С чувство за хумор Максим Генчев споделя, че изтръпнал, когато

С възприятие за комизъм Максим Генчев споделя, че изтръпнал, когато схванал, че навлиза в осмото си десетилетие. „ Бог да елементарни Вълчо Камарашев, като навърши 70, възкликна: „ Ох, доживях! “. Чувствам се добре. Приятно ми е, че навърших 70. По принцип не обръщам внимание на рождения си ден, тъй като имам една доктрина и тя потегля оттова, че човек не е изхабен в корема на майка си 12 месеца, а 9. Следователно би трябвало да чества рождения си ден през 9 месеца. Ако се празнуваше през подобен интервал, към този момент щях да съм столетник, че и от горната страна. Забелязах, че околните ми се вълнуваха от тазгодишния 28 септември повече от мен и с наслада чакаха празненството “, споделя Генчев.

Навръх рождения си ден си пожела малко по-силни врагове, тъй като тези са му доста калпави. При все, че са доста на брой, качеството им е доста ниско и не могат да го разбият. Стигат до такава степен, че да го слагат в положение на застой, да не може да работи интензивно, както желае, само че не могат да го спрат. Признава, че усеща себе си като свободен човек и като подобен от време на време бърка, когато приказва. Доста е изострен при възникването на проблем, защото за него истината постоянно е една и тя е обич към бога. Всеки човек обаче си има истина по избрани въпроси и я отстоява. Той обаче науми ли си него, държи на него. Често губи, казвайки неговата истина. Така си събира повече врагове.

Дразни се, че хората, които  критикуват филмите му, на могат да отделят 2 часа време, с цел да ги гледат. Не желаят да го вършат, само че приказват. Четат какво написа в интернет, какво е драснал някой, който изповяда неродолюбиви усеща към България. Водят се по хейта, по незнанието и по този начин става една папагалска агитация, само че цени мнението на всеки, който схваща и от кино, и от живот. Има и такива.

Твърди, че сме същински щастливци, че сме били под турско иго, а не под съветско като поляците, които се напиват и се избиват между тях, до момента в който нас турците са ни научили да сме хитри, да оцеляваме, на спекулация – да взимаме по някой грош, мърдайки наляво или надясно, да предаваме някого тихичко, да гледаме ние да сме добре, без да се интересуваме от тези до нас. Дефектите от турското иго обаче са по-малки съгласно Генчев, защото, в случай че бяхме под съветско, ситуацията щеше да е ужасно. Смята, че поляците са теглили по-голямо тегло от нашето, само че няма какво да се направи, подобен е бил животът през XIX век. Ако бяхме поробени от австрийците, щеше да е напълно друго.

Това, което не му дава мира, ровейки се непрекъснато в историческите летописи, така наречен от него „ смутителната фамилия “ Луканови. „ Това са врачанската фамилия Савови, от която е починалият политик Стефан Савов, да го елементарни Бог. Дядо му в седял и гледал по какъв начин вършат първия монумент на Христо Ботев във Враца. Майсторът бил от Австрия. Дядото на Савов гледал по какъв начин работи и непрестанно се смеел, подигравал се. След време този монумент е негоден и е изработен нов. Не се знае каква е ориста му, къде е отишъл. За прадядото на Андрей Луканов и измяната на Левски имам своя версия. Мой прочут, боен, който е гледал турските архиви, ми описа, че на Пази

мост Цветков и Левски ги стопира едно заптие. Пита ги къде отиват. Левски, който всички познават като даскал от Ловеч, споделя, че е доста изтощен и желае да спи някъде наоколо. Заптието се опулило, тъй като ги познавало и спирало доста пъти. Казал на Левски да отиде в Къкринското ханче и апостолът на свободата му подшушнал, че ще бъде там цяла нощ. Реално е поискал да бъде заловен “, отбелязва Генчев.

Категоричен е, че в случай че Левски е желал, е щял да избяга. Него едно или две заптиета не могат да го задържат, тъй като за закуска е прескачал претрупан кон. Бил е душевен здрав и в съвършена физическа форма. Според него Левски като набожен човек, отива самичък на Голгота като Христос. Жертва себе си и остава в историята, това е и работата на киното – да идеализира героите ни, безапелационен е режисьорът.

Феноменът за какво едни и същи семейства ръководят България от Освобождението до момента обаче, е енигматичен. Изключение се прави за цар Ивайло Свинаря, който е като националния човек Ивелин Михайлов. И до ден сегашен ни ръководят кланове и фамилии на комунисти.

Първият му тъст бил жив партизанин – Цоньо Ганев Иванов, с партизанско име Стенка. Такива са спомените на Максим Генчев от 70-те години на предишния век, когато с щерка му имали обич. Двамата са водили доста разногласия.

Със брачната половинка му Зоя, Максим Генчев се намира в учебно заведение. Към днешна дата тя е омъжена за Иван Добчев. Когато отишла в гимназията в Редута, била 9-ти клас и я създали комсомолски секретар. По това време Генчев бил в 10-ти клас. Помолила го да закачи пердетата в стаята и по този начин се срещнали. Тъстът го недолюбвал, защото Максим идвал от простолюдието – татко му бил безпаричен граничен офицер, а майка му – стопанка.

Сегашната си брачна половинка Деси пък, намерил в един трен. 9 години бил актьор в Пловдив и Пазарджик, което налагало непрекъснати пътувания. През 1989 година се прибрал в София. Тъкмо се прибрал и станала демокрацията, траял да играе в Пловдив и да пътува с влака. Така се срещнал със брачната половинка си, която е с 19 години по-млада от него.

Признава, че с Васил Божков имали проекти, само че защото той е добър математик и психолог, решил, че през пролетта е има нови избори и в този момент могат да пропуснат присъединяване. Очаква се поредност от избори, до момента в който президентът Радев не излезе на кръга, с цел да вземе властта.

Относно светлината в тунела, Генчев е безапелационен, че то тунел няма към този момент, камо ли светлина. Казано с други думи – всички се реем в безвъздушното пространство.

Смята, че хлапето Максим, би споделило на 70-годишния мъж, че няма да му се живее, в случай че знае, че ще изтърпи тъгите на огромния Макс.

Чувства се свободен, тъй като може да показва мислите си, 20 години бил на сцената и летял. Когато престанал да усеща публиката и станал по-равнодушен, решил, че би трябвало да спре. Махнал се, с цел да е благополучен и свободен. Ако не е благополучен, няма по какъв начин да дава благополучие на другите. Получава минимална пенсия от няма и 600 лв., която по никакъв начин не му стига. Препитава се с картини, от 40 години рисува живопис и творбите му се харчат сносно.

Като най-големия си недостатък дефинира обстоятелството, че елементарно се доверява и след това страда, тъй като го предават – непосредствено и брутално. Но прости, не се сърди. „ Творчеството е от Бога, личността – от дявола “, безапелационен е той.

Автор: Уикенд