С дипломатически и процедурни хватки ЕС се опитва да предотврати

С дипломатически и процедурни хватки Европейски Съюз се пробва да предотврати вероятен неуспех на срещата на върха за Западните Балкани в София. Но и седмица преди форума заплахата не е отминала, се споделя в разбор на „ Дойче Веле “.

Продължаващият спор за статута на Косово засенчва подготовката на срещата на върха ЕС-Западни Балкани, която следва идната седмица. Пет страни от Европейски Съюз не престават да не признават независимостта на региона, която през 2008 година се откъсна от Сърбия, и на срещата в София ще се придържат към тази своя позиция. Според тях, срещата в София не трябва да изпраща посланието, че никой не оспорва независимостта на Косово.

Европейски Съюз прибягва до какви ли не дипломатически тънкости, с цел да обезпечи провеждането на срещата. Има предложение, да вземем за пример, в заключителната декларация да се приказва за сътрудниците от Западните Балкани, вместо да се показват поименно страните от района. Предлага се също по този начин на табелките пред държавните и държавни ръководители на страните-участнички да бъдат изписани техните имена, а не тези на представяните от тях страни. По подобен метод уредниците се надяват да предотвратят възможен протест на срещата от страни като Гърция, Румъния, Кипър или Словакия, които не признават Косово. Само испанският министър председател Мариано Рахой наподобява няма да пристигна в София, макар компромисните оферти. Според дипломатически източници, на фона на сепаратистките настроения в Каталуния той не желаел да се снима дружно с президента на Косово.

В някогашната сръбска провинция в това време са останали да живеят съвсем единствено албанци. Белград и до през днешния ден не се помирява със загубата и упорства, че Косово е част от Сърбия. Междувременно обаче освен съвсем всички страни от Европейски Съюз, само че и повече 90 други страни публично са признали независимостта на Косово.

Не се чакат съответни резултати

На срещата на върха на 17 май ще се дискутират вероятностите за присъединение на страните от Западните Балкани към Европейски Съюз. Освен Косово, там са още Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Черна гора и Сърбия. С Черна гора и Сърбия Брюксел към този момент договаря, а неотдавна Европейска комисия предложи също и на Албания и Македония да стартират публично предприсъединителни договаряния. Босна и Херцеговина, както и Косово, са считани до момента единствено за евентуални претенденти за договаряния.

Конкретни резултати от срещата на върха ЕС-Западни Балкани не се чакат. Нереалистично е европейските водачи да посочат съответни дати, на които страните от Западните Балкани да се причислят към Европейски Съюз. Европейската комисия уточни наскоро като най-скорошна допустима дата 2025 година и беше остро разкритикувана за това от останалите страни от общността. Критиците опонират, че и шестте балкански страни са към момента доста надалеч от покриване на критериите за участие в Европейски Съюз. /БГНЕС