на доверие в институциите. Те са изцяло наясно, че каквото и да кажат, една част от хората ще ги заподозрат, че крият нещо.

 

То ние постоянно сме в хипотезата колкото повече приказваш, толкоз повече се съмняват в тебе. Всичко идва от неналичието на легитимност на представителите. Ковид рецесията отвори в допълнение ножицата сред формалния роман и всеобщите усещания. Официални престижи очевидно няма. Няма облечени в доверие законни институции. Властта не наподобява законна в очите на хората. И не може да опише каквото и да е.

 

Има алтернатива. Ако държавното управление и Народното събрание не носят доверие, Българска народна банка можеше да стане патрон на една такава акция.

 

Аз бих добавил още една институция - президента. Защото президентът през цялото това време не загуби доста доверие и сега продължава да е единствената политическа фигура с позитивен рейтинг. Той, строго видяно, доколкото чета, постоянно е бил за еврото. Но неговата позиция постоянно е била леко скептична. Той постоянно е питал: подготвени ли сме в този момент? Друг е въпросът, че Радев в този момент много внезапно обърна нещата.

 

Влезе ли Румен Радев в лагера против еврото в търсене на избрани дивиденти?

 

Президентът не за пръв път прави изказване, изпускайки подтекста. Той споделя нещо, което е разбираемо, само че изпусна целия подтекст. Например, в едно по-дълго послание можеше да опише еволюцията на позицията си. Но той не го направи. Единственото, което предстои на осмисляне е дали сме подготвени за еврото? Кога сме подготвени? Строго видяно, той не се отдалечи от това запитване, само че не го изясни добре. Тия елементи ги виждат единствено хора, които са гледали доста. Аз съм изкушен от политиката и съм ги забелязал. Ама в този момент пробвай да ги обясниш на болшинствата в България. Ами не можеш, само че би трябвало по ясно да се изяснява. Неговото предложение звучеше като относително внезапна смяна за всеобщото усещане.

Още по тематиката
11 май 2025 15:05
Тя и политически е смущаваща, тъй като беше направена в последния миг преди конвергентните отчети.

 

Сега няма какво да се лъжем. Наистина има нерешителност измежду болшинството от българите от въвеждането на еврото. Много постоянно в България тъкмо президентът е този, който е в положение да изговаря позицията, така да се каже, на народа против елита. Между другото, това е типичен популистки ход. В политологията понятието " популизъм " идва от опълчването народ – хайлайф. Радев тъкмо по този начин се нарежда. Народ против хайлайф сега и освен това - пакетира елита, оставяйки единствено систематичните и заявявайки се на анти систематичната страна, която може да звучи малко, тъй като е коренно нишова. Но тук не забравяйте, че по този метод се увлича и една доста по-голяма група - групата на негласуващите, които са трайно отчуждени от политическия развой. С две думи Радев направи лично политически метод за политическо позициониране. Даже бих споделил рекламен ход. И апропо ние всички сме леко сюрпризирани, само че най-вероятно, в случай че в миналото Радев има партия, то най евентуално по този начин ще звучи, тъй като тя политиката по този начин звучи. В смисъл, сякаш сме сюрпризирани, тъй като за първи път го виждаме в малко по внезапно рекламно позициониране. Не бяхме привикнали да го виждаме по този начин.

 

Това наподобява като сигнал за пускане на политически план.

 

Възможно е. Очевидно има почва за това. Сега президентът ще е в положение да изяснява, че ръководещите са отхвърлили неговото законно искане и да намекне, че скоро ще има опция. Всички огромни политически фигури в България в последните десетилетия започнаха по тоя метод. Спомняте ли си Царя? Царят сподели: Абе, явно ме стопират (за президент), само че скоро ще имате опция и ще можете да гласувате за мене. Борисов скочи против целия хайлайф, който бе олицетворяван от тройната коалиция. Борисов беше извънредно популистка алтернатива. После Борисов съумя да го трансформира в част от системата. Големият исторически позитив на Борисов към България е, че съумя да канализира една сила, която можеше да е разрушителна. Даже протестна политическа сила, може да се канализира в методичност. Това е шансът на Радев, тъй като в противоположен случай в България в действителност зрее контракултура. Виждаме я в обществените мрежи. В моето ново предаване ( " Въпрос на мяра " ) всяка различна позиция отскача по две, да не кажа по 10, по отношение на общоприетите гледни точки. Погледнете какво става в Румъния, в Съединени американски щати. В България тази контракултура може да бъде стопанисвана или от радикали, или от някой, който въпреки всичко излъчва някаква методичност, какъвто може да бъде Радев. Но единствено гадаем. Слави Трифонов влезе в политика с оправданието, че са му отхвърлили референдума. Така че на мен този ход на Радев в действителност ми наподобява на началото (на партиен проект), само че да забележим.

Още по тематиката
9 май 2025 19:38
А какъв е капацитетът на Румен Радев като партийно придвижване?

 

Неговата цел би трябвало да бъде да победи по метод, който да му разреши да ръководи, без да се постанова да се договаря с другите. Това е нещо, което на Слави Трифонов не му се получи. Слави вярваше, че е победил същински. После предложи някакъв кабинет, а се оказа, че той не е победил, тъй като би трябвало да се договаря

 

Радев евентуално желае да избегне това в този момент. Ще кажа качествено какъв е капацитетът му. В България сега доста ясно се виждат два полюса. Единият е Пеевски, другият е Радев. Пеевски прави нова партийна мрежа в страната, употребявайки обществено изключени хора в България, които по никакъв начин не са малко. Ако ГЕРБ беше партия на всеобщия градски българин, новото Движение за права и свободи е нещо като партия на всеобщия селски българин. Нищо неприятно не включвам в това разбиране. В момента Пеевски сигурно има в пъти повече сила от Борисов. Той може да бъде новият максимален сходен водач в България. Борисов ерозира и е по-възрастен.

 

Пеевски може да направи всеобща партия, наречена Движение за права и свободи - Ново начало или ДПС-ГЕРБ. Да бъде новият Бойко като сборен облик на прагматичните партийни, клиентелистки структури, по този начин да го кажем. От другата страна напълно умерено зрее една контракултура, която се държи протестно и тази контракултура за момента е представлявана от Костадин, Ивелин и Радостин. Наред с това има и едни столични българи, които са доста добре показани. Те са малко на брой, само че са доста авторитетни. Така се получава една прегледна конструкция. Всички варианти наподобяват доста нишови, доста затворени вътре в себе си или по силата на радикализма си, или по силата на това, че са свързани с пари. Тук може да е мястото на Румен Радев. Струва ми се, че той ще направи първи опит в историята да прави центристко придвижване, насочено на Изток. Царя и Борисов се появиха в центъра, само че бяха повече Център - Запад. Тук сякаш имаме проверка на обичайна западна ориентировка и за пръв път имаме опит да има придвижване Център - Изток.

 

Да забележим дали е допустимо. Това е чиста догадка. Но при всички положения ми се коства, че Радев може да изиграе ролята на предпазител преди всеобщите настроения да се отлеят непосредствено към радикалите. Значи номерът е тук да има някой, който да вземе тази радикална сила изпод и да я преформатира в някакъв систематичен метод. Това е шансът на Радев. Това е шансът да нареждаме Радев. Разбира се, позиционирането му зависи от два доста значими фактора - дали ще направи структури или няма да направи. Да не се окаже, че има доста хора към него, които да го създадат за смях. Дали няма да е проблем напускането на хора като Крум Зарков? Дали ще се появят недостойни хора, които са партийни кариеристи, каквито на всички места се появяват и никоя партия не е застрахована от това?

Още по тематиката
10 май 2025 13:27
Ако при започване на идната година България се окаже член на еврозоната и Шенген, какви нови национални цели предвиждаш да бъдат дефинирани?

 

Да приемем, че към този момент сме минали на стадий, в който историята е с по-малък залог и националните цели се трансформират в ежедневната цел да живеем по-добре. Да приемем, че към този момент няма огромни разкази, тъй като всички огромни разкази имат хепиенд. Казвам го с усмивка, несъмнено. Времената, в които живеем, са тежки и непредвидими. Ние ги реализираме тия национални цели, само че имам възприятието, че в ушите на мнозина българи сме ги постигнали в миг, когато те към този момент нямат значение. Това ме тормози. Разбира се, че живеем във време, в което някакви хора стартират да се съмняват в пътя, който сме извървели. Някак дебатът за нашето бъдеще се връща още веднъж в разногласието за нашето минало. И това е доста рисково, тъй като в действителност ние спорим дали пътят ни дотук е бил верен, дали сме на вярната пътека. Това доста ме тормози. Аз изобщо не изключвам България да стигне до румънски сюжет, в който на финала за купата, така да се каже, излизат двама души, които оферират борба на два огромни описа.

 

Да не стигнем в обстановка, в която още веднъж се чудим за пътя на България. Това последно беше на изборите, когато един против различен застанаха Георги Първанов против Волен Сидеров. Тогава имаше запитване накъде върви България? Аз изобщо не изключвам още веднъж да се зададе този въпрос. Звуча малко апокалиптично, само че в случай че има нещо хубаво във всичко това, то е, че политиката още веднъж става значима. Нали от дълго време приказваме за позициониране на Радев на терена? Ето следим го. То не наподобява доста красиво, наподобява като всяка политика. Такива са разпоредбите. И за жалост или за положително от ден на ден по този начин ще се прави политика.
Източник: mediapool.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР