Не оставяйте астмата да контролира живота ви
С есента идват и рисковите месеци за обостряне на бронхиалната астма, само че по-опасно за пациентите с такава диагноза е пренебрегването на техниката на използването на назначената от експерт терапия, предизвестява пулмологът доктор Лиляна Чунева.
- Доктор Чунева, при започване на есента кой е вашият първи и най-съществен съвет към хората с диагноза " астма "? Какви са вашите рекомендации към астматиците, тъй че да се понижи риска от тежки пристъпи през рисковите за тях студени месеци?
- Вирусните инфекции всекидневно зачестяват през есенните и зимните месеци, заради заплахата от изстудяване на организма и стоенето дълготрайно време в затворени пространства на повече хора. Винаги, когато срещам пациентите си с бронхиална астма със болестта, наблягам кои са вероятните рискови фактори за утежняването му и един от тях е вирусната зараза. Съветвам ги да заобикалят непосредствен контакт с заболели хора, да не стоят дълготрайно време в затворени, непроветрявани пространства, да имат съответна физическа интензивност и да се хранят уравновесено. Не по-малко значим фактор обаче за поддържане на астмата в надзор е запознаването на пациента с естеството на болестта, което, наблягам, е хронично и изисква прецизно придържане към назначената терапия. Пациентът би трябвало да бъде стимулиран да ползва лечението си всекидневно, даже тогава, когато няма признаци и се усеща добре. Да е осведомен с техниката на използване на медикаментите, да разпознава признаците на утежняване на болестта и да заобикаля рисковите фактори, които могат да го влошат, а точно – неприлагане на инхалаторни кортикостероиди (страхът на пациентите от тях е голословно голям), пропускането на дози, нелекуването на съпътстващи болести (ринит, синуит, гастроезофагиална рефлуксна болест, затлъстяване, обструктивна сънна апнея, меланхолия, тревожност), несъразмерната приложимост на бързодействащ (спасителен) медикамент за астмата, тютюнопушене, излагане на алергени и замърсяване.
- Как можем да разпознаем признаците на бронхиалната астма и по кое време да потърсим профилирана помощ? Към какъв експерт би трябвало да се насочим?
- Насочваме се към диагнозата " бронхиална астма " при съществуването на повече от един от следните признаци - затруднено дишане, стягане в гърдите, кашлица, свирене в гърдите, като присъщото за тях е, че варират във времето и по тежест. Тези признаци, несъмнено могат да се явят и при други белодробни и извънбелодробни болести и заради това, за безапелационното слагане на диагнозата е нужна консултация със експерт по белодробни заболявания, който въз основа на диалога с пациента и данните от прегледа му ще назначи спомагателни проучвания и при нужда, ще предложи консултация и с различен експерт. При появяването на тези признаци, колкото по-рано се реализира консултацията с пулмолога, толкоз по-добре. Молбата ми към пациентите е: не се самодиагностицирайте благодарение на интернет и препоръките на немедицински лица, не прилагайте своеволно каквото и да било лекуване! При изрично потвърдена диагноза бронхиална астма от пулмолога, същият би трябвало в детайли да запознае пациента с лекуването, както стана въпрос нагоре и да го образова по какъв начин да разпознава признаците на утежняване на болестта и по кое време да се обръща за поредна или изключителна консултация към него.
- Какво демонстрира вашият опит при пациентите с астма, по какъв мотив нормално те се съветват с вас?
- При мен се съветват следните групи пациенти за диагностично уточняване, заради утежняване на към този момент потвърдена бронхиална астма или за наблюдаване на болестта. Прави усещане, че в множеството случаи става въпрос за млади, дейни хора, които подценяват признаците си или се самолекуват и не постоянно търсят навременна здравна помощ. От тук идва и нуждата, ние, като експерти, да отделим задоволително време на пациента, с цел да разбираем естеството на болестта на наличен език и да подчертаем нуждата от прецизно придържане към лечението.
- Как могат пациентите да схванат, че астмата им не е добре следена? Както и противоположното?
- Заболяването е под добър надзор, в случай че пациентът няма признаци денем, не се буди нощем от признаци на астмата, няма потребност от използването на бързодействащ (спасителен) медикамент или медикамент за бързо облекчение на признаците повече от два пъти седмично и няма ограничаване във физическата си интензивност. Тук е значимо да подчертаем използването на бързодействащия (спасителен) медикамент - използването му повече от 3 инхалации седмично се дефинира като несъразмерна приложимост съгласно интернационалните управления за лекуване на астмата. А тази несъразмерна приложимост слага астматиците в риск от животозастрашаващи пристъпи. Ако пациентите с астма имат такава несъразмерна приложимост на бързодействащия (спасителен) медикамент е добре да потърсят своя лекуващ доктор навреме и не би трябвало да подценяват този факт, тъй като това ги излага на риск от утежняване на болестта.
- Какви са рисковите от самолечението при хората, които имат признаци на астма или такава диагоза? Имат ли място симптоматичните средства и по кое време това може да е проблем?
- Целите на лекуването при бронхиална астма са реализиране на добър надзор на признаците и качеството на живот, най-малък риск от обостряне на болестта и от настъпването на необратими промени в дихателните пътища, да няма потребност от незабавно лекуване, да е минимална потребността от бързодействащ медикамент и да са минимални страничните резултати от лечението. Важно е да се подчертае, че лекуването на всеки пациент е индивидуализирано. Групите лекарства, употребявани за лекуването на бронхиална астма са главно три - контролиращи, облекчаващи (симптоматични) и спомагателни. Самолечението може както да затрудни процеса на слагане на диагнозата, по този начин и да докара до следните последици за пациента: неверна техника на използване на медикамента, животозастрашаващи пристъпи на астмата, настъпване на съществени нежелани сранични резултати от самоназначения медикамент или развиването на необратими промени в дихателните пътища. Симптоматичните (бързодействащи, спасителни) средства се употребяват за преодоляване на остро настъпили признаци на болестта. Честата им приложимост (повече от 3 пъти седмично) е симптом на неприятен надзор на болестта. Проблемът е, че те могат да основават подправено възприятие за преодоляване на болестта, само че в действителност възпалението в дихателните пътища продължава и това ги слага в риск от тежки пристъпи на астмата. Ето за какво лекуването на пациента може да бъде преценено и назначено само от доктор експерт.
- Доктор Чунева, при започване на есента кой е вашият първи и най-съществен съвет към хората с диагноза " астма "? Какви са вашите рекомендации към астматиците, тъй че да се понижи риска от тежки пристъпи през рисковите за тях студени месеци?
- Вирусните инфекции всекидневно зачестяват през есенните и зимните месеци, заради заплахата от изстудяване на организма и стоенето дълготрайно време в затворени пространства на повече хора. Винаги, когато срещам пациентите си с бронхиална астма със болестта, наблягам кои са вероятните рискови фактори за утежняването му и един от тях е вирусната зараза. Съветвам ги да заобикалят непосредствен контакт с заболели хора, да не стоят дълготрайно време в затворени, непроветрявани пространства, да имат съответна физическа интензивност и да се хранят уравновесено. Не по-малко значим фактор обаче за поддържане на астмата в надзор е запознаването на пациента с естеството на болестта, което, наблягам, е хронично и изисква прецизно придържане към назначената терапия. Пациентът би трябвало да бъде стимулиран да ползва лечението си всекидневно, даже тогава, когато няма признаци и се усеща добре. Да е осведомен с техниката на използване на медикаментите, да разпознава признаците на утежняване на болестта и да заобикаля рисковите фактори, които могат да го влошат, а точно – неприлагане на инхалаторни кортикостероиди (страхът на пациентите от тях е голословно голям), пропускането на дози, нелекуването на съпътстващи болести (ринит, синуит, гастроезофагиална рефлуксна болест, затлъстяване, обструктивна сънна апнея, меланхолия, тревожност), несъразмерната приложимост на бързодействащ (спасителен) медикамент за астмата, тютюнопушене, излагане на алергени и замърсяване.
- Как можем да разпознаем признаците на бронхиалната астма и по кое време да потърсим профилирана помощ? Към какъв експерт би трябвало да се насочим?
- Насочваме се към диагнозата " бронхиална астма " при съществуването на повече от един от следните признаци - затруднено дишане, стягане в гърдите, кашлица, свирене в гърдите, като присъщото за тях е, че варират във времето и по тежест. Тези признаци, несъмнено могат да се явят и при други белодробни и извънбелодробни болести и заради това, за безапелационното слагане на диагнозата е нужна консултация със експерт по белодробни заболявания, който въз основа на диалога с пациента и данните от прегледа му ще назначи спомагателни проучвания и при нужда, ще предложи консултация и с различен експерт. При появяването на тези признаци, колкото по-рано се реализира консултацията с пулмолога, толкоз по-добре. Молбата ми към пациентите е: не се самодиагностицирайте благодарение на интернет и препоръките на немедицински лица, не прилагайте своеволно каквото и да било лекуване! При изрично потвърдена диагноза бронхиална астма от пулмолога, същият би трябвало в детайли да запознае пациента с лекуването, както стана въпрос нагоре и да го образова по какъв начин да разпознава признаците на утежняване на болестта и по кое време да се обръща за поредна или изключителна консултация към него.
- Какво демонстрира вашият опит при пациентите с астма, по какъв мотив нормално те се съветват с вас?
- При мен се съветват следните групи пациенти за диагностично уточняване, заради утежняване на към този момент потвърдена бронхиална астма или за наблюдаване на болестта. Прави усещане, че в множеството случаи става въпрос за млади, дейни хора, които подценяват признаците си или се самолекуват и не постоянно търсят навременна здравна помощ. От тук идва и нуждата, ние, като експерти, да отделим задоволително време на пациента, с цел да разбираем естеството на болестта на наличен език и да подчертаем нуждата от прецизно придържане към лечението.
- Как могат пациентите да схванат, че астмата им не е добре следена? Както и противоположното?
- Заболяването е под добър надзор, в случай че пациентът няма признаци денем, не се буди нощем от признаци на астмата, няма потребност от използването на бързодействащ (спасителен) медикамент или медикамент за бързо облекчение на признаците повече от два пъти седмично и няма ограничаване във физическата си интензивност. Тук е значимо да подчертаем използването на бързодействащия (спасителен) медикамент - използването му повече от 3 инхалации седмично се дефинира като несъразмерна приложимост съгласно интернационалните управления за лекуване на астмата. А тази несъразмерна приложимост слага астматиците в риск от животозастрашаващи пристъпи. Ако пациентите с астма имат такава несъразмерна приложимост на бързодействащия (спасителен) медикамент е добре да потърсят своя лекуващ доктор навреме и не би трябвало да подценяват този факт, тъй като това ги излага на риск от утежняване на болестта.
- Какви са рисковите от самолечението при хората, които имат признаци на астма или такава диагоза? Имат ли място симптоматичните средства и по кое време това може да е проблем?
- Целите на лекуването при бронхиална астма са реализиране на добър надзор на признаците и качеството на живот, най-малък риск от обостряне на болестта и от настъпването на необратими промени в дихателните пътища, да няма потребност от незабавно лекуване, да е минимална потребността от бързодействащ медикамент и да са минимални страничните резултати от лечението. Важно е да се подчертае, че лекуването на всеки пациент е индивидуализирано. Групите лекарства, употребявани за лекуването на бронхиална астма са главно три - контролиращи, облекчаващи (симптоматични) и спомагателни. Самолечението може както да затрудни процеса на слагане на диагнозата, по този начин и да докара до следните последици за пациента: неверна техника на използване на медикамента, животозастрашаващи пристъпи на астмата, настъпване на съществени нежелани сранични резултати от самоназначения медикамент или развиването на необратими промени в дихателните пътища. Симптоматичните (бързодействащи, спасителни) средства се употребяват за преодоляване на остро настъпили признаци на болестта. Честата им приложимост (повече от 3 пъти седмично) е симптом на неприятен надзор на болестта. Проблемът е, че те могат да основават подправено възприятие за преодоляване на болестта, само че в действителност възпалението в дихателните пътища продължава и това ги слага в риск от тежки пристъпи на астмата. Ето за какво лекуването на пациента може да бъде преценено и назначено само от доктор експерт.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ