С Димитър сме женени от много години. Имаме голяма дъщеря,

С Димитър сме женени от доста години. Имаме огромна щерка, която към този момент има лично семейство. И двамата имахме добра работа и огромен общ апартамент. Живеехме и бяхме щастливи, само че на мъжа ми всичко това му стана скучно. Един ден той просто ми сподели:

— Срещнах друга жена. Тя е по-млада и по-красива от теб. Тя е като глътка пресен въздух за мен. Трябва да се разведем – сподели Димитър. Бях грубо засегната, само че не възразих. Не виждах смисъл да го арестувам.

Разведохме се и разделихме жилището. За да се оправя с паниките си, взех един месец неплатен отпуск. Първата седмица поради депресията просто лежах, даже не можех да стана да хапвам. Но тогава взех решение да направя всичко, за което от дълго време мечтаех, само че постоянно съжалявах за парите или не намирах време.

Първо отидох в салон за хубост и радикално трансформирах външния си тип: станах брюнетка с къса прическа, удължих миглите и изгладих бръчките благодарение на козметични процедури. Започнах да отивам на йога и фитнес. Напълно обнових дрешника си и с приятелки започнахме да се събираме всяка седмица в кафене. Намерих работа на повърхностен работен ден в интернет, за която обмислях отдавна, и получих покачване на главната си работа. Работех доста, само че и приходите ми се усилиха доста.

Шест месеца по-късно започнах да излизам със остарял другар. Беше лека, непринудена връзка, просто с цел да прекараме време дружно. Реших, че повече няма да имам съществени връзки с мъже. Тяхното внимание ми вдъхваше убеденост, само че не желаех съществени задължения. Тогава разбрах, че в този момент пребивавам за себе си и върша единствено това, което в действителност желая. Особено откакто започнах да обичам себе си. И тогава, шест месеца по-късно, най-изненадващо още веднъж се появи на прага.

Оказа се, че младата го е напуснала. Оказа се, че се бе вразумил и искаше амнистия.

— Да се ​​помирим и да живеем още веднъж дружно. Имаме щерка и скоро ще имаме внуци. Толкова години сме живели дружно, белким не можем да си извиним една неточност? На всеки се случва, сподели той.

Не мислих дълго какво да му отговоря. Изпратих го да си върви с думите, че към този момент не съществува за мен и затворих вратата пред него. Вече имам собствен личен живот и в моя живот към този момент няма място за човек като Димитър.