Доц. Иван Марчевски, ректор на Стопанската академия „Д. А. Ценов“ в Свищов, пред „Труд“: Липсата на 3,2 млн. лева палят протест в Стопанската академия
С доцент Иван Марчевски беседваме за съществени проблеми довели до протест на управлението на академията и до терзания на целия личен състав поради недостиг от 3 221 950 лв. в новия бюджет. Ректорът изяснява по какъв начин за 10 години броят на висшите учебни заведения у нас, които могат да образоват студенти по стопанска система и администрация и ръководство, е повишен от 4 на 33. Споделя и за това по какъв начин ограниченията на МОН за пренасочване на приема към инженерни, педагогичен и други специалности се отразява на профилираните стопански висши учебни заведения.
– Доц. Марчевски, какво се случва в Стопанската академия?
– На постоянно съвещание на 30 януари Академическият съвет на Стопанската академия не одобри проектобюджета на висшето учебно заведение за 2019 година. Причината за това е недостиг от 3 221 950 лв. и неналичието на източник за неговото покриване в цялостен размер. Това значи, че без целева финансова помощ от страната в избран миг през годината ние няма да можем да се разплащаме с доставчиците си и да изплащаме цялостния размер на трудовите хонорари на личния състав. С този акт желаеме да притеглим публичния интерес към проблем, който има предистория и е сигнал за нуждата от прецизиране на част от инструментите за държавно влияние във висшето обучение. Ситуацията тревожи, както управлението на академията, по този начин и личния състав. Това поражда напрежение и измежду обществеността на Свищов, тъй като със Стопанската академия е обвързван животът на генерации свищовлии, както и икономическото положение на града и района.
– Бихте ли пояснили същността на казуса?
– Днешните ни проблеми са композиция от насъбрани неточности в предишното на национално равнище, демографски промени, неправилна районна политика, избор на принадлежности за реализация на държавната политика и имиджови вреди. Известно е, че Стопанската академия е профилирано висше учебно заведение, което в 83-годишната си история е обучавало единствено в две посоки Икономика и Администрация и ръководство. Имаме над 140 000 дипломирани студенти и в годините сме се утвърдили като място за приемане на качествено икономическо обучение. Парадоксално или не, точно тясно профилираният ни профил е главната причина за днешните ни проблеми.
През началните години на прехода заради занижени критерии за акредитиране, удобства банкет, огромното търсене на фрагменти с икономическа и управническа подготовка и недалновидността на част от ректорските управления, броят на висшите учебни заведения, които могат да образоват студенти по стопанска система и администрация и ръководство, набъбна от 4 на 33. За немалка част от тях това беше доста надалеч от главния им учебен профил. Създадоха се катедри, даже цели факултети, би трябвало да признаем с безмълвното единодушие на ректорските управление на икономическите университети, които разрешаваха на своите преподаватели да работят на няколко други места и да подкрепят акредитирането на новите специалности. Акредитирането на стопански специалности разреши на немалка част от университетите да решат финансовите си проблеми, подбудени от неналичието на интерес от кандидат-студентите към предлаганите от тях специалности. Демографската рецесия, намаляването на броя на завършващите приблизително обучение, в композиция с удобства достъп до обучение в чужбина, докара до първия трус в системата през 2011-2012 година. Започнаха да се усещат сигнали за това, че потенциалът на българските университети надвишава потребностите на пазара.
С годините този проблем се изостряше, изключително при „ всеобщите “ специалности, каквито са стопанската система и администрацията и ръководството. В устрема си да балансира системата, преди 3 години страната одобри особено разпореждане (ПМС 64), което целеше да ограничи приема в специалности с понижено търсене, измежду които са и икономическите. Това разпореждане даде позитивни резултати и в много университети приемът на икономисти бе понижен за сметка на обичайните им специалности, за които има или по-голямо търсене, или страната финансира по-добре. За съпоставяне през образователната 2017/18 година признатите студенти по стопанска система и администрация и ръководство са с 28% по-малко от 2015 година. Освен това министерството на образованието и науката последователно променяше философията на финансиране като усилваше каузи на средствата, отпускани според от качеството на образование. Ние абсолютно поддържаме тези стъпки, тъй като сме уверени, че са в вярната посока. В същото време обаче този модел докара до рецидиви, които допускам изненадват и самото министерство.
Какво имам поради? Намаляването в броя на одобряваните икономисти разреши пренасочване на студенти от икономическите специалности към инженерни, педагогичен и други Стана по този начин, че когато икономистите бяха търсени, сътрудниците от другите университети запълваха бройките си с икономисти за наша сметка, а в този момент, когато икономисти не се търсят, се върнаха към главния си профил. Специализираните стопански учебни заведения обаче няма по какъв начин да пренасочат приема си към други специалности, тъй като са упълномощени да образоват единствено икономисти. С особена мощ това се усети при нас, тъй като сме единственото висше учебно заведение в страната, което над 8 десетилетия е обучавало и продължава да образова единствено икономисти. Смятаме, че по този начин е вярно и тъй като такава е държавната политика, а ние сме държавно висше учебно заведение.
– Как обрисуваните от вас трендове се отразиха върху финансовото положение на Стопанската академия?
– Намаляха студентите, понижиха и финансовите ни запаси. В „ положителните години “ (2008 – 2014) обучавахме съвсем 11 000 студенти. Разширихме материалната си база, увеличихме броя на преподавателите, с цел да предлагаме на обучаемите разнообразно портфолио от стопански специалности. Наехме спомагателен административен личен състав. Тогава разходната част на бюджета ни доближаваше до 17 млн. лв.. През 2015 година преминахме през имиджово тестване, което докара от прочут отлив на студенти и затова броят на одобряваните бакалаври и магистри понижа с съвсем 1000 индивида. След влизането в деяние на Постановление на Министерски съвет 64 държавно субсидираният ни банкет годишно бе намаляван с сред 15 и 25%, като общият спад за последните 4 години е 4 пъти.
От 2470 студенти държавна поръчка през образователната 2015/16, приемът падна на 614 студенти през 2018/19. Този тренд докара до срив на общия брой на обучаваните студенти за три години с 33% – от 10 166 през 2015 година на 6877 през 2018 година Прогнозите ни за тази година са за в допълнение понижение с още 800 студента. Реалните измерения на този развой са фрапантно понижаване на финансовия запас, с който разполагаме, тъй като макар повишаване на съставния елемент за качество, към момента основата за дотацията, която получаваме, както и за приходите от такси, е броя на обучаваните студенти. Намалението на приходите за 3 година е с 37%, от 13 717 315 лв. през 2015 година, до 8 714 165 лв. по прогноза за 2019 година Ако се фокусираме единствено върху предоставяните от страната средства под формата на дотация, те са намалели от 6,9 млн. лева през 2015 година на 4,3 млн. лв. през 2019 година, т.е. минус 38%. През тази година сме едно от трите държавни висши учебни заведения с понижена дотация като само Стопанската академия е орязана с над 10%.
– Министър Красимир Вълчев неколкократно разясни по отношение на вашия проблем, че спомагателни средства от страната могат да се провиснал единствено против представянето на оздравителна стратегия. Какво ще предприемете в тази връзка?
– Именно по този пункт е една от главните ни искания към страната. Подобна стратегия освен, че е показана, тя се осъществя към този момент съвсем 2 година и 90% от ограниченията са изпълнени. Ръководени от убеждението, че преди да се обръщаме за помощ към страната, би трябвало да потърсим вътрешни запаси, с Решение № 7, т. 2 на Академичния съвет от 29 март 2017 година бе призната Програма за преструктуриране активността на Стопанската академия. За осъществяването й са известени документално и служебния министър на образованието проф. Денков, и сегашния учебен министър Красимир Вълчев. В програмата са залегнали ограничения, които засягат както приходите, по този начин и разноските на Висшето учебно заведение. Към момента над 90% от ограниченията в програмата са изпълнени, за което министър Вълчев е осведомен с писмо от 27 ноември 2018 година Забавянето на част от ограниченията е поради липса на финансов запас. Намалени са обаче трудовите хонорари на целия личен състав посредством съкращаване на класа за прослужено време от 1.7 на 1.3., стопена е числеността на личния състав с 20% – от 530 на 410 индивида – преподаватели и чиновници. Прекратена е практиката за потребление на посетител преподаватели, пенсионирани са всички преподаватели, навършили 65 година, повишен е нормативът за академична претовареност на 400 часа. Общите разноски за труд са понижени с съвсем 13%. Въпреки че през този интервал имаше двукратно доста нарастване на минималната работна заплата и трябваше да изплатим компенсации от над 500 000 лв., на освободените преподаватели и чиновници, материалните разноски са понижени с над 38% и други Общият резултат от тези ограничения е спестовност от 2,4 млн. лева на годишна база. Твърдя, че няма друго висше учебно заведение у нас, което да е осъществило сходна като мащаби и резултати стратегия непринудено, без напън или обещания за финансиране. Направихме го в този момент, както и през 2015 година, когато трябваше да скъсаме с избрани неакадемични практики. Изпълнихме нашата част от работата. Сега на ход е страната.
Ситуацията със Свищовската академия е особена, тъй като висшето учебно заведение е основано с непринудено подаяние на видния фабрикант Димитър Апостолов Ценов. Бенефициент е българската страна и тя е поела уговорката за сметка на предоставените 5 млн. златни лв., които по днешни оценки доближават 200 млн. лв., „ да основе и устоя висше учебно заведение за безконечни времена “.
– Какво ще предприемете при по този начин създалата се обстановка?
– Миналата година неколкократно документално и в диалози съм уведомил министъра на образованието и науката за назряващите проблеми. Запознахме и всички виновни институции в страната – премиера, ръководителя на Народното събрание, министъра на финансите, ръководителя на Комисията по бюджет и финанси и ръководителя на комисията по образованието и науката в Народно заседание, за затрудненото ни финансово състояние и беше насочен зов за помощ и подпомагане. За следващ път публично алармирахме МОН и страната за съществуването на проблем, който изисква самостоятелен метод и взимане на бързи ограничения. Извън това единствените ни принадлежности са търсене на гласност по проблема и социална поддръжка. Ако цифрите не са задоволително безапелационни, ще бъдем принудени да предприемем позволените от закона форми на митинг. Международната, а и българската процедура, дават задоволително образци за вероятните принадлежности. Напрежението измежду сътрудниците е огромно и аз ги разбирам. Данните за оценките за качество на образованието по Постановление на Министерски съвет 328 демонстрират, че предлагаме първокласен учебен артикул. Министърът на образованието признава, че в дълготраен проект задачата на страната е да останат 4 висши учебни заведения, които да образоват студенти в областта на стопанската система и Стопанската академия в Свищов е едно от тях. Направихме мъчителни промени, демонстрираме схващане към напъните, които страната поставя за балансиране на приема, само че към този момент сме „ изправени до стената “ и държим да ни бъде обърнато внимание, макар че сме много надалеч от столицата, която нормално е в дневния ред на институциите.
– Проблемите, които изпитвате, ще се отразят ли на естественото протичане на образователния развой?
– Бих желал да успокоя студентите и евентуалните ни претенденти, че последното, което ще създадем, е да сложим под опасност провеждането на естествени образователни занятия. Хиляди младежи избраха свищовската академия и ни повериха отговорността за построяването им като експерти и няма да абдикираме от този ангажимент. Учебните занятия се реализират и ще продължат според образователния график. Нормално организираме кандидатстудентската си акция, разширяваме портфолиото от предлагани просветителни артикули. Активно работим с сътрудниците си от практиката по актуализиране на образователните курсове. Разширяваме интернационалните си контакти. Разбира се мотивацията на личния състав е на доста ниско равнище, само че никой не позволява, че страната ще абдикира от уговорките си и ще остави знаково за страната ни висше икономическо учебно заведение да изпадне в неспособност да покрива разноските си и да реализира естествен образователен развой.
Нашият посетител
Завършил е висше обучение във ВФСИ „ Д. А. Ценов “ – Свищов. През 1990 година се дипломира със компетентност „ Банково дело “. От 2003 година е доцент в катедрата по „ Маркетинг “, където изнася лекции по маркетинг, маркетингов мениджмънт и интернационален маркетинг. През интервала 2007 – 2011 година е Декан на факултета „ Мениджмънт и маркетинг “. От февруари 2016 година е ректор на свищовския ВУЗ.
– Доц. Марчевски, какво се случва в Стопанската академия?
– На постоянно съвещание на 30 януари Академическият съвет на Стопанската академия не одобри проектобюджета на висшето учебно заведение за 2019 година. Причината за това е недостиг от 3 221 950 лв. и неналичието на източник за неговото покриване в цялостен размер. Това значи, че без целева финансова помощ от страната в избран миг през годината ние няма да можем да се разплащаме с доставчиците си и да изплащаме цялостния размер на трудовите хонорари на личния състав. С този акт желаеме да притеглим публичния интерес към проблем, който има предистория и е сигнал за нуждата от прецизиране на част от инструментите за държавно влияние във висшето обучение. Ситуацията тревожи, както управлението на академията, по този начин и личния състав. Това поражда напрежение и измежду обществеността на Свищов, тъй като със Стопанската академия е обвързван животът на генерации свищовлии, както и икономическото положение на града и района.
– Бихте ли пояснили същността на казуса?
– Днешните ни проблеми са композиция от насъбрани неточности в предишното на национално равнище, демографски промени, неправилна районна политика, избор на принадлежности за реализация на държавната политика и имиджови вреди. Известно е, че Стопанската академия е профилирано висше учебно заведение, което в 83-годишната си история е обучавало единствено в две посоки Икономика и Администрация и ръководство. Имаме над 140 000 дипломирани студенти и в годините сме се утвърдили като място за приемане на качествено икономическо обучение. Парадоксално или не, точно тясно профилираният ни профил е главната причина за днешните ни проблеми.
През началните години на прехода заради занижени критерии за акредитиране, удобства банкет, огромното търсене на фрагменти с икономическа и управническа подготовка и недалновидността на част от ректорските управления, броят на висшите учебни заведения, които могат да образоват студенти по стопанска система и администрация и ръководство, набъбна от 4 на 33. За немалка част от тях това беше доста надалеч от главния им учебен профил. Създадоха се катедри, даже цели факултети, би трябвало да признаем с безмълвното единодушие на ректорските управление на икономическите университети, които разрешаваха на своите преподаватели да работят на няколко други места и да подкрепят акредитирането на новите специалности. Акредитирането на стопански специалности разреши на немалка част от университетите да решат финансовите си проблеми, подбудени от неналичието на интерес от кандидат-студентите към предлаганите от тях специалности. Демографската рецесия, намаляването на броя на завършващите приблизително обучение, в композиция с удобства достъп до обучение в чужбина, докара до първия трус в системата през 2011-2012 година. Започнаха да се усещат сигнали за това, че потенциалът на българските университети надвишава потребностите на пазара.
С годините този проблем се изостряше, изключително при „ всеобщите “ специалности, каквито са стопанската система и администрацията и ръководството. В устрема си да балансира системата, преди 3 години страната одобри особено разпореждане (ПМС 64), което целеше да ограничи приема в специалности с понижено търсене, измежду които са и икономическите. Това разпореждане даде позитивни резултати и в много университети приемът на икономисти бе понижен за сметка на обичайните им специалности, за които има или по-голямо търсене, или страната финансира по-добре. За съпоставяне през образователната 2017/18 година признатите студенти по стопанска система и администрация и ръководство са с 28% по-малко от 2015 година. Освен това министерството на образованието и науката последователно променяше философията на финансиране като усилваше каузи на средствата, отпускани според от качеството на образование. Ние абсолютно поддържаме тези стъпки, тъй като сме уверени, че са в вярната посока. В същото време обаче този модел докара до рецидиви, които допускам изненадват и самото министерство.
Какво имам поради? Намаляването в броя на одобряваните икономисти разреши пренасочване на студенти от икономическите специалности към инженерни, педагогичен и други Стана по този начин, че когато икономистите бяха търсени, сътрудниците от другите университети запълваха бройките си с икономисти за наша сметка, а в този момент, когато икономисти не се търсят, се върнаха към главния си профил. Специализираните стопански учебни заведения обаче няма по какъв начин да пренасочат приема си към други специалности, тъй като са упълномощени да образоват единствено икономисти. С особена мощ това се усети при нас, тъй като сме единственото висше учебно заведение в страната, което над 8 десетилетия е обучавало и продължава да образова единствено икономисти. Смятаме, че по този начин е вярно и тъй като такава е държавната политика, а ние сме държавно висше учебно заведение.
– Как обрисуваните от вас трендове се отразиха върху финансовото положение на Стопанската академия?
– Намаляха студентите, понижиха и финансовите ни запаси. В „ положителните години “ (2008 – 2014) обучавахме съвсем 11 000 студенти. Разширихме материалната си база, увеличихме броя на преподавателите, с цел да предлагаме на обучаемите разнообразно портфолио от стопански специалности. Наехме спомагателен административен личен състав. Тогава разходната част на бюджета ни доближаваше до 17 млн. лв.. През 2015 година преминахме през имиджово тестване, което докара от прочут отлив на студенти и затова броят на одобряваните бакалаври и магистри понижа с съвсем 1000 индивида. След влизането в деяние на Постановление на Министерски съвет 64 държавно субсидираният ни банкет годишно бе намаляван с сред 15 и 25%, като общият спад за последните 4 години е 4 пъти.
От 2470 студенти държавна поръчка през образователната 2015/16, приемът падна на 614 студенти през 2018/19. Този тренд докара до срив на общия брой на обучаваните студенти за три години с 33% – от 10 166 през 2015 година на 6877 през 2018 година Прогнозите ни за тази година са за в допълнение понижение с още 800 студента. Реалните измерения на този развой са фрапантно понижаване на финансовия запас, с който разполагаме, тъй като макар повишаване на съставния елемент за качество, към момента основата за дотацията, която получаваме, както и за приходите от такси, е броя на обучаваните студенти. Намалението на приходите за 3 година е с 37%, от 13 717 315 лв. през 2015 година, до 8 714 165 лв. по прогноза за 2019 година Ако се фокусираме единствено върху предоставяните от страната средства под формата на дотация, те са намалели от 6,9 млн. лева през 2015 година на 4,3 млн. лв. през 2019 година, т.е. минус 38%. През тази година сме едно от трите държавни висши учебни заведения с понижена дотация като само Стопанската академия е орязана с над 10%.
– Министър Красимир Вълчев неколкократно разясни по отношение на вашия проблем, че спомагателни средства от страната могат да се провиснал единствено против представянето на оздравителна стратегия. Какво ще предприемете в тази връзка?
– Именно по този пункт е една от главните ни искания към страната. Подобна стратегия освен, че е показана, тя се осъществя към този момент съвсем 2 година и 90% от ограниченията са изпълнени. Ръководени от убеждението, че преди да се обръщаме за помощ към страната, би трябвало да потърсим вътрешни запаси, с Решение № 7, т. 2 на Академичния съвет от 29 март 2017 година бе призната Програма за преструктуриране активността на Стопанската академия. За осъществяването й са известени документално и служебния министър на образованието проф. Денков, и сегашния учебен министър Красимир Вълчев. В програмата са залегнали ограничения, които засягат както приходите, по този начин и разноските на Висшето учебно заведение. Към момента над 90% от ограниченията в програмата са изпълнени, за което министър Вълчев е осведомен с писмо от 27 ноември 2018 година Забавянето на част от ограниченията е поради липса на финансов запас. Намалени са обаче трудовите хонорари на целия личен състав посредством съкращаване на класа за прослужено време от 1.7 на 1.3., стопена е числеността на личния състав с 20% – от 530 на 410 индивида – преподаватели и чиновници. Прекратена е практиката за потребление на посетител преподаватели, пенсионирани са всички преподаватели, навършили 65 година, повишен е нормативът за академична претовареност на 400 часа. Общите разноски за труд са понижени с съвсем 13%. Въпреки че през този интервал имаше двукратно доста нарастване на минималната работна заплата и трябваше да изплатим компенсации от над 500 000 лв., на освободените преподаватели и чиновници, материалните разноски са понижени с над 38% и други Общият резултат от тези ограничения е спестовност от 2,4 млн. лева на годишна база. Твърдя, че няма друго висше учебно заведение у нас, което да е осъществило сходна като мащаби и резултати стратегия непринудено, без напън или обещания за финансиране. Направихме го в този момент, както и през 2015 година, когато трябваше да скъсаме с избрани неакадемични практики. Изпълнихме нашата част от работата. Сега на ход е страната.
Ситуацията със Свищовската академия е особена, тъй като висшето учебно заведение е основано с непринудено подаяние на видния фабрикант Димитър Апостолов Ценов. Бенефициент е българската страна и тя е поела уговорката за сметка на предоставените 5 млн. златни лв., които по днешни оценки доближават 200 млн. лв., „ да основе и устоя висше учебно заведение за безконечни времена “.
– Какво ще предприемете при по този начин създалата се обстановка?
– Миналата година неколкократно документално и в диалози съм уведомил министъра на образованието и науката за назряващите проблеми. Запознахме и всички виновни институции в страната – премиера, ръководителя на Народното събрание, министъра на финансите, ръководителя на Комисията по бюджет и финанси и ръководителя на комисията по образованието и науката в Народно заседание, за затрудненото ни финансово състояние и беше насочен зов за помощ и подпомагане. За следващ път публично алармирахме МОН и страната за съществуването на проблем, който изисква самостоятелен метод и взимане на бързи ограничения. Извън това единствените ни принадлежности са търсене на гласност по проблема и социална поддръжка. Ако цифрите не са задоволително безапелационни, ще бъдем принудени да предприемем позволените от закона форми на митинг. Международната, а и българската процедура, дават задоволително образци за вероятните принадлежности. Напрежението измежду сътрудниците е огромно и аз ги разбирам. Данните за оценките за качество на образованието по Постановление на Министерски съвет 328 демонстрират, че предлагаме първокласен учебен артикул. Министърът на образованието признава, че в дълготраен проект задачата на страната е да останат 4 висши учебни заведения, които да образоват студенти в областта на стопанската система и Стопанската академия в Свищов е едно от тях. Направихме мъчителни промени, демонстрираме схващане към напъните, които страната поставя за балансиране на приема, само че към този момент сме „ изправени до стената “ и държим да ни бъде обърнато внимание, макар че сме много надалеч от столицата, която нормално е в дневния ред на институциите.
– Проблемите, които изпитвате, ще се отразят ли на естественото протичане на образователния развой?
– Бих желал да успокоя студентите и евентуалните ни претенденти, че последното, което ще създадем, е да сложим под опасност провеждането на естествени образователни занятия. Хиляди младежи избраха свищовската академия и ни повериха отговорността за построяването им като експерти и няма да абдикираме от този ангажимент. Учебните занятия се реализират и ще продължат според образователния график. Нормално организираме кандидатстудентската си акция, разширяваме портфолиото от предлагани просветителни артикули. Активно работим с сътрудниците си от практиката по актуализиране на образователните курсове. Разширяваме интернационалните си контакти. Разбира се мотивацията на личния състав е на доста ниско равнище, само че никой не позволява, че страната ще абдикира от уговорките си и ще остави знаково за страната ни висше икономическо учебно заведение да изпадне в неспособност да покрива разноските си и да реализира естествен образователен развой.
Нашият посетител
Завършил е висше обучение във ВФСИ „ Д. А. Ценов “ – Свищов. През 1990 година се дипломира със компетентност „ Банково дело “. От 2003 година е доцент в катедрата по „ Маркетинг “, където изнася лекции по маркетинг, маркетингов мениджмънт и интернационален маркетинг. През интервала 2007 – 2011 година е Декан на факултета „ Мениджмънт и маркетинг “. От февруари 2016 година е ректор на свищовския ВУЗ.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ