С две свои решения от 8 май 2025 осъди България

България осъдена заради авторското право – липсата на хармонизация излезе скъпо

С две свои решения от 8 май 2025 осъди България да заплати 2 млн. евро и разноските по делата за своето безучастие по отношение на приемането на законови, подзаконови и административни разпореждания, свързани с транспонирането на Директива (ЕС) 2019/789 за упражняването на авторското право и сродните му права , използвани за избрани онлайн излъчвания на излъчващите организации и за препредаването на телевизионни и радиопрограми и на Директива (ЕС) 2019/790 по отношение на авторското право и сродните му права в цифровия обединен пазар.

Организацията за групово ръководство на авторски права в музиката МУЗИКАУТОР припомня, че България остава и единствената държава-членка на Европейски Съюз, в която липсва ефикасен обезщетителен механизъм за частното прекопирване , според условията на Директива 2001/29/ЕО.

„ Българските създатели и създатели не престават да бъдат ощетявани и от неналичието на работеща система за частно прекопирване – законов механизъм, който подсигурява заслужено заплащане за наличие, записано и възпроизвеждано за персонална приложимост. Тази тематика ще бъде дискутирана и на проведената от МУЗИКАУТОР и Международната конфедерация на сдруженията на композитори и създатели (CISAC) кръгла маса „ 33 години по-късно – огромният диалог за частното прекопирване в България “, която ще се организира на 13 май в столичната Vivacom Art Hall Оборище 5″ , сподели изпълнителният шеф на МУЗИКАУТОР Иван Димитров.

За да се очертае действителният мащаб на казуса, за първи път в България е извършено национално представително изследване от организация „ Алфа Рисърч “, с поддръжката на Международната конфедерация на сдруженията на композитори и създатели /CISAC/.
Изследването ще даде съответна визия за навиците на българските консуматори при прекопирване на наличие за персонално прилагане , както и за загубите , произлизащи от неналичието на компенсационен механизъм.

Частното прекопирване дава опция хората законно да записват и възпроизвеждат за персонално прилагане музика, филми, книги и друго предпазено наличие. За да се подсигурява правдивост и да се компенсират загубите на създателите от това потребление, в европейското законодателство е въведена система за компенсационни хонорари. Те се събират от производителите и вносителите на устройства и носители за прекопирване и се разпределят към създателите и носителите на права. Така се реализира баланс сред правото на достъп на потребителите и нуждата създателите да получават заслужено заплащане за труда си.

„ Директивите са част от цялостната тактика на Европейски Съюз за синхронизиране на законодателните принадлежности, които да защитят правата на всички създатели в общността. Задълженията на страните членки е да вкарат правила, по отношение на потреблението на закриляни от авторското право обекти, а хармонизирането на българското законодателство с европейските стандарти ще отключи опциите за подкрепяне и финансиране на българската просвета “ , добави още Иван Димитров.

Присъединете се към нашия