Евтините дрехи скачат двойно
С екотакса за текстила Европа се кани да спре бързата мода. През предходната седмица Европарламентът гласоподава нови отговорности за текстилния бранш - да заплаща сметката за събиране, подбиране и преработване.
Правилата обгръщат артикули като облекло и аксесоари, одеяла, спално долни дрехи, пердета, шапки, обувки, матраци и килими, в това число артикули, които съдържат текстилни материали като кожа, възобновена кожа, каучук или пластмаса.
По-малко от 1% от текстила в международен мащаб се рециклира сега, настояват от Европейски Съюз, като всяка година в общността се изхвърлят 12,6 милиона тона текстилни боклуци.
Така от началото на идната година производителите на текстил евентуално ще заплащат екотакса, сходно на фирмите, произвеждащи коли и електроника. Това се чака да се отрази най-много на цените на евтините дрехи и да постави първите спирачки пред бързата мода, правейки я към този момент не толкоз
евтина.
Според производителя Йордан Беловодски, който е и изпълнителен шеф на Българската асоциация за текстил и кожи, сигурно таксата ще се отрази на бизнеса, в случай че се заплаща напълно от него. Най-сериозно биха потърпевши вносителите на облекла втора ръка, защото те нормално продават на кг.
Размерът на таксите към момента не е избран, само че съгласно Беловодски ще вдигне цените на облеклата, тъй като е тип индиректен налог. Промените няма да се отразят толкоз при тези производители, които главно работят за външния пазар.
В международен мащаб в последните години се следи свръхпроизводството на текстилни произведения и неведнъж увеличение на отпадъците. У нас за последните 10 години продажбите на дрехи са нарастнали с 40%, а скокът в количествата текстилни боклуци е с над 50%.
Повече от 100 хиляди тона облекла и битов текстил се изхвърлят годишно, което прави 5 пъти тежестта на НДК. Причината - бързата мода е евтина и харесвана. Дрехите стават все по-достъпни и търсени от потребителите, които ги обличат не повече от 8 пъти, сочат заключения от отчет, квалифициран по поръчка на Българската асоциация “Кръгов текстил ” (БАКТ).
Щандовете с облекла, които костват по 5, 10 и 20 лв., са нормална панорама във всички търговски центрове и са доста привлекателни за потребителите поради цената и актуалността. Те са от евтини материи, само че кройките са изцяло в крайник с модните трендове. Въвеждането на екотакса може да вдигне цената им с по 10 лева на численост, която за множеството от тях значи двойно нарастване.
Бързата мода се трансформира в проблем, тъй като става един от най-големите замърсители на околната среда в световен мащаб заради несъразмерното произвеждане на облекла, които се изхабяват единствено за месец или два. Така текстилната промишленост към този момент заема четвърто място измежду замърсителите след хранителната, строителната и мобилната.
Тази промишленост е голяма и в нея работят повече от 75 млн. души по целия свят, като единствено у нас се създава и изнася текстил за над 8,8 милиарда лв. по данни на Национален статистически институт за предходната година.
Въвеждането на продуктови такси за текстила се възнамерява за 1 януари 2025 година. На процедура новите правила имат за цел да понижат количеството на отпадъците, генерирани от промишлеността. Таксата е един от съставените елементи, защото в подкрепената инструкция за отпадъците е записано, че страните от Европейски Съюз би трябвало да обезпечат и разделно събиране на текстил за повторна приложимост и преработване.
Според данни в отчета в Европа 75% от изхвърлените облекла са към момента годни за приложимост, без значение че са избрани като ненужни за притежателя им.
По създание такава екотакса съществува в други браншове - все още да вземем за пример се заплаща от производителите на коли, електроника, масла, еднократни опаковки и разнообразни типове гуми.
В Европейски Съюз към този момент има страни, които са въвели екотаксата - Франция, Швеция, Унгария и Нидерландия. В развой по приемане са Литва, Латвия, Германия, Италия и Словакия.
Първи са френските производители, които от 2007 година финансират разноските за разделно събиране, подбиране, преработване и дефинитивно оползотворяване на боклуци, генерирани от създадени от тях артикули. От началото на тази година Швеция последва образеца. В Белгия се ползва правилото на непринудено финансиране на разноските за текстилни боклуци от страна на производителите.
Мерки, насърчаващи действително кръговия метод, към този момент са въведени и в други европейски страни. Пример за това е Нидерландия, която е постигнала над 45% разделно събране на текстила по отношение на общия пуснат на пазара. Във Франция процентът е 38, а в Австрия - 20.
Законови условия за разделно събиране обаче работят единствено в две страни от Европейски Съюз - Франция и Естония. До края на тази година и България е длъжна да сътвори система за разделно събиране на текстила. Към момента това към момента не е изцяло регламентирано като механизъм и разделното събиране и отнасяне на текстилните боклуци се прави от частни организации на пазарен принцип.
Правилата обгръщат артикули като облекло и аксесоари, одеяла, спално долни дрехи, пердета, шапки, обувки, матраци и килими, в това число артикули, които съдържат текстилни материали като кожа, възобновена кожа, каучук или пластмаса.
По-малко от 1% от текстила в международен мащаб се рециклира сега, настояват от Европейски Съюз, като всяка година в общността се изхвърлят 12,6 милиона тона текстилни боклуци.
Така от началото на идната година производителите на текстил евентуално ще заплащат екотакса, сходно на фирмите, произвеждащи коли и електроника. Това се чака да се отрази най-много на цените на евтините дрехи и да постави първите спирачки пред бързата мода, правейки я към този момент не толкоз
евтина.
Според производителя Йордан Беловодски, който е и изпълнителен шеф на Българската асоциация за текстил и кожи, сигурно таксата ще се отрази на бизнеса, в случай че се заплаща напълно от него. Най-сериозно биха потърпевши вносителите на облекла втора ръка, защото те нормално продават на кг.
Размерът на таксите към момента не е избран, само че съгласно Беловодски ще вдигне цените на облеклата, тъй като е тип индиректен налог. Промените няма да се отразят толкоз при тези производители, които главно работят за външния пазар.
В международен мащаб в последните години се следи свръхпроизводството на текстилни произведения и неведнъж увеличение на отпадъците. У нас за последните 10 години продажбите на дрехи са нарастнали с 40%, а скокът в количествата текстилни боклуци е с над 50%.
Повече от 100 хиляди тона облекла и битов текстил се изхвърлят годишно, което прави 5 пъти тежестта на НДК. Причината - бързата мода е евтина и харесвана. Дрехите стават все по-достъпни и търсени от потребителите, които ги обличат не повече от 8 пъти, сочат заключения от отчет, квалифициран по поръчка на Българската асоциация “Кръгов текстил ” (БАКТ).
Щандовете с облекла, които костват по 5, 10 и 20 лв., са нормална панорама във всички търговски центрове и са доста привлекателни за потребителите поради цената и актуалността. Те са от евтини материи, само че кройките са изцяло в крайник с модните трендове. Въвеждането на екотакса може да вдигне цената им с по 10 лева на численост, която за множеството от тях значи двойно нарастване.
Бързата мода се трансформира в проблем, тъй като става един от най-големите замърсители на околната среда в световен мащаб заради несъразмерното произвеждане на облекла, които се изхабяват единствено за месец или два. Така текстилната промишленост към този момент заема четвърто място измежду замърсителите след хранителната, строителната и мобилната.
Тази промишленост е голяма и в нея работят повече от 75 млн. души по целия свят, като единствено у нас се създава и изнася текстил за над 8,8 милиарда лв. по данни на Национален статистически институт за предходната година.
Въвеждането на продуктови такси за текстила се възнамерява за 1 януари 2025 година. На процедура новите правила имат за цел да понижат количеството на отпадъците, генерирани от промишлеността. Таксата е един от съставените елементи, защото в подкрепената инструкция за отпадъците е записано, че страните от Европейски Съюз би трябвало да обезпечат и разделно събиране на текстил за повторна приложимост и преработване.
Според данни в отчета в Европа 75% от изхвърлените облекла са към момента годни за приложимост, без значение че са избрани като ненужни за притежателя им.
По създание такава екотакса съществува в други браншове - все още да вземем за пример се заплаща от производителите на коли, електроника, масла, еднократни опаковки и разнообразни типове гуми.
В Европейски Съюз към този момент има страни, които са въвели екотаксата - Франция, Швеция, Унгария и Нидерландия. В развой по приемане са Литва, Латвия, Германия, Италия и Словакия.
Първи са френските производители, които от 2007 година финансират разноските за разделно събиране, подбиране, преработване и дефинитивно оползотворяване на боклуци, генерирани от създадени от тях артикули. От началото на тази година Швеция последва образеца. В Белгия се ползва правилото на непринудено финансиране на разноските за текстилни боклуци от страна на производителите.
Мерки, насърчаващи действително кръговия метод, към този момент са въведени и в други европейски страни. Пример за това е Нидерландия, която е постигнала над 45% разделно събране на текстила по отношение на общия пуснат на пазара. Във Франция процентът е 38, а в Австрия - 20.
Законови условия за разделно събиране обаче работят единствено в две страни от Европейски Съюз - Франция и Естония. До края на тази година и България е длъжна да сътвори система за разделно събиране на текстила. Към момента това към момента не е изцяло регламентирано като механизъм и разделното събиране и отнасяне на текстилните боклуци се прави от частни организации на пазарен принцип.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ