Не си спомням да съм ял толкова вкусен горещ хляб със сирене и домати дори във Франция
С дядо ми Иван с каруцата купувахме една торба с парещ самун от фурната.Той ми даваше една буца сирене и домати.Не си припомням да съм ял толкоз апетитен парещ самун със сирене и домати даже във Франция на Френската ривиера в 5 звезден хотел в който сме почивали. Докато Ристана раздаваше пенсиите и баба ми Мария си поставяше палеца-тогава отпивах от най-сладката боза в огромни стъклени шишета и пластмасови капачки на разклона за Рашовица и Пърличево.В четвъртъх ходех до магазина до фризьорката с колелото да завардвам ред за карантия...
Не си припомням по вкусна лимонада и етър с стоманени касетки нардени в мазето ни да съм опитвал на усет даже сравнявайки ги с френски виновност в хотел за 1000 евра на нощ...Баба ми даваше една паничка със захар и зобехме ягоди против ТКЗСто на воля..Да загатвам ли българските вкусни домати от помпената станция за които си припомням че помагаха български турци и си изкарваха пари както в този момент берат масливи в Гърция.Гледайки Врачански балкан-естествената вкусна селска храна и свободата на село Замфирово това в действителност беше Раят на света.Баба ми Мария гледаше пуюки и кокошки несъмнено.Когато заколяше кокошка и направеше селска чорба желаех постоянно в допълнение.Не си припомням талкова вкусна гозба даже в този момент сравнявайки ги в изисканите скъпи хотели, които навестявам в България по отношение на специалността ми..Аз незнам какво е био артикули както в този момент има етикети в огромните супермаркети в София.
С баба ми беряхме най-вкесните круши сладуши и с цел да си докараме някой лев взимахме рейса за Берковица.Там на пазарчето торбата ни с пловдове незабавно се разграбваше..Баба ми Мария/майката на моята майка Райка Божкова/ приготвяше най-вкусните мекици на света за закуска.Билковият чай,който приготвяше от градината ни беше несравнимо благоуханен.Имах привилегията като внук на Иван крайшника да пия прясно издоено мляко от овцете и в една купичка прецедено през марля да го дробя с апетитен къшей самун до момента в който пладнуват овцете.С моето колело носех вода и храна на кучето ни което охраняваше бустана.Понеже нямахме череши от дребен знаех при остарелият язовир на селото къде има плодни дръвчета и скрито си набирах по една торба.Дядо ми Иван Минов крайшника беше доста работлив.Беше наел един трактор и по този начин направи коритото на реката до язовира на Рашовица да минава около нашата градина.С една мотика отбиваше водата и ежедневно напояваше пипера, доматите, краставиците, боба.Колко доста чушки нижехме с баба за зимаска ние си знаехме.Сиренето,което приготвяше в тенекии не мога да го сравня даже в заведения за хранене, когато съм живял и работил до Париж /Франция/.В село Замфирово началато на 70те и 80 те кипеше живот.Хората се препитаваха от земеделие и отглеждане на животни...Всичките бяха усмихнати и отзивчиви..Имаше през лятото доста деца и локални също.Ние бяхме и останахме другари за цялостен живот...
Не си припомням по вкусна лимонада и етър с стоманени касетки нардени в мазето ни да съм опитвал на усет даже сравнявайки ги с френски виновност в хотел за 1000 евра на нощ...Баба ми даваше една паничка със захар и зобехме ягоди против ТКЗСто на воля..Да загатвам ли българските вкусни домати от помпената станция за които си припомням че помагаха български турци и си изкарваха пари както в този момент берат масливи в Гърция.Гледайки Врачански балкан-естествената вкусна селска храна и свободата на село Замфирово това в действителност беше Раят на света.Баба ми Мария гледаше пуюки и кокошки несъмнено.Когато заколяше кокошка и направеше селска чорба желаех постоянно в допълнение.Не си припомням талкова вкусна гозба даже в този момент сравнявайки ги в изисканите скъпи хотели, които навестявам в България по отношение на специалността ми..Аз незнам какво е био артикули както в този момент има етикети в огромните супермаркети в София.
С баба ми беряхме най-вкесните круши сладуши и с цел да си докараме някой лев взимахме рейса за Берковица.Там на пазарчето торбата ни с пловдове незабавно се разграбваше..Баба ми Мария/майката на моята майка Райка Божкова/ приготвяше най-вкусните мекици на света за закуска.Билковият чай,който приготвяше от градината ни беше несравнимо благоуханен.Имах привилегията като внук на Иван крайшника да пия прясно издоено мляко от овцете и в една купичка прецедено през марля да го дробя с апетитен къшей самун до момента в който пладнуват овцете.С моето колело носех вода и храна на кучето ни което охраняваше бустана.Понеже нямахме череши от дребен знаех при остарелият язовир на селото къде има плодни дръвчета и скрито си набирах по една торба.Дядо ми Иван Минов крайшника беше доста работлив.Беше наел един трактор и по този начин направи коритото на реката до язовира на Рашовица да минава около нашата градина.С една мотика отбиваше водата и ежедневно напояваше пипера, доматите, краставиците, боба.Колко доста чушки нижехме с баба за зимаска ние си знаехме.Сиренето,което приготвяше в тенекии не мога да го сравня даже в заведения за хранене, когато съм живял и работил до Париж /Франция/.В село Замфирово началато на 70те и 80 те кипеше живот.Хората се препитаваха от земеделие и отглеждане на животни...Всичките бяха усмихнати и отзивчиви..Имаше през лятото доста деца и локални също.Ние бяхме и останахме другари за цялостен живот...
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ