С до 50 км/ч влизаме в Гърция
С до 50 км/ч влизаме в Гърция
От 1 януари 2025 година, когато се присъединим дефинитивно към сухопътния Шенген, няма да стопираме на границата с Гърция и ще прекосяваме отвъд със скорост 30 или 50 км в час. Какво тъкмо ще бъде ограничаването на скоростта, ще се разисква на междуведомствени комисии.
На Кулата евентуално ще е 30 км в час поради инфраструктурата, на другите може и да е 50 км в час.
Намаляването на газта е регламентирано в едно подусловие на съглашението на Европейския съюз. Според него „ от съображения за пътна сигурност се позволяват регулации за каране на по-ниска от разрешената в сектора скорост “.
Иначе страните от зоната без надзор би трябвало
„ да отстранен всички спънки за плавния поток на трафика на пътно-пропускателните пунктове на вътрешните си граници и по-специално всички ограничавания на скоростта “.
Все още обаче всичко е на равнище разискване. Камерите по границите ще останат, а и будките няма да бъдат отстранени.
Контрол ще има, просто ще е по-различен, разясниха осведомени с тематиката. Сигурното е, че ще махнат легналите служители на реда, откакто в петък (22 ноември) Австрия към този момент разгласи, че повече няма да стопира пълноправното участие на България и Румъния в европейското пространство за свободно придвижване на хора.
Предвижда се инспекциите със северната ни съседка да продължат до края на юни.
Бившият заместник-министър на вътрешните работи Филип Гунев разгласи в Нова нюз, че е евентуално да има засилени инспекции в 30-километровата зона по автомагистрала „ Струма “ преди границата. Пътни служители на реда ще могат да стопират колите и да желаят документи. Преминаването към Румъния може да се контролира с
инспекции на случаен принцип.
В повече от 10 европейски страни има такава регулация, добави Гунев. Според негови сътрудници най-вероятно стоп палката няма да спре автомобил, който е от страна от шенгенското пространство. По-сериозно ще се оглеждат „ външните “.
Всички елементи по организацията на придвижването по границите
занапред ще се прецизират в Министерство на вътрешните работи. Предстои да проучват съответно пункт по пункт къде и по какъв начин да може да се минава. Ясно е, че разрешената скорост на Маказа ще е друга от тази на Кулата или на Дунав мост. Зависи от пътните условия. Ще се вземе под внимание и мнението на Агенция „ Пътна инфраструктура “, както и на пътната полиция. За да се стигне до общо решение, ще се съветват с
гръцките и румънските си сътрудници, както и с Агенция „ Пътна инфраструктура “ и специалисти.
Чак по-късно ще се сложи сигнализация за допустимата скорост.
При разискването ще се изследва и опитът на другите страни от Шенгенската зона, тъй като там също някои страни върнаха граничните инспекции.
Германия и Австрия вкараха краткотраен надзор поради мигрантския напън и опасността от тероризъм. Германците наблюдават изкъсо колите и по самите аутобани. Френската полиция също патрулира по автомагистралите, което предизвиква тапи, само че се прави от съображения за сигурност.
Всичко това ще се вземе поради,
когато се регламентират разпоредбите и у нас. Още в края на декември всичко би трябвало да е готово, с цел да може да не губим повече пари от това, че не сме в Шенген.
834 040 931 евро повече щяха да влязат в България
през тази година, в случай че бяхме в влиятелната зона. Това написа в план за мнение на Икономическия и обществен комитет на Европейския съюз (ИКЕС), което следва да бъде признато и оповестено. „ 24 часа – 168 истории “ се снабди с документа. Вносът на артикули, които минават през унгарско-румънската граница от и за България е 55%, а износът – 63%.
Точно там е основният портал към главния пазар на Европейски Съюз и поема трафика от веригите за доставки.
Въпросът не е единствено за нашата страна, а има отношение и към войната в Украйна. В мнението на ИКЕС „ Източна Европа, в това число България и Румъния, играе решаваща роля във връзка с сигурността и веригите на доставки
, в това число предвид на помощта за Украйна “.
Транспортните компании имат спомагателни разноски сред 5 и 20% поради закъсненията на границата. Те включват гориво, заплати, поддръжка на тировете. Всичко това се трансферира върху крайните консуматори и цените на стоките.
По нашите гранични контролно-пропускателни пунктове
чакането приблизително е по 20 минути за лека кола и по 90 до 150 мин. за камионите, са пресметнали специалистите.
„ Закъсненията и опашките от леки коли и камиони,
пресичащи сухопътните граници сред България и Румъния, Румъния и Унгария, варират според от сезона, само че са приблизително в границите на минимум 20 минути и над 200 минути, като от време на време не престават даже повече от 5 дни – пишат в мнението си от ИКЕС. – Дължината на опашките от товарни камиони от време на време може
да бъде над 30 km на избрани сухопътни гранични контролно-пропускателни пунктове.
Дългите опашки по границите могат да доведат до развалянето на нетрайни артикули (с негативно влияние за секторите на селското стопанство и храните), което води до финансови загуби както за експортьорите, по този начин и за вносителите.
Освен разноските, свързани със закъснението на камионите на границите, се рапортуват и разноските и
загубите, свързани с осъществяването на инфраструктурни планове,
защото нужното съоръжение не може да бъде превозено навреме.
Отрицателно е въздействието и върху растежа на електронната търговия, защото макар че търговията може да се прави онлайн,
доставките се реализират по обичайния метод. ”
Граничният надзор оказва негативно влияние и върху околната среда поради излъчванията на въглероден диоксид при очакване на границата с включени мотори. За всички пунктове сред Унгария, Румъния, България и Гърция те се равняват
на потреблението на ток на 28 000 семейства в Европейския съюз.
В Икономическия и обществен съвет към Европейски Съюз считат, че разноските за поддържане
на ГКПП-тата може да се пренасочат за подсилване на външната граница на общността.
Така всички ще завоюват. Според министъра на стопанската система и промишлеността Петко Николов следващата година ще има директни и косвени изгоди от 1,3 милиарда евро за
България, в случай че на 12 декември Брюксел даде зелена светлина.
“Отпадането на сухопътните граници в границите на Шенгенското пространство е довеждане докрай на интеграцията на вътрешния пазар на Европейски Съюз, нещо, което оставаше отвън вниманието. Това е значимо освен за нас, а за цялата стопанска система на Евросъюза ”, разяснява Бисерка Бенишева, член на Управителния съвет на Атлантическия клуб и
някогашен член на преговорния екип по присъединение на България към Европейски Съюз.
В Хърватия, която последна влезе в зоната за свободно придвижване в Европа, през последните две лета и Великденските празници няма тапи по границите, както е било особено преди този момент. Там се хвалят с взрив на уикенд туризма от прилежащите Унгария и Словения.
През първата половина на 2024 година в Хърватия са пристигнали 16,9 милиона туристи
и са платили 89,5 милиона нощувки. Приходите единствено за месеците от юни до септември са 5,4 милиарда евро. Защо сходно развиване да няма и у нас?
Вероятно ще идват повече гърци и румънци.
Всъщност огромен интерес от приемането на България има и самата Гърция, тъй като ще се усили туристическият поток към тяхната страна, когато километричните опашки ще останат единствено ужасяващ спомен.
От 1 януари 2025 година, когато се присъединим дефинитивно към сухопътния Шенген, няма да стопираме на границата с Гърция и ще прекосяваме отвъд със скорост 30 или 50 км в час. Какво тъкмо ще бъде ограничаването на скоростта, ще се разисква на междуведомствени комисии.
На Кулата евентуално ще е 30 км в час поради инфраструктурата, на другите може и да е 50 км в час.
Намаляването на газта е регламентирано в едно подусловие на съглашението на Европейския съюз. Според него „ от съображения за пътна сигурност се позволяват регулации за каране на по-ниска от разрешената в сектора скорост “.
Иначе страните от зоната без надзор би трябвало
„ да отстранен всички спънки за плавния поток на трафика на пътно-пропускателните пунктове на вътрешните си граници и по-специално всички ограничавания на скоростта “.
Все още обаче всичко е на равнище разискване. Камерите по границите ще останат, а и будките няма да бъдат отстранени.
Контрол ще има, просто ще е по-различен, разясниха осведомени с тематиката. Сигурното е, че ще махнат легналите служители на реда, откакто в петък (22 ноември) Австрия към този момент разгласи, че повече няма да стопира пълноправното участие на България и Румъния в европейското пространство за свободно придвижване на хора.
Предвижда се инспекциите със северната ни съседка да продължат до края на юни.
Бившият заместник-министър на вътрешните работи Филип Гунев разгласи в Нова нюз, че е евентуално да има засилени инспекции в 30-километровата зона по автомагистрала „ Струма “ преди границата. Пътни служители на реда ще могат да стопират колите и да желаят документи. Преминаването към Румъния може да се контролира с
инспекции на случаен принцип.
В повече от 10 европейски страни има такава регулация, добави Гунев. Според негови сътрудници най-вероятно стоп палката няма да спре автомобил, който е от страна от шенгенското пространство. По-сериозно ще се оглеждат „ външните “.
Всички елементи по организацията на придвижването по границите
занапред ще се прецизират в Министерство на вътрешните работи. Предстои да проучват съответно пункт по пункт къде и по какъв начин да може да се минава. Ясно е, че разрешената скорост на Маказа ще е друга от тази на Кулата или на Дунав мост. Зависи от пътните условия. Ще се вземе под внимание и мнението на Агенция „ Пътна инфраструктура “, както и на пътната полиция. За да се стигне до общо решение, ще се съветват с
гръцките и румънските си сътрудници, както и с Агенция „ Пътна инфраструктура “ и специалисти.
Чак по-късно ще се сложи сигнализация за допустимата скорост.
При разискването ще се изследва и опитът на другите страни от Шенгенската зона, тъй като там също някои страни върнаха граничните инспекции.
Германия и Австрия вкараха краткотраен надзор поради мигрантския напън и опасността от тероризъм. Германците наблюдават изкъсо колите и по самите аутобани. Френската полиция също патрулира по автомагистралите, което предизвиква тапи, само че се прави от съображения за сигурност.
Всичко това ще се вземе поради,
когато се регламентират разпоредбите и у нас. Още в края на декември всичко би трябвало да е готово, с цел да може да не губим повече пари от това, че не сме в Шенген.
834 040 931 евро повече щяха да влязат в България
през тази година, в случай че бяхме в влиятелната зона. Това написа в план за мнение на Икономическия и обществен комитет на Европейския съюз (ИКЕС), което следва да бъде признато и оповестено. „ 24 часа – 168 истории “ се снабди с документа. Вносът на артикули, които минават през унгарско-румънската граница от и за България е 55%, а износът – 63%.
Точно там е основният портал към главния пазар на Европейски Съюз и поема трафика от веригите за доставки.
Въпросът не е единствено за нашата страна, а има отношение и към войната в Украйна. В мнението на ИКЕС „ Източна Европа, в това число България и Румъния, играе решаваща роля във връзка с сигурността и веригите на доставки
, в това число предвид на помощта за Украйна “.
Транспортните компании имат спомагателни разноски сред 5 и 20% поради закъсненията на границата. Те включват гориво, заплати, поддръжка на тировете. Всичко това се трансферира върху крайните консуматори и цените на стоките.
По нашите гранични контролно-пропускателни пунктове
чакането приблизително е по 20 минути за лека кола и по 90 до 150 мин. за камионите, са пресметнали специалистите.
„ Закъсненията и опашките от леки коли и камиони,
пресичащи сухопътните граници сред България и Румъния, Румъния и Унгария, варират според от сезона, само че са приблизително в границите на минимум 20 минути и над 200 минути, като от време на време не престават даже повече от 5 дни – пишат в мнението си от ИКЕС. – Дължината на опашките от товарни камиони от време на време може
да бъде над 30 km на избрани сухопътни гранични контролно-пропускателни пунктове.
Дългите опашки по границите могат да доведат до развалянето на нетрайни артикули (с негативно влияние за секторите на селското стопанство и храните), което води до финансови загуби както за експортьорите, по този начин и за вносителите.
Освен разноските, свързани със закъснението на камионите на границите, се рапортуват и разноските и
загубите, свързани с осъществяването на инфраструктурни планове,
защото нужното съоръжение не може да бъде превозено навреме.
Отрицателно е въздействието и върху растежа на електронната търговия, защото макар че търговията може да се прави онлайн,
доставките се реализират по обичайния метод. ”
Граничният надзор оказва негативно влияние и върху околната среда поради излъчванията на въглероден диоксид при очакване на границата с включени мотори. За всички пунктове сред Унгария, Румъния, България и Гърция те се равняват
на потреблението на ток на 28 000 семейства в Европейския съюз.
В Икономическия и обществен съвет към Европейски Съюз считат, че разноските за поддържане
на ГКПП-тата може да се пренасочат за подсилване на външната граница на общността.
Така всички ще завоюват. Според министъра на стопанската система и промишлеността Петко Николов следващата година ще има директни и косвени изгоди от 1,3 милиарда евро за
България, в случай че на 12 декември Брюксел даде зелена светлина.
“Отпадането на сухопътните граници в границите на Шенгенското пространство е довеждане докрай на интеграцията на вътрешния пазар на Европейски Съюз, нещо, което оставаше отвън вниманието. Това е значимо освен за нас, а за цялата стопанска система на Евросъюза ”, разяснява Бисерка Бенишева, член на Управителния съвет на Атлантическия клуб и
някогашен член на преговорния екип по присъединение на България към Европейски Съюз.
В Хърватия, която последна влезе в зоната за свободно придвижване в Европа, през последните две лета и Великденските празници няма тапи по границите, както е било особено преди този момент. Там се хвалят с взрив на уикенд туризма от прилежащите Унгария и Словения.
През първата половина на 2024 година в Хърватия са пристигнали 16,9 милиона туристи
и са платили 89,5 милиона нощувки. Приходите единствено за месеците от юни до септември са 5,4 милиарда евро. Защо сходно развиване да няма и у нас?
Вероятно ще идват повече гърци и румънци.
Всъщност огромен интерес от приемането на България има и самата Гърция, тъй като ще се усили туристическият поток към тяхната страна, когато километричните опашки ще останат единствено ужасяващ спомен.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ