С истории от следосвобожденската чаршия посреща през това лято гостите си Историческият музей в Провадия
С експозиция с истории от чаршията посреща през това лято гостите си Историческият музей в Провадия. За Българска телеграфна агенция уредникът в отдел „ Нова и най-нова история “ доктор Драгомир Георгиев уточни, че след Освобождението, през 1881 година, градът става център на околия и остава подобен до 1959 година. В избран интервал това е третата по величина околия в страната, а в състава й влизат към 100 села, сподели той.
Градът е едно от най-сериозните средища в Североизточна България, добави музейният организатор. Хора от цялата околия идват на пазар, последователно се развива и културният живот. В Провадия е единственият аматьорски спектакъл, член на Националното съдружие на театрите, сподели Георгиев. Още през 90-те години на ХIХ век е основана и благотворителна организация за подкрепяне на едни възпитаници. През 1892 година е учредено и първото акционерно сдружение в региона, наречено „ Добрина “. По думите на Георгиев във вестниците от оня интервал има отправени укори към варненските търговци, че са позволили провадийци да ги изпреварят. Освен поради разцвета на търговията, градът става привлекателен център и поради появяването на жп гара след построяването на връзката Варна-Русе, дало подтик и на износа, сподели още уредникът.
Експозицията в музея споделя детайлности за стоките и услугите, които са се предложили на чаршията в града. Георгиев подчертава върху една от книжарниците, държана от македонския българин Антон Райнов. В ония години книжарницата по-скоро е била като актуалните магазини за един лев и в нея се е предложило всичко – от часовници, колби, играчки и коледни елхи, до фотоси на царя и царицата, сподели уредникът.
Той добави, че в следосвобожденска Провадия популацията е било извънредно пъстро. Имало е доста мюсюлмани, само че и арменци, евреи, татари. С развиването на търговията са се преселили и гърци. Според Георгиев още през османския интервал в Провадия с изключение на православни, е имало и католическа черква.
По думите му в града се е намирал единственият дървен католически храм в Североизточна България. А повода за издигането му е това, че в Провадия през ХVI-ХVII век се е образувала огромна колония от Дубровнишки търговци. След Освобождението в града паралелно с църквите е имало и джамии, съществувала е и синагога, чиято постройка е оживяла до 1992 година. Няма исторически данни в Провадия в миналото да е имало напрежение сред етносите, посочи Георгиев. По думите му хората постоянно са живели в мир, уважавали са се взаимно и са си помагали.
Градът е едно от най-сериозните средища в Североизточна България, добави музейният организатор. Хора от цялата околия идват на пазар, последователно се развива и културният живот. В Провадия е единственият аматьорски спектакъл, член на Националното съдружие на театрите, сподели Георгиев. Още през 90-те години на ХIХ век е основана и благотворителна организация за подкрепяне на едни възпитаници. През 1892 година е учредено и първото акционерно сдружение в региона, наречено „ Добрина “. По думите на Георгиев във вестниците от оня интервал има отправени укори към варненските търговци, че са позволили провадийци да ги изпреварят. Освен поради разцвета на търговията, градът става привлекателен център и поради появяването на жп гара след построяването на връзката Варна-Русе, дало подтик и на износа, сподели още уредникът.
Експозицията в музея споделя детайлности за стоките и услугите, които са се предложили на чаршията в града. Георгиев подчертава върху една от книжарниците, държана от македонския българин Антон Райнов. В ония години книжарницата по-скоро е била като актуалните магазини за един лев и в нея се е предложило всичко – от часовници, колби, играчки и коледни елхи, до фотоси на царя и царицата, сподели уредникът.
Той добави, че в следосвобожденска Провадия популацията е било извънредно пъстро. Имало е доста мюсюлмани, само че и арменци, евреи, татари. С развиването на търговията са се преселили и гърци. Според Георгиев още през османския интервал в Провадия с изключение на православни, е имало и католическа черква.
По думите му в града се е намирал единственият дървен католически храм в Североизточна България. А повода за издигането му е това, че в Провадия през ХVI-ХVII век се е образувала огромна колония от Дубровнишки търговци. След Освобождението в града паралелно с църквите е имало и джамии, съществувала е и синагога, чиято постройка е оживяла до 1992 година. Няма исторически данни в Провадия в миналото да е имало напрежение сред етносите, посочи Георгиев. По думите му хората постоянно са живели в мир, уважавали са се взаимно и са си помагали.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ